Глоба за без годишен технически преглед и контролен талон към СУМПС книжката

 На 27.12.2017 г. около 23: 10 часа, жалбоподателят С. В. Д. управлявал лек автомобил "Фиат Б. " с рег. [рег. номер на МПС], собственост на Р. И. Е., в [населено място] по [улица], с посока на движение от [улица]към [улица]. Жалбоподателят бил спрян за извършване на проверка пред № 167 от полицейските служители при ОПП- СДВР –св. Н. Л. Л. и колегата му И. А. И.. По време на същата се установило, че управляваният от С. Д. лек автомобил не е бил представен в срок до 15.07.2017 г. на годишен технически преглед (видно от представения знак за ГТП № 11002446). Установило се още, че водачът управлява МПС без Контролен талон към СУМПС.

За така констатираните нарушения св. Н. Л. Л. –на длъжност мл. автоконтрольор при СДВР-ОПП съставил срещу жалбоподателя С. Д. АУАН бл. № 487951/27.12.2017 г., като квалифицирал нарушенията по чл. 147, ал. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Актът бил предявен на нарушителя, който след като се запознал със съдържанието му, го подписал без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН също не било депозирано писмено възражение срещу така съставения акт.

Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното Наказателно постановление № 17–4332–030347/ 23.02.2018 г., с което за описаните нарушения по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП жалбоподателят бил санкциониран с налагане на глоба в размер съответно на 20 лв. и на 10 лева.

Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя срещу подпис на 07.08.2019 година.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК – АУАН бл. № 487951/27.12.2017 г.; Справката картон на водача; Заповед № 8121з-952/20.07.2017 г.; както и от гласните доказателствени средства.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля актосъставител Л., които възприема като обективни и логични. Действително, същият нямаше конкретни спомени за случая, но след предявяването на АУАН, категорично потвърди, че той е съставил акта и подписът е негов; както и че при установяване на нарушението е бил заедно с колегата си И. И., който е свидетел при установяване на нарушението и съставяне на акта.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съдът намира, че жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от процесуално легитимирано лице и срещу административно –наказателен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от, вр..

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи – съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актосъставителят има право да съставя АУАН за нарушения на ЗДвП, а от приложената по делото заповед № 8121 з-952/20.07.2017 г. се установява правомощието на АНО да издава наказателни постановления.

Спазени са и сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.

На следващо място, според настоящия съдебен състав е налице несъответствие в описанието на фактите в акта и в издаденото въз основа на него НП относно първото вменено във вина на жалбоподателя нарушение –по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, което ограничава възможността на нарушителя да разбере фактическите рамки на обвинението, респ. адекватно да организира защитата си. В тази връзка следва да се отбележи, че в текста на АУАН е описано, че лекият автомобил е собственост на Р. И. Е. от [населено място], [жк], [жилищен адрес]0, както и че автомобилът е следвало да бъде представен на ГТП в срок до 15.07.2017 г.; каквито съставомерни факти обаче липсват описани във фактическата обстановка на издаденото НП. Изложеното представлява съществено процесуално нарушение и е основание за отмяна на атакуваното НП в тази част.

Разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП (в сила към датата на нарушението) предвижда, че регистрираните моторни превозни средства подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. В санкционната норма на чл. 181, т. 1 от ЗДвП е предвидено, че се наказва с глоба 50 лв. собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед.

От изложеното се обосновава изводът, че задължението по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП е за собственика на автомобила или съответното длъжностно лице. Законодателят е предвидил носене на административно-наказателна отговорност от собственика на МПС, а не от ползвателя. От описаното в АУАН се установява, че процесното МПС, управлявано от жалбоподателя не е негова собственост, а е собственост на лицето Р. Е., като същото не е преминало задължителен периодичен технически преглед. За това бездействие отговорност следва да носи собственикът на МПС, но не и жалбоподателя в качеството му на водач на МПС.

Освен това неправилно АНО е приложил санкционната норма на чл. 185 от ЗДвП, вместо относимата такава – чл. 181, т. 1 от ЗДвП.

По горните аргументи съдът приема, че в случая незаконосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, поради което и обжалваното наказателното постановление в тази част следва да бъде отменено.

По отношение на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП съдът намира следното:

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на посоченото в наказателното постановление време и място жалбоподателят С. В. Д. е управлявал процесния лек автомобил без да носи контролен талон към СУМПС. В подкрепа на този извод са както показанията на св. Л., така и липсата на възражения от страна на жалбоподателя относно фактите описани в АУАН.

Настоящият съдебен състав не споделя тезата на жалбоподателя, че в случая е нарушено правото му на защита, като описаните факти не съответстват на посочената правна норма, която вменявала задължение на водачите да «носят», а не да «представят» СУМПС и контролен талон към него. От описаните фактически данни в АУАН и обжалваното НП е очевидно, че няма как водачът да носи СУМПС и контролен талон към него и да не ги представи на контролните органи при извършената му проверка. А дали непредставянето им на контролния орган към момента на проверката се дължи на това, че са забравени, отнети и т. н. е изцяло във волята на лицето да посочи пред контролния орган този факт. Да се отмени наказателното постановление, поради това, че лицето е заявило, че не носи СУМПС и/или контролен талон към него пред контролните органи, означава нарушителят да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение и след като водачът не е представил СУМПС и/или контролен талон към него, то това не може да се възприеме като нарушаване на правото му на защита.

От субективна страна, вмененото във вина на жалбоподателя нарушение на чл. чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е извършено от последния виновно, при форма на вината пряк умисъл – същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и пряко е целял настъпването им.

За извършеното нарушение, съдът намира, че АНО правилно е индивидуализирал наложената санкция -глоба в размер от 10 лева, съгласно санкционната норма на чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. ІІ ЗДвП, като за съда не съществува възможност да ревизира същия и наказателното постановление в тази част следва да бъде потвърдено.