На 31.01.2017 г., около 07: 50 часа, в [населено място], на [улица], настъпило пътнотранспорно произшествие (ПТП) между управявания от жалбоподателката Б. К. Л. лек автомобил "Мерцедес", рег. [рег. номер на МПС] и управлявания от свидетелката Д. С. Д. лек автомобил "Опел", рег. [рег. номер на МПС], в резултат на което на автомобилите били причинени щети.
На местопроизшествието дошъл свидетелят Д. И. З. – младши автоконтрольор в ОПП-СДВР, които възприел щетите по автомобилите. В негово присъствие участниците в ПТП попълнили декларации, в които направили изявления относно мястото, времето и начина на реализиране на ПТП. Полицейският служител З. съставил срещу жалбоподателката акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 540873/31.01.2017 г., в който горепосочените факти били квалифицирани като нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
Въз основа на АУАН, при идентично описание на обстоятелствата и посочване на правна квалификация, на 15.02.2017 г. З. К. К. – зам. -началник ОПП-СДВР, издал атакуваното НП.
По доказателствата:
Изложената фактология съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни – показанията на свидетелите Д. С. Д., Н. Лалов Лалов, Х. П. П. и Д. И. З.; писмени – 2 бр. декларации на участници в ПТП; скица на ПТП; протокол за ПТП № 1686289/31.01.2017 г.; справка-картон за извършени от жалбоподателката нарушения по ЗДвП; заповед № 8121з-748/24.06.2015 г. на министъра на вътрешните работи.
Съдът счита, че горепосочената доказателствена съвкупност не може да послужи за еднозначно установяване на фактите, свързани с участието на жалбоподателката във вмененото й административно нарушение, поради което и съдът е поставен пред невъзможност да изложи мотиви относно авторството на деянието. Свидетелските показания, които единствено съдържат относима към главния факт на доказване информация (чл. 102, т. 1 от НПК) – тези на Д. С. Д. и на Х. П. П., а към втората група следва да бъдат присъединени и обясненията на жалбоподателката пред съда, които няма процесуална пречка да бъдат приобщени към доказателствени материал, на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 317, вр. чл. 277, вр. чл. 115, ал. 1 от НПК, са в такава степен противоречиви, че не позволяват установяването на този факт. От една страна свидетелката Д. е категорична, че управляваният от жалбоподателката лек автомобил не е бил на платното за движение по време на удара, а от друга свидетелят П. твърди решително, че автомобилът й е бил на пътното платно и малко след това е настъпило ПТП.
Действително, свидетелят П. е познат на жалбоподателката, но от това не следва непременно, че същият е недобросъвестен при свидетелстването си пред съда и че дава показания в нейна полза. В конкретният случай показанията на този свидетел не са опровергани по категоричен начин, за да се приеме, че са недостоверни.
Ето защо и тъй като необективност не може да бъде изведена при наличните доказателства и в показанията на свидетелката Д., съдът приема, че противоречието между тези две групи доказателствени средства е непреодолимо, тъй като с оглед на обективните данни по делото няма основание да приеме, че едните показния са обективни, а другите – не, респ. да кредитира или не някоя от двете групи. Това не може да стане и въз основа на показанията на свидетелите Н. Лалов Лалов и Д. И. З., които не са очевидци на случилото се, а техните показания относно деянието са производни, тъй като се основават на изложеното от водачите, участници в ПТП. Същото се отнася и относно съставените декларации от последните. Най-сетне, липсват данни за наличие на доказателства чрез събирането на които противоречието ще може да бъде отстранено и по този начин ще може да се даде вяра на едните гласни доказателствени средства, като се отрекат другите такива.
От правна страна:
I. По приложението на процесуалния закон: При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът ex officio (служебно) констатира – чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи – чл. 189, ал. 1 и 12 от ЗДвП, в предвидената от закона писмена форма, съдържание и срокове – чл. 34, чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 14 от ЗДвП.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на наказаното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
II. По приложението на материалния закон: НП е незаконосъобразно от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното следствие се установи, че управляваното от жалбоподателката Л. МПС е участвало в ПТП по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП. По делото обаче няма безспорни и категорични доказателства, че именно поведението на жалбоподателката е било в противоречие с предписанието на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и е станало причина за настъпилото ПТП. С оглед на това не може да се приеме, че жалбоподателката е осъществила от обективна страна състава на административното нарушение по чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
Няма коментари:
Публикуване на коментар