Глоба за осъществяване на охранителна дейност и липса на указания за действие на охранителите при осъществяване на правомощията

 На 31.01.2019 г. в 12: 00ч. св. Г. Г. и С. Н. (двамата, служители на СДВР), извършили проверка на охранителната дейност, осъществявана от [фирма] на обект, Резервоар ''К. '', находящ се в [населено място], ул. ''К. О. '' № 129.

Проверката се извършила в присъствието на С. Й., служител на [фирма], който в този момент осъществявал охранителна дейност.

При проверката се установило, че има пропуски в документалното обезпечаване на обекта и в частност, липсвали указания за действие на охранителите при осъществяване на правомощията им по чл. 59 и чл. 60 от ЗЧОД.

В резултат от направените констатации св. Г. и Ст. Н., съставили Констативен протокол, препис, от който връчили на С. Й..

На 18.02.2019 г. св. Г. Г. в присъствието на свидетеля на нарушението – С. Н. и В. Д., съставил Акт за установяване на административно нарушение № 1628/18.02.2019 г. срещу Т. Т. за нарушение по чл. 13, ал. 5 от Наредба № 8121з-611 от 11.06.2018 г. в негово присъствие. Последният го подписал без да изложи възражения.

Такива постъпили и в законоустановения 3 дневен срок. В тях било посочено, че комнстатираното нарушение е било незабавно отстранено и се представили доказателства за това.

АНО, намерил възражението за неоснователно и въз основа на посочения АУАН, и на осн. чл. 53 от ЗАНН било издадено Наказателно постановление N N 1628 от 18.03.2019 г., издадено от началник Отдел "ОП" към СДВР, с което на жалбоподателя е наложена на основание чл. 82 от Закон за частната охранителна дейност(ЗЧОД), глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 13, ал. 5 от Наредба № 8121з-611 от 11.06.2018 г.

От така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови решението си съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда, по който то е наложено.

Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на наказателно постановление, административнонаказващия орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат за установени, до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес. Разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП касае единствено и само административнонаказателното производство пред административнонаказващия орган. Във въззивното производство пред съда обаче се прилагат разпоредбите на НПК, съгласно които годни доказателства и доказателствени средства са само тези, събрани по реда и условията на Кодекса като същите подлежат на проверка в хода на съдебното следствие.

В настоящия случай, жалбоподателят не оспорва извършването на процесното нарушение, нито има възражения срещу процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП, напротив: сочи, че незабавно е отстранил допуснатото нарушение.

Последното се установява от приобщената по делото административнонаказателна преписка и е констатирано в Становище рег. № 513р-2106 от 12.03.2019 г. от зам. началник на ОПП СДВР по повод постъпилото от Т. Т. възражение по АУАН.

Съдът на собствено основание, предвид събраните по делото доказателства, също достигна до извод, че жалбоподателят в качеството му на управител на [фирма] е извършил нарушението, за което е санкциониран.

Производството пред АНО е протекло при спазване на процесуалните правила, като АУАН и НП са издадени от компетентни лица в кръга на правомощията им.

По отношение възражението за маловажност на нарушението:

Съдът намери това възражение за основателно:

Видно от събраните в хода на андминистративнонаказателното производство доказателства, проверени в хода на съдебното следствие, нарушението е било отстранено незабавно след установяването му.

Касае се за формално нарушение, което не е довело до поставяне в опасност на охраняваните обществени отношения.

По делото липсват доказателства за констатирани други подобни нарушения, извършени от жалбоподателя, както и за отправени предупреждения.

От своя страна, преценката за маловажност следва да се извърши по законосъобразност. Извън оперативната самостоятелност на АНО е по целесъбразност да решава кога да приложи института на чл. 28 от ЗАНН, а е негово задължение, винаги когато са налице предпоставките, да стори това.

В случая, според съда, тези предпоставки са налице, като обществената опасност на нарушението и наруштеля са явно незначителни и на това основание НП, следва да бъде отменено.