Отмяна на глоба за ПТП катастрофа при отклонение вляво по платното за движение по Околовръстен път

 С НП № 18-4332-024606/05.12.2018 г., издадено от началник група към отдел "ПП" при СДВР, на М. С. Н. с ЕГН [ЕГН],

за това, че на 12.11.2017 г., около 12. 40 часа, в [населено място], по ул. Околовръстен път, с посока на движение изход, управлява т. а. марка "Рено Мастер" с рег. [рег. номер на МПС], собственост на фирма [фирма], булстат[ЕИК], и срещу № 216 (1) поради отклонение вляво по платното за движение реализира ПТП в попътно движещия се от лявата му страна л. а. "Фолксваген Голф" с рег. [рег. номер на МПС], с което нарушил чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, (2) водачът напуска мястото на ПТП, като не уведомява компетентните органи, с което нарушил чл. 123, ал. 1, т. 3 б. "В" от ЗДвП, поради което и на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, му е наложено наказание, както следва:

1. по чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лева;

2. по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца.

Постановлението е обжалвано в срок от М. С. Н., който в подадената жалба моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата и в с. з. се отрича жалбоподателят въобще да е участвал в ПТП на посочените в НП дата и място и да е напускал местопроизшествието, за което се ангажират свидетелски показания. Изтъкват се и допуснати съществени процесуални нарушения на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, доколкото не били посочени по достатъчно ясен начин мястото и обстоятелствата около извършване на нарушението. АУАН бил издаден след изтичане на тримесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното:

1. По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима.

2. Относно нарушението на процесуалния закон.

Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който същото е било издадено, съдът намира, че СА налице съществени нарушения на процедурата по издаването на АУАН по ЗАНН. Съображенията на съда за това са следните:

На първо място, АУАН бл. № 0667920/25.09.2018 г. е съставен на 25.09.2018 г. за нарушения на чл. 25, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 3 б. "В" от ЗДвП, за които се твърди, че са осъществени на 12.11.2017 г. На тази дата 12.11.2017 г. рег. [рег. номер на МПС] на автомобила, за който се твърди, че е управляван от жалбоподателя, е бил установен от контролен орган от МВР по безопасността на движението, поради което още на тази дата органите при О"ПП" при СДВР са разполагали с основния идентификационен признак на МПС-то – неговия ДК№, за да установят в рамките на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 пр. 2 от ЗАНН неговия собственик и конкретен водач и му съставят АУАН. Последното не би следвало да представлява трудност на съответните органи по контрол на движението, които разполагат с информационна система, позволяваща моменталното установяване на собственика на всеки един автомобил, регистриран в КАТ.

Доколкото посоченият т. а. марка "Рено Мастер" с рег. [рег. номер на МПС] е собственост на фирма [фирма], булстат[ЕИК], по преписката е налице писмено обяснение, написано на 21.02.2018 г. от А. Г., представляващ [фирма], видно от което на 12.11.2017 г. посоченият фирмен автомобил е бил управляван от М. С. Н.. Тези данни се потвърждават и от друго писмено обяснение, написано от самия М. С. Н. от същата дата 21.02.2018 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 пр. 2 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Става дума за изрично императивно задължение на актосъставителя по чл. 34, ал. 1 пр. 2 от ЗАНН, а не за инструктивни законодателни предписания. Приложението на едногодишния срок има единствено субсидиарно приложение, в случай, че въпреки положените обективни усилия по откриване на нарушителя, същият не е бил намерен в рамките на три месеца от откриването му.

Такива изключителни обстоятелства по установяване на нарушителя обаче не са налице. Съобразно писмените обяснения на Г. и Н., нарушителят е бил открит на 21.02.2018 г. – датата на двете обяснения. Видно от материалите по преписката, между датата 21.02.2018 г. и датата на съставяне на АУАН (25.09.2018 г.) не са предприемани никакви действия по призоваване на водача на процесния автомобил, в лицето на самия жалбоподател Н.. Не са налице и данни за обективни трудности по намирането и призоваването на Н. - липсва отрязък от призовка или докладна записка за неуспешно призоваване, които да обективират евентуални трудности по повторното му намиране преди 25.09.2018 г. В този смисъл, АУАН е съставен повече от седем месеца след датата на откриване на нарушителя (21.02.2018 г.), без доказани реални обективни причини за това закъснение, или след изтичане на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, поради което е налице съществено нарушение на императивните процесуални предпоставки на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за водене на административно-наказателно производство.

На следващо място, АУАН бл. № 0667920/25.09.2018 г. е съставен на основание чл. 40, ал. 3 от ЗАНН в присъствието на двама свидетели, които не са свидетели при установяване на нарушението, а свидетели само при съставянето на акта, като това изрично е отбелязано в самия акт и потвърдено в с. з. от актосъставителя Ц. Ц. и свидетеля по съставяне на акта Е. П.. Текстът на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН предвижда изчерпателно две възможности за съставяне на АУАН в присъствието на двама "други" свидетели, които не са очевидци, а именно: 1. при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението и 2. при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие. Разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН е императивна и не допуска изключения за ползване на "други" свидетели, освен изрично нормативно предвидените, нито пък нейното заобикаляне.

При проверка на основателността за приложението на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, се установява следното: Повод за съставянето на АУАН е Докладна записка от 12.11.2017 г. (налична по преписката), съставена от полицейски служител И. И., в която се твърди за ПТП между л. а. "Фолксваген Голф" с рег. [рег. номер на МПС] и бус марка "Рено Мастер" с рег. [рег. номер на МПС] с напуснал местопроизшествието водач. Отделно от това, налице е Протокол за ПТП № 1689994 от 12.11.2017 г., съставен от друг полицейски служител – Н. Л., както и писмена декларация от Д. К. – очевидец на инцидента. При това положение, за актосъставителя Ц., още повече, че самият той не е очевидец или свидетел по установяване на нарушението, не е съществувала пречка да състави АУАН в присъствието на поне един от тези общо трима свидетели-очевидци и такива по установяване на нарушението. Същевременно, по делото не се сочи за "невъзможност" АУАН да бъде съставен в присъствието на някой от тези свидетели по установяване на нарушението, поради което актосъставителят неправилно е ползвал "други" свидетели по съставяне на акта по смисъла на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Нарушението на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, допуснато от актосъставителя, е съществено процесуално нарушение при съставянето на АУАН, тъй като последният неправилно е ползвал свидетели по смисъла на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, без да са налице основанията за това. Горното нарушение на процесуалния закон по издаване на АУАН в "кабинетни" условия сериозно е накърнило правото на защита на жалбоподателя още при съставянето на АУАН, доколкото същият е бил лишен от възможността да разбере въз основа на какви доказателства и свидетели е съставен АУАН, за да реализира адекватно защитата си, още повече, че нито един от подписалите акта три лица не е свидетел по установяване на нарушението и АУАН е съставен не на мястото и в деня на нарушението.

3. Относно приложението на материалния закон.

Горепосочените съществени процесуални нарушения по съставяне на АУАН самостоятелно са напълно достатъчно процесуално основание за отмяна на НП, което обезсмисля обсъждането на правилното приложение на материалния закон.

С оглед прецизността на собствения си акт, Съдът следва да добави и допълнителни аргументи за незаконосъобразност на НП, във връзка с правилното приложение на материалния закон.

Видно от протокола за ПТП, полицейският служител Л., анализирал на място причините за ПТП по данни на другия участник в него, изрично е посочил в протокола за ПТП, че ПТП-то е "по неизяснени причини и обстоятелства". При тази констатация (същата е изложена и в текстовото описание на НП), не стават ясни аргументите на актосъставителя да твърди за виновно поведение от страна на водача на автомобила, управляван от жалбоподателя, което в съвкупност с липсата на осъществен оглед на автомобила му и снимков материал към него (който допълнително да потвърди данни за ПТП, съгласно дефиницията за "ПТП" в § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, изискваща констатации за "материални щети") са самостоятелно основание за отмяна на НП, поради недоказаност на твърдените нарушения.

Изложената в атакуваното НП фактическа обстановка допълнително се разколебава от показанията на допуснатите като свидетели А. Г. и Е. К. – служители на [фирма], които отричат да са констатирали следи от участие на фирмения автомобил в ПТП на 12.11.2017 г.

Допуснат като свидетел, самият "пострадал" от ПТП-то св. Д. К., разказва, че е бил потърпевш с автомобила му "Фолксваген Голф" през зимата на 2017 г., но това се случило на паркинга на "И. ", което е място, различно от това, посочено в атакуваното НП. В този смисъл, горепосочените свидетелски показания, разколебаващи изложеното в НП, са допълнително основание за неговата отмяна по същество.