На 06.11.2017 г. жалбоподателят К. З. управлявал специален автомобил марка "Мерцедес"3235, модел "Актрос" с ДК [рег. номер на МПС], собственост на тъговско дружество [фирма], като извършвал обществен превоз на товари по маршрут от [жк], съгласно пътен лист № 542050/06.11.2017 г.
Около 15: 00 часа на същата дата на [улица]срещу № 148 жалбоподателят бил спрян за проверка от св. Б. Б. – инспектор при ООАА. По време на извършената проверка жалбоподателят не представил на контролните органи контролен талон към СУМПС.
Св. Б. констатирал, че МПС управлявано от жалбоподателя З. е със значителна техническа неизправност, тъй като огледалото за задно виждане отдясно е счупено/ повредено.
Свидетелят Б. Б. преценил, че водачът е допуснал нарушение на разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, вр. чл. 101, ал. 4 от ЗДвП във вр. с Приложение № 5, част 1, т. 3. 3, б. "б" от Наредба № 32/ 16.12.2010 на МТ и на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и съставил АУАН № 257939/06.11.2017 год. против него.
Така съставеният АУАН бил подписан без възражения от страна на жалбоподателя, като същият вписал че огледалото се е счупило на 06.11.2017 г. в 10: 30 часа.
В срока по чл. 44 от ЗАНН не били направени възражения.
При издаване на наказателното постановление, административно-наказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение.
Въз основа на така съставения АУАН, било издадено и обжалваното (НП) № 42-0002975/27.11.2017 г., издадено от началник ОО"АА"- [населено място], с което на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1, вр. чл. 101, ал. 4 от ЗДвП, вр. Приложение № 5, Част I, т. 3. 3, б. Б" от Наредба № 32/16.12.2010 на МТИТС е наложено административно наказание "Глоба " в размер на 200 (двеста) лева, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 10 (десет) лева.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.
Изложената фактическа обстановка се установи от представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитания в хода на делото свидетел Б. Б.. При проведения непосредствен разпит на актосъставителя Б. съдът не установи различна фактическа обстановка от приетата и описана в АУАН. Показанията на св. Б. съдът кредитира относно обстоятелствата, изложените в АУАН и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. Същите се основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, пора ди което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
Няма коментари:
Публикуване на коментар