На 02.02.2018 г., ок. 00: 20 ч., в [населено място], жалбоподателят А. Джасам Хубетер управлявал моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка/модел "Мерцедес С 320 ЦДИ" с рег. [рег. номер на МПС], като се движел по [улица], с посока на движение от [улица]към [улица].
Управляваният от жалбоподателя лек автомобил бил спрян за полицейска проверка от служителите на ОПП-СДВР – свидетелите С. К. и А. Д.. При въпросната проверка била установена самоличността на водача на автомобила – това бил жалб. А. Джасам Хубетер, който представил СУМПС №[ЕИК]/14.06.2010 г., валидно до 11.06.2020 г., свидетелство за регистрация на МПС (СРМПС) №[ЕИК], но не представил контролния талон към издаденото му СУМПС.
Свидетелят С. К. извършил незабавна справка в ОДЧ-99 на ОПП-СДВР, от която било установено, че на водача А. Хубетер били отнети всички контролни точки със Заповед за прилагане на ПАМ (ЗППАМ) № 17-4ЗЗ2-004720/31.07.2017 г. (вж. л. ЗЗ) и той бил неправоспособен. Предприети били и мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП по сваляне и на регистрационните табели на автомобила на жалб. Хубетер.
Поради тази причина, свид. С. К. (на длъжност "младши автоконтрольор" в ОПП-СДВР) преценил, че има данни за няколко административни нарушения, и затова в присъствието на свид. Д. и на жалбоподателя, съставил против последния Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) сер. Д № 609886/02.02.2018 г., в който било посочено, че на посочените дата, място и приблизително време, същият е управлявал горепосоченото МПС и при извършената му проверка се установило отнемането на всички контролни точки и не е представил контролен талон към свидетелство за управление на МПС, което било нарушение на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП (за първото) и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП (за второто нарушение). Актът бил подписан от актосъставител и свидетеля – очевидец, връчен бил на жалб. А. Хубетер, който го подписал и посочил като възражение, че всички документи му били изрядни с платежни към тях.
Писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН постъпили и в тях се сочело, че всички глоби са заплатени и документите са му били изрядни (л. 4).
Въз основа на съставения АУАН, на 30.04.2018 г. заместник-началникът на ОПП-СДВР издал процесното НП № 18-4ЗЗ2-006152/30.04.2018 г., в което били описани обстоятелствата по полицейската проверка, били описани административните нарушения – управление на МПС с отнети всички контролни точки и след загуба на правоспособност по ч. 157, ал. 4 от ЗДвП; не представя и не носи контролния талон към издаденото му СУМПС, както и нарушените законови разпоредби – чл. 150 от ЗДвП (за първото) и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП (за второто), като с въпросния административно-наказателен акт на осн. чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя Хубетер било наложено административно наказание "глоба" от 300 (триста) лева за първото нарушение, а на осн. чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП му било наложено наказание "глоба" от 10 (десет) лева за второто нарушение. На 28.05.2018 г. НП било връчено на жалбоподателя.
По делото е представена и приета писмена справка от ОПП-СДВР (вж. л. 34-41), според която жалбоподателят А. Джасам Хубетер се води на отчет като водач на МПС и е имал издадени няколко свидетелства за управление на МПС (СУМПС №[ЕИК]/27.03.2006 г. и СУМПС №[ЕИК]/14.06.2010 г. за кат. "В; АМ"), като последното, поради отнемане на всички контролни точки, е "отнето/иззето" на осн. чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП от дата 21.04.2016 г. съгласно ЗППАМ № 16-4ЗЗ2-001079/21.04.2016 г. и на 09.05.2017 г. му е върнато, а въз основа на нова ЗППАМ № 17-4ЗЗ2-004720/31.07.2017 г. на Началника на ОПП-СДВР (вж. л. ЗЗ), връчена на жалбоподателя на 02.02.2018 г. и влязла в сила на 29.05.2018 г., въпросното СУМПС от 27.03.2006 г. отново било иззето. От същата справка става ясно, че с АУАН сер. Г № 602843/19.03.2016 г., по който издадено и влязло в сила на 22.02.2017 г. НП № 16-4ЗЗ2-006247/10.06.2016 г., контролният талон № [ЕГН] към посоченото СУМПС е бил иззет и няма данни да е връщан на жалбоподателя.
Посочените фактически обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите С. Т. К. и А. Л. Д., както и в приобщените по надлежния процесуален ред на чл. 283 от НПК писмени доказателства: съставения АУАН сер. Д № 609886/02.02.2018 г., писмени възражения (л. 4), справка-картон за водач на МПС със справка за нарушения на ЗДвП (л. 7-14, 34-41), заповед № 8121з-952/20.07.2017 г. на министъра на вътрешните работи (л. 15-17), справка от 09.07.2018 г. от ОПП-СДВР (л. 32), ЗППАМ № 17-4ЗЗ2-004720/31.07.2017 г. на началника на ОПП-СДВР (л. ЗЗ), писмена справка от 19.12.2018 г. от ОПП-СДВР (л. 70).
Показанията на разпитаните свидетели С. К. и А. Д. съдебният състав намира за сравнително ясни и логични, не страдат от вътрешни противоречия и са последователни, като и двамата свидетели посочват обстоятелства относно проверката (приблизителното време и мястото ?), липсата на документи (контролен талон към СУМПС), наличие на заповеди за отнемане на точките и на контролния талон, както и свалянето на номерата на автомобила. Показанията на свидетелите Д. и Д. са непротиворечиви и взаимно се допълват, източник са на пряка доказателствена информация за възприетите от тях и възпроизвеждани фактически обстоятелства, като кореспондират и с данните от писмените документи (акта и справката от ОПП-СДВР), поради което и съдът ги кредитира изцяло.
Относно писмените доказателства, съдебният състав счита, че същите са валидни и надлежно присъединени към доказателствената маса, и те спомагат да бъдат изяснени в пълнота обстоятелствата по процесното събитие, вкл. и да бъдат проверени свидетелските показания, и затова съдът основа фактическите си изводи въз основа на тях. Анализът в цялост на посочените доказателствени източници позволява формирането на еднозначни фактически изводи и не налага обсъждането им по чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК.
Въз основа на изложените фактически обстоятелства първостепенният съдебен състав формира следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано физическо лице с правен интерес от обжалването (наказания нарушител), при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (НП и връчено на 28.05.2018 г., а жалбата е от същата дата), и срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административно-наказателен акт, поради която се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна, но по различни от изложените в нея съображения:
Съдебният състав не установи да са били допуснати нарушения на процесуални правила, които да са съществени по своя характер, при съставянето на АУАН и издаването на НП, като преценява, че в тази тяхна част, са спазени изискванията на чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН за съставянето на АУАН в присъствието на свидетел, присъствал на установяването или извършването му, и на нарушителя, както и за връчването на АУАН на нарушителя за запознаване, подписване и отразяване на възражения.
Спазени са и сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне на АУАН, респ. издаване на процесното НП, тъй като в рамките на три месеца от установяване и една година от извършване на нарушенията е съставен Актът, а в рамките на шест месеца от датата на съставяне на АУАН е било издадено и спорното НП.
Спазена е и материалната компетентност при съставяне на Акта, съотв. издаване на НП, защото компетентно длъжностно лице съгл. чл. 189, ал. 1 от ЗДвП (на длъжност "младши автоконтрольор") и т. 1. 3. от заповед № 8121з-952/20.07.2017 г. на министъра на вътрешните работи (вж. л. 15-17) е съставило АУАН, а НП е издадено от определено от министъра длъжностно лице съгл. чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и т. 2. 6. от цит. заповед.
По нарушението по т. 1 от НП – по чл. 150 от ЗДвП:
Съдът намира, че независимо от факта, че процесното НП съдържа законовите реквизити, същото е незаконосъобразно, тъй като не са спазени изискванията на ЗАНН досежно реквизитите и съдържанието на двата документа – АУАН и НП, изискуеми съгласно императивните норми на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
В съставения АУАН се съдържа едно неясно описание на това нарушение, доколкото актосъставителят е отбелязал, че става въпрос за управление на МПС на посочените дата, място и време, като е установено, че водачът "са отнети всички контролни точки със ЗППАМ № 17-4ЗЗ2-004720/31.07.2017 г. ", като се сочи, че нарушена се явява разпоредбата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Същевременно в текстовата част на НП се "уточнява", че всъщност става въпрос за това, че водачът – жалбоподател, "... на когото са отнети всички контролни точки, е управлявал МПС след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП", е нарушил чл. 150 от ЗДвП.
Такова неясно и противоречиво описание на въпросното административно нарушение е категорично неприемливо и е в разрез с императивните правила на закона – ЗАНН, който изисква пълно, точно и ясно описание на административното нарушение, което е установено, с посочване на "съответната му" правна квалификация.
При такова описание на твърдяното нарушение, за съда е невъзможно да извърши проверка за какво точно административно нарушение става въпрос, тъй като е очевидно противоречието между АУАН и НП относно правната квалификация на твърдяното нарушение, първо, и на второ място, фактическото описание на нарушението се различава в двата документа (Акта и НП), и на следващо място, така описаното фактически административно нарушение не съответства и на която и да било от посочените като нарушени правни норми.
Следва да се посочи, че цитираната като нарушена от актосъставителя разпоредба на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП (ред., ДВ, бр. 7 от 2018 г.) съдържа в себе си две предложения – първото само прогласява, че водачът губи придобитата си правоспособност, когато са му отнети всички контролни точки, и добавя с второто предложение задължение към него – да върне своето СУМПС в съответната служба на МВР. Следователно тази разпоредба няма отношение към управлението на МПС, когато водачът му е загубил своята правоспособност, защото никъде в нея не се съдържа нищо относно управлението на МПС, а същата само изисква връщане на издаденото СУМПС от водача в съответното поделение на вътрешното министерство, когато на същия бъдат отнети всички контролни точки, но ако административният акт за отнемането на точките е влязъл в сила. Затова същата ще бъде нарушена само и единствено в хипотезата, когато с влязъл в сила административен акт са били отнети всички контролни точки на водача на МПС и той не е изпълнил задължение за връщане на СУМПС.
Към това следва да се добави, че цитираната от наказващия орган за нарушена разпоредба на чл. 150 от ЗДвП (ред., ДВ, бр. 7 от 2018 г.) не съдържа нищо относно отнемането на свидетелство за правоуправление или отнемане на контролни точки, защото същата само изисква всяко пътно превозно средство (ППС), което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 от цит. з. и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4 от с. з.
На второ място, както се установява от материалите по делото (вж. справка на л. 32-41) на жалбоподателя А. Хубетер е отнето свидетелството за управление на МПС по административен ред със ЗППАМ № 17-4ЗЗ2-004720/31.07.2017 г., с който административен акт е констатирано влизане в сила в периода 22.04.2015 г. – 22.02.2017 г. на няколко Наказателни постановления, с които са отнети общо 50 контролни точки, която е връчена на жалб. Хубетер на 02.02.2018 г., която макар и отразена във фактическите обстоятелства на АУАН и на НП, не е била влязла в сила на въпросната дата, защото на л. 37 от делото е посочено, че след потвърждаването ? от по-горестоящ орган е влязла в сила на 29.05.2018 г. (над три месеца след проверката и месец след издаването на НП!!!). При това положение, при извършената проверка от полицейските служители К. и Д. на 02.02.2018 г. жалбоподателят А. Хубетер обективно "е притежавал" свидетелство за управление на МПС, валидно до 11.06.2020 г., и няма как да бъде налице нарушение по чл. 150 от ЗДвП, тъй като неговото СУМПС не е било отнето и се е намирало в него, и едва със съставения му АУАН сер. Д № 609886/02.02.2018 г. свидетелството му е отнето и вече се е намирало в пътната полиция. Хипотезата на чл. 150 от ЗДвП е налице само и единствено тогава, когато водачът изобщо не притежава или е загубил правоспособност, но не и в случаите, когато свидетелството е отнето по чл. 171 от цит. з.
В случая, ако свидетелството за правоуправление е било отнето от пътната полиция и се е намирало на съхранение в контролния орган, няма как да бъде осъществен състав на административно нарушение по чл. 150 от ЗДвП, тъй като жалбоподателят е имал валидно СУМПС и е бил правоспособен към и на датата 02.02.2018 г., т. к. връчената му на същата дата ЗПППАМ от 31.07.2017 г., с която е установено отнемането на всички контролни точки и е заповядано временното отнемане на свидетелството за правоуправление, не е била влязла в сила. Едва от дата 29.05.2018 г., когато тази заповед е влязла в сила, лицето ще е загубило правоспособността си по силата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП – отнемане на всички контролни точки.
От изложеното става ясно, че актосъставителят е нарушил чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН като е описал неясно въпросното нарушение (посочил е едновременно, че жалбоподателят е управлявал автомобила след отнемане на всички контролни точки), като това е в противоречие с правната квалификация по чл. 157, ал. 4 от цит. з., защото на задължението за връщане на СУМПС в поделение на МВР, ако всички точки се отнемат, няма нищо общо с управлението на МПС, а няма изложени обстоятелстваотносно влизане в сила на ЗППАМ за отнемане на всички контролни точки и за неизпълнението на задължението за връщане на СУМПС, в които кумулативни предпоставки ще бъде налице нарушение на цитирания законов текст, от което следва, че НП се явява незаконосъобразно в тази си част.
От друга страна, наказващият орган е решил "да доразвие и доуточни" обстоятелствата по процесното административно нарушение без да има право на това: първо, наказващият орган за първи път в НП твърди "нови факти" – че управлението на МПС е след като са отнети всички контролни точки и водачът е загубил правоспособност по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, но без да съобрази, че посочената ЗППАМ № 17-4ЗЗ2-004720/31.07.2017 г., в която са "отнети точките" и се разпорежда изземване на СУМПС, не е влязла в сила към датата на проверката, като тези обстоятелства се различават от отразените от актосъставителя в съставения АУАН, като в същото време наказващият орган твърди и различна (на тази в АУАН) правна квалификация на нарушението по чл. 150 от ЗДвП. Тези обстоятелства, освен че влизат в противоречие с отразените в АУАН фактически обстоятелства (там няма такива) и правната квалификация е противоречива, са необосновани и несъстоятелни; второ, наказващият орган е допуснал противоречие между фактическото описание на нарушението в АУАН, и това в НП, както и противоречие между правната му квалификация в Акта и в НП, като се твърдят "фактически" три различни по характер нарушения – едното е за това, че водачът "не е върнал СУМПС" при отнети всички контролни точки, което би нарушило разпоредбата на чл. 157, ал. 4, предл. 2 от ЗДвП, а другото е за управление на МПС от водач, чието свидетелство е временно отнето по чл. 171, т. 4 от цит. з., което би покрило обективните параметри на нарушение по чл. 150а, ал. 1, предл. 4, алт. 1 от ЗДвП, и третото – управление на МПС от водач, който е загубил временно правоспособността си, което би представлявало нарушение по чл. 150 вр. чл. 157, ал. 4, предл. 1 от ЗДвП, която обаче няма отношение нито към "отнемането" (или "изземването") на свидетелства за управление на МПС, още по-малко към "тяхното невръщане", нито има връзка с "отнемане на точки", т. е. не е правилна; трето, фактическите и правните изводи на наказващия орган са напълно необосновани, тъй като в НП липсват данни за заповедта за налагане на мярката за "изземване" (наречено отнемане) на СУМПС по чл. 171, т. 4 от ЗДвП, да е влязла в сила, което означава, че към датата на проверката и установяването на процесното нарушение спрямо жалб. А. Хубетер не е била прилагана принудителна мярка по чл. 171 от ЗДвП – иначе казано, не е налице хипотезата на "отнемане на свидетелството за правоуправление", нито е налице хипотезата на "отнeмане на всички контролни точки", още по-малко – загубена правоспособност, доколкото всичко това е станало факт няколко месеца след проверката – на датата 29.05.2018 г., когато ЗППАМ е влязла в сила. А щом това е така, няма основание за прилагане на санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП. Всичко това обуславя извода, за допуснати и от наказващия орган съществени нарушения на процесуалните правила, и неправилно прилагане на материалния закон, които са довели и до необоснованост на процесното НП в първата му част.
На следващо място, от доказателствата по делото, се установява, че жалбоподателят е управлявал МПС преди да бъде спрян за проверката с валидно до 11.06.2020 г. свидетелство за правоуправление, което не му е било отнето по реда на чл. 171, т. 4 от ЗДвП и не е била влязла в сила заповедта за установеното отнемане на всички контролни точки и изземване на издаденото СУМПС, а такова едно деяние би представлявало административно нарушение начл. 150а, ал. 1, предл. 4, алт. 1 от ЗДвП, и следва да бъде санкционирано по чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 4, алт. 2 от ЗДвП, но само ако въпросната заповед за ПАМ по отнемането на СУМПС е влязла в сила и е вече отнето СУМПС, което няма данни да е било факт към датата на извършената полицейска проверка на жалб. А. Джасам Хубетер.
При положение, че жалбоподателят Хубетер е управлявал въпросния автомобил и е имал в себе си шофьорска книжка при процесното му спиране за проверка, тогава задължително е следвало да бъде изяснен въпроса (и от наказващия административен орган, и от актосъставителя) относно въпросната цитирана ЗППАМ от 31.07.2017 г., и ако при тази справка актосъставителят да получи информацията, че свидетелството за правоуправление всъщност е било отнето към дата 02.02.2018 г. заради отнемане на всички контролни точки, би било налице нарушение по чл. 150а, ал. 1, предл. 4, алт. 1 от ЗДвП, каквито данни липсват по делото.
От друга страна, наказващият орган освен "доуточняването" на правната и фактическа оценка на извършеното, напълно погрешно е приел, че е налице хипотезата на "загубена правоспособност по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП" и е приложил като основание за налагане на санкцията това по чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП, без да си даде сметка, че към датата на проверката (02.02.2018 г.) нямавлязла в сила заповед за прилагане на такава ПАМ, с която да е било отнето СУМПС, който факт всъщност определя наличието на посочената хипотеза, като въобще не е отразено и в двата документа датата на влизане в сила на подобна заповед, макара същата да е посочена от актосъставителя и наказващия орган. И ако бъдат категорично установени данни за реално отнемане на СУМПС по реда на чл. 171, т. 4 от ЗДвП – поради неизпълнено задължение за връщане по чл. 157, ал. 4, предл. 2 от ЗДвП, то основанието за налагане на санкцията би била разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 4, алт. 2 от цит. з., но само ако е влязъл в сила съответният административен акт. Ако заповедта за прилагане на ПАМ е влязла в сила и с нея е установено наличието на отнети всички контролни точки – тогава основанието за налагане на наказание би била разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 3 вр. чл. 157, ал. 4, предл. 1 от ЗДвП, която санкционира всеки водач, който управлява МПС, след като е загубил правоспособността си по чл. 157, ал. 4, предл. 1 от ЗДвП. Разграничението е свързано с това какво обстоятелство е установено с влязлата в сила ЗППАМ – дали отнемане на СУМПС поради неизпълнено задължение за връщане, или наличие на отнемане на всички контролни точки.
Ако заповедта по чл. 172 от ЗДвП не е влязла в сила (какъвто е случаят по делото – бел. с.), то към дата 02.02.2018 г. жалбоподателят А. Хубетер е бил правоспособен водач и е притежавал свидетелство за правоуправление, валидно за категорията на управляваното от него МПС и свидетелството е било в срока му на валидност, и не би могъл да реализира нито състав на нарушение по чл. 150, ал. 1, нито такъв по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, още по-малко състава по чл. 157, ал. 4, предл. 1 от ЗДвП, като въпросите относно издадената ЗППАМ изобщо не са били изследвани и проверявани от актосъставителя и наказващия орган, а това влече след себе си и извода за необосноваността на твърденията на АНО в издаденото от него НП, доколкото доказателствата по делото, които са били известни и на наказващия орган, категорично опровергават тезата за "изгубена правоспособност и отнето по административен ред" свидетелство за управление на МПС с влязла в сила заповед по чл. 172 от ЗДвП, тъй като нито в АУАН и в НП, нито по делото са налице доказателства за това.
По тези съображения НП в частта по т. 1 следва да бъде отменено.
По нарушението по т. 2 от НП – по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:
Жалбоподателят А. Хубетер е санкциониран за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за това, че на посочените дата, място и време, е управлявал лекия автомобил "Мерцедес С 320 ЦДИ" с рег. [рег. номер на МПС], но не е носел и не е представил контролния талон към свидетелството за управление на МПС, което е управлявал, като му е наложено административно наказание "глоба" от 10 (десет) лева на осн. чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП.
Съдебният състав намира, че при това второ административно нарушение няма допуснати нарушения на процесуалните правила, съществено засегнали правото на защита на наказаното лице. Административно-наказателното производство е било образувано със съставянето на АУАН на 02.02.2018 г. за това, че жалб. А. Джасам Хубетер при управление на МПС и извършената му проверка не е носил и не е представил контролния талон към СУМПС, като актосъставителят е отразил за нарушена разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Съдът намира, че така отразената правна квалификация на нарушението е съответна и кореспондираща на описанието на второто административно нарушение, като липсата на различия между фактическото описание на това нарушение и правната му квалификация, води до извод за спазването на императивните правила на чл. 42 от ЗАНН. Съставът на съда установява, че фактическото описание на нарушението и неговата правна квалификация, дадени от наказващия административен орган съвпадат с тези, дадени от актосъставителя, а това означава, че са изпълнени изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав намира, че доказателствените материали сочат безспорно, че при проверката, извършена на процесните дата, място и време жалбоподателят А. Хубетер не е носел изискуеми от разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП документи (свидетелството за управление на МПС и контролен талон към него), което подлежи на санкциониране по чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП с налагане на административно наказание "глоба" в абсолютен размер от 10 (десет) лева.
Както се посочи, разпоредбата на чл. 100, ал. 1 от ЗДвП (ред., ДВ, бр. 7 от 2018 г.) задължава водача на МПС да носи определени документи, в частност – контролния талон към СУМПС и самото свидетелство за правоуправление (т. 1 от чл. 100, ал. 1 от с. з.), а жалбоподателят, въпреки законовото изискване, не е носел и не е представил при проверката контролния талон към свидетелството за правоуправление, с което съставът на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1, предл. 2 вр. чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП е изпълнен и реализиран, като е действал виновно и при пряк умисъл, а наложеното му наказание е в предвидения вид и абсолютен размер.
Няма коментари:
Публикуване на коментар