На 11.10.2018 г. около 20: 50 ч. след като била употребила неустановено количество и вид алкохол, жалбоподателката С. Л. М. управлявала собствения си лек автомобил марка "Х. ", с рег. [рег. номер на МПС] в [населено място], по ул. С. шосе с посока на движение от ул. П. К. към бул. К.. Движейки се в пътен участък с пътна маркировка М 1, жалбоподателката настигнала и изпреварила полицейски автомобил, в който пътувал и св. Я. Я., като нарушила пътната маркировка и я пресякла. Поради това полицейските служители незабавно спрели автомобила на жалбоподателката и установили самоличността ?.
Св. Я. Я. – младши автоконтрольор при ОПП СДВР, се усъмнил, че жалбоподателката е употребила алкохол, тъй като усетил специфичен мирис и ? извършил проверка за употреба на алкохол посредством техническо средство – Алкотест Дрегер 7510 с № 0210, като при пробата (под номер 6747) бил отчетен резултат от 0, 73 промила в издишания от водача въздух. Поради това на жалбоподателя М. бил издаден талон за медицинско изследване в МБАЛ Св. А. с № 0026308.
След приключването на проверката и съставянето на АУАН, на жалбоподателката бил връчен и талона за медицинско изследване в 21: 20 часа, за което същата се разписала, като тя се възползвала от правото си да ? бъде извършена кръвна проба за употреба на алкохол и посетила болничното заведение в указаното в талона време, като в 21: 45 часа ? била взета кръвна проба от медицински специалист в Окръжна болница "Св. А. ".
На 12.10.2018 г. д-р М. М. – експерт химик извършила химическо изследване на кръвната проба чрез газхроматографския метод, като при химическото изследване се доказало съдържание на етилов алкохол в кръвта на жалбоподателя в количество 0. 57 промила. За така получените резултати д-р М. издала Протокол за химическа експертиза № 961/12.10.2018 г.
При така установените факти, след като получил резултата от техническото средство Алкотест Дрегер, още на мястото на проверката, на 11.10.2018 г. бил съставен АУАН от св. Я. Я. – на длъжност "младши контрольор" при ОПП-СДВР за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП (за управление на МПС под въздействието на алкохол, видно от пробата с техническото средство, което е отчело 0. 73 промила), както и за нарушаване на пътна маркировка М 1 – по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствие на нарушителя и на свидетел-очевидец, което се установява от положените от тях подписи. На място на жалбоподателката били връчени и Заповед № 6846/11.10.2018 г. за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП /прекратяване регистрацията на автомобила ?/ и Заповед № 6847/11.10.2018 г. за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП/временно отнемане на СУМПС на водача/. По делото липсват данни дали двете заповеди са обжалвани и съответно – влезли в сила.
Препис от АУАН е връчен на М. на датата на съставяне на акта, като тя не изложила възражения срещу констатациите в него. Такива не са подадени и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
При пълна идентичност на описаното нарушение и неговата правна квалификация, след получаване на резултатите от П. № 961/12.10.2018 г., на 18.10.2018 г. било издадено атакуваното наказателно постановление от началник отдел "Пътна полиция" при СДВР, като за нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на С. М. било наложено наказание "глоба" в размер на 500 лева, както и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца, като в НП била посочена концентрацията на алкохол в кръвта на лицето съгласно отчетения резултат от химическата експертиза – 0. 57 промила. А нарушението по чл. 185 ЗДвП било описано като несъобразяване с пътната маркировка – нарушаване на пътна маркировка М1 и било квалифицирано по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Върху Наказателното постановление е отбелязано, че то е връчено на жалбоподателя на 08.11.2018 г. Жалбата срещу НП е изпратена по пощата до ОПП СДВР на 14.11.2018 г.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св. Я., като и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на (преди всичко П. № 961/12.10.2018 г. и разпечатка от паметта на техническото средство, талон за медицинско изследване; заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., справка-картон на водача и др.), които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Я., тъй като същите са непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото. Свидетелят лично е възприел поведението на водачката и нарушаването на пътната маркировка, като е установил и изпробването ? с техническо средство и отчетения от Дрегера резултат. Той лично е достигнал до извод за осъществени от жалбоподателката нарушения, за което е съставен и процесния АУАН, като фактът, че именно С. М. е управлявала автомобила не се оспорва от нея. Съдът намира, че липсата на детайлен спомен за случилото се, се дължи на естеството на работата на свидетеля. Съдът се довери и на писмените доказателства, включително и талон за медицинско изследване и химическа експертиза, които несъмнено доказват каква е била концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателката. Пробата е взета от медицински специалист, по надлежния ред и в указаното в талона време и не съществуват съмнения относно точността на химическото изследване.
Допуснатото нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП се доказва преди всичко от протокола за химическата експертиза, в която е отразен резултата от изследването на кръвната проба на М., взета в МБАЛ Св. А.. А нарушението по чл. 6, т. 1 от закона се установява от показанията на св. Я., който ясно си спомня за причината за спиране на жалбоподателката – извършената от нея неправомерна маневра по изпреварване на полицейския автомобил.
Съдът намира, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява безспорно, че именно жалбоподателят М. е управлявала собствения си автомобил на посочените в АУАН и НП място, дата и час след като е употребила алкохол, като концентрацията на алкохол в кръвта ? е била 0, 57 промила, което се установява чрез П. № 961/12.10.2018 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при съблюдаване на процесуалните правила и материалния закон относно нарушението по чл. 5, ал. 3 от ЗДвП, но при допуснати съществени процесуални нарушения по отношение на нарушението на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно т. 1. 3 на Заповед № 8121 з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, лицата, заемащи длъжност "младши автоконтрольор" в ОПП-СДВР имат право да издават фишове и да съставят АУАН, а съгласно т. 2. 6 наказателни постановления могат да бъдат издавани от началника на отдел "Пътна полиция" в СДВР. В този смисъл актосъставителят и АНО са материално компетентни да установят нарушенията и да наложат за тях административни наказания.
Нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, макар и лаконично е описано достатъчно ясно и конкретно, като е посочено времето и мястото на извършването му и конкретните действия, с които жалбоподателката е нарушила законовите разпоредби.
АУАН е съставен в присъствието на един свидетел на установяване на нарушението. Актът и НП са подписани и надлежно връчени на жалбоподателката.
По отношение на нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП:
Съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП "На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества".
От обективна страна на 11.10.2018 г. около 20: 50 ч. в [населено място], жалбоподателят С. М. е управлявала собствения си лек автомобил марка "Х. " с рег. [рег. номер на МПС], като концентрацията на алкохол в кръвта на водача е надхвърляла законово допустимия минимум от 0. 5 промила, а именно 0. 57 промила, установена при изследване на взета от жалбоподателката кръвна проба, видно от П. № 961/12.10.2018 г. Установена е по надлежния за това ред, като са спазени изискванията на Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства.
От субективна страна съдът прие, че деянието е извършено с евентуален умисъл, защото жалбоподателката като правоспособен водач на МПС е била наясно със забраната да се управлява лек автомобил след употреба на алкохол, имала е ясна представа за обществената опасност на поведението си и е предвиждала общественоопасните последици от него. Тя е допускала настъпване на конкретните последици, респективно постигането на ниво на алкохол в кръвта ? над 0. 5 ‰, тъй като поглъщането на алкохолни напитки (от неустановен по делото вид и количество) води с висока степен на вероятност до натрупването на значително ниво на алкохолна концентрация в кръвта.
Нормата на чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП (в редакцията му към датата на деянието) предвижда наказание "лишаване от право да управлява моторно превозно средство" за срок от 6 месеца и глоба в размер на 500 лева за лице, което управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда до 0, 8 на хиляда включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух. Процесната концентрация на алкохол, съобразно установеното от П. № 961/12.10.2018 г. – 0. 57 промила, попада именно в границите, посочени в разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, поради което и съдът намира, че е определена правилната санкционна разпоредба, приложима за извършеното от жалбоподателя нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Доколкото санкцията е в абсолютно установен размер по отношение и на двете кумулативно предвидени административни наказания, то е безпредметно обсъждането на основания за нейното изменение.
В настоящият случай съдът счита, че разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима, доколкото жалбоподателката е управлявала МПС под въздействието на алкохол, което значително е повишило опасността от допускане на други нарушения на ЗДвП, реализиране на ПТП и застрашаване на живота и здравето на всички участници в движението. Още повече, че концентрацията на алкохол е била значителна, като съдът взе предвид и първоначално отчетената стойност от техническото средство и елиминацията на алкохола с течение на времето, както и обстоятелството, посочено от свидетеля – че в автомобила с жалбоподателката е пътувало и дете. Освен това съдът отчете и данните за няколко предходни нарушения на правилата на ЗДвП от страна на водача, за които е санкционирана, видно от приетата справка-картон на водача.
По изложените съображения съдът прие, че НП в тази му част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на нарушението на чл. 6, т. 1 от ЗДвП съдът намира следното:
Съгласно чл. 6, т. 1 ЗДвП, участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение с пътните знаци и пътната маркировка, като на още по-силно основание това задължение следва да се изпълнява от водачите на МПС. От гласните доказателства по делото несъмнено се установява, че жалбоподателката е изпреварила полицейския автомобил, с който е пътувал св. Я. в зоната на действие на пътна маркировка М1, като е пресякла хоризонталната маркировка – единична непрекъсната линия. С това жалбоподателката М. е нарушила правилата за движение по пътищата, но неправилно тя е санкционирана по чл. 185 ЗДвП, а не е квалифицирано по чл. 183, ал. 3, т. 6 ЗДвП, която разпоредба предвижда санкция от 30 лева за водач, който изпреварва неправилно без да създава опасност за движението. Разпоредбата на чл. 185 от закона е субсидиарна и следва да намери приложение единствено ако за конкретното нарушение не е предвиден специален санкционен състав.
Но в случая е допуснато и друго процесуално нарушение при квалифициране на нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, тъй като посочената квалификация е бланкетна и се явява непълна. В НП е посочено, че водачът е нарушил пътната маркировка М 1, дори без да се посочи, че маркировката е пресечена при изпреварване, както се установява от показанията на св. Я.. Дадената в НП квалификация по чл. 6, т. 1 от ЗДвП е обща и тя следва да намери приложение единствено при липса на уредба относно конкретното нарушение и то едва след като се допълни с конкретното нарушено правило за поведение, в случая на чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП, която предвижда забраната за застъпване и пресичане на пътната маркировка М1 – единична непрекъсната линия.
Съгласно разпоредбите на чл. 42, т. 5 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН както АУАН, така и НП следва да съдържат посочване на законовите разпоредби, които са били нарушени. Същевременно, разпоредбата на чл. 53 от ЗАНН допуска издаване на НП дори и при допуснато нарушение на чл. 42, т. 5 от ЗАНН, при условие, че е установена самоличността на извършителя и е безспорно доказано извършването на нарушението и вината на нарушителя. Административнонаказващият орган обаче не се е съобразил с тези си правомощия, а е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, като при цитиране на правната квалификация на нарушението се е задоволил единствено да посочи бланкетната разпоредба на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП не посочва при какви пътни знаци и пътна маркировка какви действия следва да извършат участниците в пътното движение и в частност водачите на ППС. Тоест чл. 6, т. 1 от ЗДвП се допълва от друга разпоредба – такава, която посочва конкретните правила за поведение на водачите на ППС при различните пътни знаци и маркировка. Значението на пътната маркировка М 1 и изразеното чрез нея правило за поведение се съдържа в Правилника за прилагане на ЗДвП, където е установено и правилото за поведение – че на водачите е забранено да застъпват и пресичат единичната непрекъсната линия.
Освен така посочените нарушения, следва да се подчертае и неяснотата при описание на самото нарушение, което вероятно е довело и до неправилно определяне на правната му квалификация – поради липсата на наведени в акта фактически твърдения при какви условия е извършено нарушението на пътната маркировка, дали при изпреварване, заобикаляне на препятствие, маневра по обратен завой или движение в насрещната пътна лента и др. обстоятелството, че непрекъснатата линия е пресечена при неправилно изпреварване се установява едва след разпита на актосъставителя, но не е намерило отражение в съставения АУАН и НП. За да се осигури пълноценно право на защита на нарушителя е необходимо да се опише в акта и в НП в какво конкретно се състоя нарушението и при какви обстоятелства е извършено, като изключително лаконичното "нарушава п. м. М1" е крайно недостатъчно.
Посочването на неправилна и непълна правна квалификация, липсата на ясно и точно описание на нарушението представляват самостоятелни основания за отмяна на НП, независимо от достигнатия извод за осъществено от водача нарушение. Поради това жалбата в тази ? част се явява основателна и НП следва да бъде отменено досежно нарушението на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Няма коментари:
Публикуване на коментар