четвъртък, 12 декември 2019 г.

Глобиха ме за без книжка и защото колата ми е била спряна от движение

На 26.10.2014 година, около 03: 35 часа, жалбоподателят Т. Т. управлявал лек автомобил "Мерцедес", модел "С200" с [рег. номер на МПС] в [населено място], по [улица]с посока на движение от [улица]към [улица]като бил спрян за проверка от св. Д. З. -мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР за проверка.

В хода на проверката св. З. установил, че водачът управлява без СУМПС, което е било отнето по реда на чл. 171, т. 1 ЗДвП, а моторното превозно средство било спряно от движение.

В тази връзка св. З. съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение бл. № 943518/26.10.2014 година за нарушения на чл. 150 и чл. 5, ал. 3, т. 2 ЗДвП.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и процесното НП № 14-4332-025607/06.03.2015 година, с което началник група АНД в OПП- СДВР е наложил на Т. С. Т. административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева на осн. чл. 177, ал. 1, , т. 2 пр. 2 ЗДвП и глоба в размер на 200 /двеста/ лева на осн. чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – справка-картон на водача, заповед за компетентност на АНО, показанията на св. З..

Настоящият съдебен състав възприема в цялост приобщените по делото гласни и веществени доказателства, като спомагащи за изясняване в цялост на обективната истина по делото.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е основателна.

При служебната проверка съдът констатира, че са налице основанията за отмяна на обжалваното наказателно постановление и прекратяване на административнонаказателното производство, тъй като е изтекла абсолютната давност за административнонаказателно преследване.

Съгласно чл. 11 ЗАНН по въпросите, свързани с обстоятелствата, изключващи отговорността се прилагат разпоредбите на НК. Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК абсолютната давност за наказателно преследване е четири години и шест месеца, която с оглед датата на деянието-26.10.2014 година е изтекла към настоящия момент. Ето защо е погасено правото на държавата да преследва дееца по административнонаказателен ред.

Няма коментари:

Публикуване на коментар