На 14.03.2019 г. св. М. и негов колега били назначени като АП-301 при ОСПСОВОР-СДВР, за времето от 19. 00 до 07. 00 часа. На същата дата св. М. съставил докладна записка, в която вписал, че около 20, 50 часа, л. а. "Ф. " с ДК [рег. номер на МПС], който се движел по [улица], с посока от моста "Ч. " към [улица], на кръстовището с [улица]предприел маневра ляв завой и преминал на забранителен сигнал при работещата в нормален режим светофарна уредба. Бил извикан за съдействие екип на О"ПП"-СДВР и при пристигането си на място Д. Г. /мл. автоконтрольор/, съставил въз основа на изготвената от св. М. докладна записка, акт за установяване на административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя, който в законоустановения тридневен срок депозирал писмените си възражения по него. На базата на съставения акт на 27.03.2019 год. е издадено атакуваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин от събраните по делото доказателства-показанията на св. М., дадени пред съда; от приложените по делото писмени доказателства - справка от О"ПП"-СДВР относно жалбоподателя, удостоверение от СДВР относно издалия наказателното постановление, Заповед на Министъра на вътрешните работи за определяне на компетентните длъжностни лица, имащи право да съставят актове за установяване на административни нарушения и да издават наказателни постановления по приложението на ЗДвП, акт за установяване на административно нарушение, ведно с възражението по него.
Съдът кредитира посочените доказателства като последователни, логични и вътрешно непротиворечиви. От същите може да се направи несъмнен извод относно гореизложената фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че не се установи по несъмнен начин, че жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
В съдебно заседание свидетеля-очевидец на процесното нарушение заяви, че не си спомня извършено ли е то от жалбоподателя, начина на допускането му, не дава и никакви други по-конкретни показания. Св. М. твърди, че не си спомня обстоятелствата, свързани с механизма на извършването, респ. установяване на нарушението, а единствено, че се придържа към изготвената от него по този повод докладна записка. Тъй като съдът в съответствие с чл. 105, ал. 2 от НПК основава решенията си въз основа на доказателствени средства, събрани само и единствено по реда, предвиден в процесуалния закон и доколкото в глава ХІІІ на НПК не е предвидено такова да бъде докладната записка, то съдът намира, че същата не може да бъде вземана предвид и обсъждана като вид доказателствено средство. Актосъставителят не е свидетел-очевидец на процесното нарушение, доколкото видно от показанията на св. М. и вписанато в акта, същият е съставен въз основа на изготвена от последния докладна записка. В конкретната хипотеза, според настоящия съдебен състав, са изчерпани способите за събиране и оценка на доказателствата, доколкото актосъставителя не е непосредствен очевидец на процесното нарушение, а лицето, което го е възприело в съдебно заседание посочва, че не си спомня каквито и да било фактически обстоятелства, свързани с него. Независимо от посоченото в разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, която постановява, че редовно съставените актове по имат доказателствена сила до доказване на противното, констатациите на акта за установяване на административно нарушение наобщо основание подлежат на доказване по аргумент от чл. 14, ал. 2 от НПК, според който доказателствените средства не могат да имат предварително определена сила, т. е съдът не може да се позовава на разпоредбата на и да ползва фактическите констатации в акта, без те да бъдат доказани с допустими доказателства и доказателствени средства. Наказващия орган издава наказателното постановление, въз основа констатациите на акта, посредством чието съставяне започва административнонаказателното производство, съгласно визираното в разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН, но по силата на, вр. в съдебното производство те нямат обвързваща доказателствена сила, както е посочено в т. 7 от Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл съдът намира, че в администртивнонаказателното производство подлежат на доказване по аргумент от чл. 102, ал. 1, т. 1 от НПК твърдяното като извършено от жалбоподателя нарушение и участието му в него, като съдът основава решението си на доказателствени материали, които се събират и проверяват лично, в съответствие с чл. 18 от НПК. В този аспект съдът приема, че твърдяното от наказващия орган нарушение не е доказано по несъмнен начин, поради което издаденото наказателно постановление следва да се отмени.
Няма коментари:
Публикуване на коментар