Глоба за движение по пътната мрежа без заплатена съответна такса

Образувано е по жалба на С. Т. С., ЛНЧ ЕГН [ЕГН], против Наказателно постановление № 14-5285-004272/26.03.2015 г., издадено от началник група към ОПП, СДВР, с което на основание чл. 179, ал. 3, т. 1 ЗДвпП за нарушение на чл. 139, ал. 5 ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 3 000, 00 /три хиляди/ лева; на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 150а ал. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 300, 00 /триста/ лева и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 пр. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10, 00 /десет/ лева.

В жалбата жалбоподателят навежда, че неправилно наказващият орган е приложил разпоредбата на чл. 58, ал. 2 ЗАНН. Сочи, че АУАН и НП не отговарят на изискванията за съдържание по чл. 42, т. 4 и т. 5 ЗАНН, съответно - по чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН. Позовава се на изтекла давност. По изложените съображения прави искане за отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява.

Не се явява процесуалният му представител - адв. Е. Е., която в писмено становище моли за отмяна на наказателното постановление по доводите в жалбата.

Въззиваемата страна - отдел "Пътна полиция" при СДВР, редовно уведомена, не изпраща представител.

По допустимостта на жалбата:

Съдът намери, че жалбата, въз основа на която е образувано съдебното производство, следва да се счете подадена в срок и да бъде разгледана по същество. На приложения в материалите по преписката препис на обжалваното наказателно постановление е направено отбелязване, че същото е връчено на 27.11.2018 г. по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН и е влязло в сила на 06.12.2018 г. Разпоредбата на чл. 58, ал. 2 ЗАНН урежда хипотеза на фингирано връчване на наказателно постановление, когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес и новият му адрес е неизвестен, като съгласно цитираната разпоредба в този случай наказващият орган отбелязва тези обстоятелства на наказателното постановление и същото се счита връчено от деня на отбелязването. Предвидената възможност за връчване представлява санкция срещу недобросъвестното поведение на нарушителя, който е променил адреса си и не е изпълнил задължението си да заяви новия си адрес. За да се приложи тази разпоредба обаче, следва да са установени кумулативно предвидените предпоставки: нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и едновременно с това новият му адрес да не е известен, като съгласно трайната съдебна практика приложимостта на чл. 58, ал. 2 ЗАНН не се обуславя от инцидентно ненамиране на жалбоподателя на адреса, а от положителното установяване, че същият е променил трайно местопребиваването си. В случая от въззиваемата страна не се представиха доказателства за наличието на предпоставките по чл. 58, ал. 2 ЗАНН. В материалите по административнонаказателната преписка е налична докладна записка от 27.11.2018 г., изготвена от мл. полицейски инспектор при РУ - [населено място], в която е отразено, адреса, посочен от жалбоподателя в АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление, е посещаван многократно, в различно часово време, но лицето не е открито. Не е посочено колко посещения на адреса са направени /при това повече от три години след издаване на наказателното постановление/, през какъв период от време, дали посещенията са правени в делнични или празнични дни, както и по кое време на деня са извършвани посещенията. Ето защо съдът намира, че не се представиха доказателства, въз основа на които да се направи преценката, че наказващият орган е имал основания да счете, че жалбоподателят не е намерен на адреса си, т. е. че е променил същия, без да уведоми за това наказващия орган, въпреки че със съставяне на АУАН е бил уведомен за започналото по отношение на него административнонаказателно производство. По изложените мотиви и доколкото не се представиха доказателства за датата, на която жалбоподателят е узнал за наказателното постановление, съдът намира, че жалбата следва да се счете подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН.

Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, съдът намери, че са налице основанията за неговата отмяна.

Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН "По въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго", т. е. в административно-наказателните производства субсидирано се прилагат институтите, регламентирани в НК, относно обстоятелствата, изключващи отговорността. Такъв характер има давността за реализиране на отговорността като материално правен институт. Законодателят е предвидил, че след изтичане на определени в закона срокове, реализирането на наказателната отговорност се преклудира. На по-голямо основание това следва да се отнася и за административните нарушения, които по правило са деяния с по-ниска обществена опасност. Доколкото в ЗАНН липсват изрични разпоредби, то по въпросите, свързани с изтичането, спирането и прекъсването на давностните срокове, както и относно т. нар. абсолютни давностни срокове, приложение намират разпоредбите на чл. 80 и сл. на Наказателния кодекс. В частност, в процесния случай следва да се приложи разпоредбата на 81, ал. 2 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК - административно-наказателното производство следва да се счита погасено по давност след изтичане на три години, считано от датата на последното действие, предприето от АНО срещу санкционираното лице за реализиране на административно-наказателната му отговорност. Доколкото след съставянето на НП на 26.03.2015 г. липсват данни въобще за предприети срещу жалбоподателя действия по връчване на НП, преди 27.11.2018 г. /когато е посетен адреса на жалбоподателя и е съставена докладна записка, въз основа на която наказващият орган е приел наличието на предпоставките по чл. 58, ал. 2 ЗАНН/, то още към 26.03.2018 г. е изтекла относителната давност за административно-наказателно преследване срещу него.