На 14.11.2016 г. около 23: 40 ч. жалбоподателят О. Ч управлявал лек автомобил марка "Ауди", модел "А6" с рег. [рег. номер на МПС], негова собственост, в [населено място] по [улица]с посока на движение от бул. Н. Г. към бул. Д. Ц., като не бил поставил обезопасителния колан за водача, с какъвто бил оборудван автомобилът. В тази пътна отсечка бул. Г. М. Д. бил с четири пътни ленти, по две ленти за движение във всяка посока, но водачът управлявал автомобила в лента за насрещно движение, независимо, че в тази отсечка между платната за движение имало и разделителен остров. Това било забелязано от св. И. Х., който се намирал на бул. Г. М. Д., срещу [жилищен адрес] поради което и жалбоподателят бил спрян от св. И. Л. Х. – младши автоконтрольор при ОПП – СДВР на посоченото място. При проверката същият констатирал, че водачът не е поставил колана си, като след преглед на документите на водача установил, че жалбоподателят му представя фиш за нарушение по ЗДвП с изтекъл срок за плащане по чл. 190, ал. 3 от закона, а именно фиш с № 997634 от 15.08.2015 г. на стойност 100 лева. Св. Х. иззел СУМПС на водача Чепреганов, както и фиша, който обаче не е приложен по делото.
При така установените факти, на същата дата – 14.11.2016 г. бил съставен АУАН № 447753 от свидетеля Х. – младши автоконтрольор при ОПП-СДВР за нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, чл. 137а, ал. 1 и чл. 157, ал. 8 от ЗДвП в присъствие на нарушителя и на един свидетел – очевидец, което се установява от положените от тях подписи. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя, който не изложил писмени възражения срещу акта, включително и в последствие в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. В акта нарушението по чл. 157, ал. 8 от ЗДвП било описано по следния начин – "Не е изпълнил задължението си да заплати фиш серия К № 997634 от 15.08.2015 г. на стойност 100 лева".
При идентичност на първите две описани нарушения и тяхната правна квалификация на 29.12.2016 г. било издадено атакуваното наказателно постановление от заместник-началник отдел "Пътна полиция" при СДВР. Относно третото нарушение, което отново било квалифицирано по чл. 157, ал. 8 от ЗДвП, същото словесно било описано по следния начин – "Не е изпълнил задълженията си по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП", а от правна страна – като носене на връчено НП за нарушение по ЗДвП с изтекъл срок за плащане, но без в НП да се посочва номера и вида на документа, кога е влязъл в сила и т. н.
Върху Наказателното постановление е отбелязано, че то е връчено на жалбоподателя на 25.04.2018 г., което е удостоверено с неговия подпис. Жалбата срещу НП е депозирана на същия ден.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на св. Х. и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите са непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото. Свидетелят лично е възприел извършването на нарушенията, за които е съставил и процесния АУАН, като несъмнено е установена и самоличността на водача на автомобила по представените от него лични документи. Св. Х. е категоричен, че е възприел как автомобилът се движи в насрещните ленти за движение, като дори си спомня, че в този пътен участък, двете платна са разделени и от остров, които е бил заобиколен от водача. Свидетелят потвърждава и обстоятелството, че водачът не е бил сложил обезопасителен колан, а автомобилът му е бил оборудван със същия. Издаването на фиш с посочения в АУАН номер и стойност се потвърждава и от справката – картон на водача, от която се установяват и множеството нарушения на ЗДвП, за които е бил санкциониран жалбоподателя.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. В този смисъл съдът взе предвид Решение на Конституционния съд на Република България № 1 от 09.03.2012 г., с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 189, ал. 13 ЗДвП, както и влязлото в сила на 09.10.2012 г. изменение на ЗАНН, с което е отменен чл. 59, ал. 3.
Разгледана по същество същата е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, но при допуснати нарушения на процесуалните правила за последното вменено на жалбоподателя нарушение.
Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно т. 1. 3 на Заповед № 8121з-748 от 24.06.2015 г. на министъра на вътрешните работи, лицата, заемащи длъжност "младши автоконтрольор" в ОПП-СДВР имат право да издават фишове и да съставят АУАН, а съгласно т. 2. 8 наказателни постановления могат да бъдат издавани от зам. -началника на отдел "Пътна полиция" в СДВР. В този смисъл актосъставителят и АНО са материално компетентни да установят нарушенията и да наложат за тях административно наказание.
За нарушението по чл. 183, ал. 2, т. 2, вр. чл. 16, ал. 1, т. 3 от ЗДвП:
Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 3 от ЗДвП "На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено..., когато платното за движение има четири и повече пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентите за насрещно движение. " В случая несъмнено от показанията на св. Х. се установява, че пътното платно на бул. Г. М. Д. е имало четири ленти, по две за всяка посока на движение, но въпреки това жалбоподателят се е движил със собствения си автомобил в лента за насрещно движение, като дори е преминал от другата страна на разделителен остров.
За нарушаването на забраната по чл. 16, ал. 1, т. 3 от закона, към момента на извършване на деянието, в чл. 183, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е предвидена глоба в абсолютно установен размер от 20 лева, доколкото нарушението представлява нарушаване на правилата за разположение на пътно превозно средство върху платното за движение.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл - съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и пряко е целял настъпването на същите - жалбоподателят е осъзнавал конкретната пътна обстановка и наличието на четири ленти за движение, по две за всяка посока, разделени и от остров, но въпреки това е предпочел да навлезе в насрещните ленти за движение.
Наложеното на жалбоподателя административно наказание "глоба" е с фиксиран размер /20 лева/, поради което за съда е невъзможно да измени НП, като намали същото.
За нарушението по чл. 183, ал. 4, т. 7 вр. чл. 137а, ал. 1 ЗДвП:
Чл. 137а, ал. 1 ЗДвП задължава водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. За нарушаването на това задължение от водача чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от закона предвижда наказание глоба от 50 лева.
Установява се, че жалбоподателят е управлявал автомобила без поставен колан, с какъвто е бил оборудван автомобила. Не са налице никакви доказателства по делото в противоположен смисъл, нито че жалбоподателят попада сред категориите лица, изрично изброени в ал. 2 на същия текст. По този начин, съдът приема, че жалбоподателят е извършил визираното нарушение, което е достатъчно ясно описано и е правилно квалифицирано.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл - съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и пряко е целял настъпването на същите - жалбоподателят е съзнавал задължението си да използва монтирания в автомобила предпазен колан, но въпреки това не е изпълнил същото като е управлявал МПС без да си сложи колана.
Наложеното на жалбоподателя административно наказание "глоба" е с фиксиран размер /50 лева/, поради което за съда е невъзможно да измени НП, като намали същото.
За така констатираните извършени две нарушения на чл. 137а, ал. 1 и чл. 16, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, съдът прецени, че не са налице условията на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същите разкриват типичната степен на обществена опасност за нарушенията от този вид. Освен това съдът взе предвид и справката-картон на водача, според която жалбоподателят е бил многократно санкциониран за разнообразни нарушения на ЗДвП, които го характеризират като водач на МПС с повишена обществена опасност.
За нарушението по чл. 185, вр. чл. 157, ал. 8 от ЗДВП
В НП е посочено, че водачът носи НП за нарушение по ЗДвП с изтекъл срок за плащане, както и в словесното описание на нарушението е посочено единствено, че водачът не е изпълнил задълженията си по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, като по този начин постановлението е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като не са посочени данни, идентифициращи НП и датата на съставянето му, дали същото е влязло в сила и т. н.. В случая административнонаказващият орган се е задоволил с бланкетно изписване на текста от закона, което е крайно недостатъчно да обоснове налагането на административно наказание. Описанието на нарушението от фактическа страна е непълно и не дава възможност съдът да направи преценка дали с деянието действително е нарушена цитираната в НП законова разпоредба.
Със съставяне на акт за нарушение по ЗДвП контролният талон на автомобила се отнема и се връща на водача след изпълнение на задължението по чл. 190, ал. 3 - заплащане на наложената глоба. Актът за нарушението заменя контролния талон за срок до един месец от издаването му, като след издаване на НП същото изпълнява тази функция. Съгласно чл. 190, ал. 3 от ЗДвП наложеното наказание "глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление или съдебното решение или определение на съда при обжалване. А в разпоредбата на чл. 157, ал. 8 от ЗДвП, посочена от наказващия орган като нарушена, е предвидено, че наказателното постановление заменя контролния талон за период от един месец след влизането му в сила, съответно решението или определението на съда при обжалване.
Но в случая следва да се подчертае и липсата на доказателства по делото изобщо да е било извършено така описаното в НП нарушение. В АУАН е посочено, че водачът не е заплатил задълженията си по издаден му фиш на 15.08.2015 г., а не по влязло в сила НП. В акта са посочени и индивидуализиращи белези на този фиш, но като не е сторил същото и при издаването на НП, наказващият орган е допуснал грубо нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като дори е посочил и погрешно, че водачът е санкциониран в НП, а не с фиш. Това разминаване между описанието на нарушението в АУАН и в НП също представлява съществено процесуално нарушение, както и противоречивото описание на нарушението в процесно
Описанието на административното нарушение в обстоятелствената част на обжалваното НП - "не е изпълнил задълженията си по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП", по никакъв начин не описва нарушението от фактическа страна, което отнема възможността на жалбоподателя да разбере параметрите на претендираната спрямо него отговорност, съответно да упражни реципрочното си право на защита по отношение на предприетите спрямо него рестриктивни действия от административните органи. Поради това съдът приема, липсва еднозначна и ясна квалификация на вмененото във вина поведение, както изисква чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН (респективно – чл. 42, т. 5 от ЗАНН относно съдържанието на АУАН), доколкото поведението на жалбоподателя е квалифицирано като нарушение на чл. 157, ал. 8 от ЗДвП, но му се търси отговорност за неизпълнение на задължения по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП. С оглед на съдържанието на посочените разпоредби, съдът намира, че по никакъв начин неизпълнението на задължението за заплащане на глобата не би могло да бъде квалифицирано като нарушение на чл. 157, ал. 8 от ЗДвП, която се отнася до начина на заместване на отнетия контролен талон. Това допуснато нарушение също се явява основание за отмяна на обжалваното НП по отношение на последното нарушение.
Поради допуснатите съществени процесуални нарушения на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН при съставяне на НП, то следва да бъде отменено досежно третото вменено на жалбоподателя нарушение. Този извод прави безпредметно обсъждането на въпросите по същество – извършено ли е нарушение, виновно ли е извършено, правилно ли е индивидуализирано наказанието и др.
Няма коментари:
Публикуване на коментар