На 25.02.2016 г. жалбоподателят О. В. К. бил председател на комисия от технически специалисти в контролно-технически пункт (К.), стопанисван от [фирма], находящ се в [населено място], [улица], № 24, на който било издадено разрешение № 1143, валидно до 10.09.2021 г. Жалбоподателят в това си качество издал протокол № 9964000 с начало на прегледа 18: 11 часа за извършен ПППТИ за автомобил "Л. И. ", рег. [рег. номер на МПС], както и знак № 9711595 със заключение "допуска се ППС да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване", въпреки, че същият не бил представен за технически преглед. Вместо този автомобил в К. свидетелят Р. Г. Н. представил лек автомобил "Ауди", рег. [рег. номер на МПС], който бил преминал периодичен преглед за техническа изправност на 11.07.2015 г. в същия пункт, а не на посочената дата.
На 06.02.2017 г. свидетелите И. М. Д. и Л. Р. Г. – инспектори в ОО "АА" в ГД "АИ" – С., извършили проверка на посочения К. чрез преглед на видеозаписи и цифрови графични изображения от информационата систематаа, част от която е и системата за видеонаблюдение, която била монтирана в К..
След това свидетелят Д. съставил срещу жалбоподателя К. АУАН № 233742/06.02.2017 г., връчен на жалбоподателя на същата дата, в който установеното било квалифицирано като нарушение чл. 43, ал. 1, т. 1, б. "а" от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г.
Въз основа на АУАН, при идентично описание на фактическата обстановка и правна квалификация, К. Г. Д. – началник на ОО "АА" в ГД "АИ" – С., на 16.02.2017 г. издал атакуваното НП.
По доказателствата:
Изложената фактология съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни – показанията на свидетелите И. М. Д., Л. Р. Г. и Р. Г. Н. (частично); писмени – протокол от извършен периодичен предлед за техническа изправност на ППС № 9964000/25.02.2016 г. в пункт [фирма]; протокол за анализ изх. газове № 031118000291; данни за спирачния стенд; приходна квитанция; разрешение № 1143/02.09.2016 г.; заповед № РД-08-249/15.05.2015 г., издадена от министъра на транспорта и съобщенията; списък на МПС-та, преминали периодичен технически предлед на 25.02.2016 г. в пункт [фирма]; протокол от извършен периодичен предлед за техническа изправност на ППС № 8362001/11.07.2015 г.; веществени – CD.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите И. М. Д. и Л. Р. Г., които са обективни, логични, вътрешно и взаимно безпротиворечиви. Тези показания се подкрепят от писмените доказателства по делото и от представения видеозапис. Съвкупната преценка на този доказателствен материал води до еднопосочно установяване на фактите, така както са описани по-горе в изложента от съда фактология. С оглед на това, съдът дава вяра на показанията на свидетеля Р. Г. Н. единствено в частта им, че той е закарал в К. на [фирма] в [населено място], [улица], № 24, на 25.02.2016 г. лек автомобил "Ауди", рег. [рег. номер на МПС]. Тези факти се установяват и от представения видеозапис, който е предявен на свидетеля Н. и същият потвърждава, че той е заснет на видеозаписа. При това посещение в този К. обаче не е бил извършен периодичен предлег за техническа изправност на този автомобил, както лъжливо сочи Н., тъй като преглед е бил извършен на 11.07.2015 г., като автомобилът е бил представен за преглед от И. С. Б., като са съставени и съответните документи за това. Неверни са показанията на свидетеля Н. и в частта им, че той е представил за предлег на 25.02.2016 г. в стопанисвания от [фирма], К. лек автомобил "Л. И. ", рег. [рег. номер на МПС]. От доказателствения материал се установява безспорно, че последният не е бил представян в К., а вместо него свидетелят Н. е представил лек автомобил "Ауди", рег. [рег. номер на МПС], който да послужи при издаването на документи документ за техническа изправност на лек автомобил "Л. И. ", рег. [рег. номер на МПС]. С оглед на това съдът намира, че показанията на свидетеля Н. в по-голямата си част не отразяват вярно действителността и същите са дадени с цел жалбоподателят да избегне понасяне на административно-наказателна отговорност (за лъжливото свидетелстване от страна на Н. следва да бъде сезирана прокуратурата, която да извърши разследване за престъпление по чл. 290, ал. 1 от Наказателния кодекс).
Процесният видеозапис е направен чрез информационната система на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" – чл. 147, ал. 9 от ЗДвП, която не е средство за измерване по смисъла на § 1, т. 27 от ДР на Закона за измерванията и не подлежи на метрологичен контрол. С оглед на това доводите на жалбоподателя в тази насока за неоснователни, а видеозаписът е годно доказателство.
От правна страна:
I. По приложението на процесуалния закон: При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът ex officio (служебно) – чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи – чл. 189, ал. 1, вр. чл. 166, т. 2 от ЗДвП, в предвидения ред, срокове, писмена форма и съдържание – чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, вр. чл. 34, чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че АУАН и НП нямат изискуемото от закона съдържание. АУАН и НП са издадени и при спазване на изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, тъй като съдържат всички задължителни реквизити. Налице е ясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Еднозначно е посочено и кога се твърди, че е извършено нарушението, тъй като и в двата акта е отбелязано, че нарушенето е извършено на 25.02.2016 г., като същото е установено при извършена на 06.02.2017 г. проверка, когато е съставен и АУАН.
II. По приложението на материалния закон: НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното следствие се установи по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят, като председател на комисия за извършване на периодични прегледи на ППС, в нарушение на установената в чл. 43, ал. 1, т. 1, б. "а" от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г забрана е издал документ за техническа изправност на ППС, което обаче не е било представено на преглед. С оглед на това правилно е бил санкциониран имуществено на основание чл. 178а, ал. 7, т. 1 от ЗДвП.
Съдът приема, че извършеното от дружеството-жалбоподател административно нарушение не представлява маловажен случай, тъй като по делото не се установи наличието на факти, от които да следва, че извършеното административно нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от същия вид (субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 от ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 от НК следва да бъде приложена в административно-наказателното производство по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС). Нещо повече, стана ясно, че вместо ППС, за което са издаени документи за техническа изправност на ППС, е било представено друго с цел да бъдат заблудени контролните органи, което сочи на завишена обществена опасност на деянието.
III. По санкцията: Административното нарушение по чл. 178а, ал. 7, т. 1 от ЗДвП е наложена в предвидения в закона абсолютен размер – 1500, 00 лева, съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, поради което спазването на чл. 27, ал. 2 и 3 от ЗАНН в конкретния случай не следва да се обсъжда, тъй като съдът не може да наложи наказание под законноустановения минимум – чл. 27, ал. 5 (вж. ППВС № 10/28.09.1973 г. по дело № 9/1973 г.).
По изложените съображения съдът приема, че атакуваното НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Няма коментари:
Публикуване на коментар