Образувано е по жалба на «О [фирма], ЕИК[ЕИК] чрез пълномощника му- адв. Вл. Ч. - САК против Наказателно постановление № 42-0001881 от 27.07.2018 г., издадено от Началник ОО"АА"-гр. С., [улица], определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по чл. 92, ал. 2 от З., чл. 189, ал. 12 ЗДвП и чл. 47, ал. 2 ЗАНН, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 104, ал. 1 от З. за нарушение по чл. 33, предл. 3 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ във вр. чл. 88а, ал. 4 от З. на дружеството –жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1000 / хиляда/ лева.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление и неговата отмяна. В тази връзка се сочи обстоятелството, че начинът на организация на превозите в дружеството –жалбоподател е основан на франчайз договори, а не на трудово правни отношения с водачите на таксиметровите автомобил, което правело невъзможно управителят на дружеството да организира почивките на отделните водачи. Тъй като в случая между страните нямало трудово правно отношение с определяне на работно време, респ. работен график, не следвало управителя на дружеството да определя график на почивките на отделните водачи и да следи за спазването му.
В проведеното съдебно заседание по делото дружеството -жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адв. Ч., който в дадения ход по същество пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Твърди, че при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения, които се изразявали в непосочване на датата, мястото на извършване на нарушението, както и описание на самото изпълнително деяние. Сочи, че нарушението се изразявало в допустителство, което не можело да бъде извършено от страна на юридическо лице, а само от физическото такова, което го управлява или представлява.
Въззиваемата страна – Областен отдел "Автомобилна администрация" - С., редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Дружеството «О [фирма], ЕИК[ЕИК] притежава Удостоверение за регистрация за извършване таксиметров превоз на пътници № 06712/23.08.2005 г.
По повод на извършвана комплексна проверка на дейността на дружеството, на контролните органи на ОО "АА" – С. били представени изисканите за проверка документи, сред които пътните книжки на различни автомобили; включително и пътна книжка, серия ОК, № 0040901 на водача Г. Д. Д. с ЕГН [ЕГН]. След преглед на записите в посочената пътна книжка св. Л. Г. Л. - инспектор в ОО"АА" – С. установил, че не е спазвана задължителната седмична почивка от 36 непрекъснати последователни часа след шест двадесет и четири часови периода на управление. Същото се установило и от представените пътни листове № 025, 027, 029, 031, 0ЗЗ, 034, 035, от 01. 22 до 07.11.2017 г.
Резултатите от извършената проверка били обективирани в констативен протокол за комплексна проверка от 17.04.2018 г., препис от който бил връчен срещу подпис на пълномощника на дружеството Л. Доинска.
В резултат на направените констатации св. Л. преценил, че е налице административно нарушение и съставил срещу юридическото лице «О [фирма], ЕИК[ЕИК], Акт за установяване на административно нарушение, серия А, с бл. № 251205/25.04.2018 г., затова, че превозвачът не е организирал труда на водача, така че да спазва задължителната седмична почивка от 36 непрекъснати последователни часа след шест двадесет и четири часови периода на управление, видно от пътни листове № 025, 027, 029, 031, 0ЗЗ, 034, 035, от 01. 22 до 07.11.2017 г. и от пътна книжка, серия ОК, № 0040901.
Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл. 33, пр. 3 от Наредба № 34 на МТ/1999 г. във вр. чл. 88а, ал. 4 от З..
След запознаване със съдържанието на акта, препис от същия бил връчен на пълномощник на жалбоподателя, който го подписал без да обективира възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН също не е било депозирано възражение срещу АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН и без да се събират допълнителни доказателства било издадено атакуваното Наказателно постановление № 42-0001881 от 27.07.2018 г., с което при идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 104, ал. 1 от З. дружеството –жалбоподател е санкционирано с имуществена санкция в размер на 1000 / хиляда/ лева.
Наказателното постановление било връчено срещу подпис на представител на жалбоподателя на 05.03.2019 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК – констативен протокол от 17.04.2018 г., АУАН, серия А, с бл. № 251205/25.04.2018 г., пътна книжка, серия ОК, № 0040901/13.10.2017 г., пътни листове № 025, 027, 029, 031, 0ЗЗ, 034, 035, пълномощно, Заповед № РД -08-249/15.05.2015 г.; както и от гласните доказателствени средства.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля -актосъставител, от които в съвкупност със съставения констативен протокол за извършена комплексна проверка, се установяват времето и начина на извършване на проверката на дружеството-жалбоподател, както и направените фактически изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана срещу акт от категорията на обжалваемите. Подадена е в преклузивния процесуален срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което същата е процесуално допустима.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна, като съображенията за този извод на съда са следните:
Съставеният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, съгласно разпоредбите на чл. 48 и чл. 49 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, издадена от МТ, които кореспондират с разпоредбите на чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от ЗАвП, както и Заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Спазени са сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.
На следващо място, настоящият съдебен състав споделя изложеното от процесуалния представител на жалбоподателя, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения. В тази връзка следва да се посочи, че в съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП липсва фактическо описание на твърдяното нарушение, тъй като не са посочени дата и място на извършването му; както и с какво конкретно изпълнително деяние – действие или бездействие, се приема, че е осъществено. Тези факти са съществени елементи от обективна страна на нарушението, които определят предмета на доказване. Нарушителят има право да разбере в какво точно е обвинен, поради което липсата на описание за който да било от съставомерните елементи на нарушението съществено ограничава правото му на защита. Затова не е достатъчно контролният орган само да се позове на доказателствата – изброените пътни листове, но и да посочи с какви свои конкретни действия или с бездействие превозвачът не е организирал труда на водача така, че да спазва задължителната седмична почивка, която според разпоредбата на чл. 88 а, ал. 4 от З. за водачите, извършващи таксиметрови превози на пътници, е не по-малко от 36 последователни часа.
В обстоятелствената част на АУАН и НП липсва описана каквато и да било фактология- не е индивидуализиран дори таксиметровия автомобил, управляван от водача Г. Д. Д. –като марка, модел, регистрационен номер; не е посочено, че превозвачът е извършвал таксиметров превоз на пътници с участието на водача Д., въз основа на сключен с дружеството жалбоподател франчайз договор, съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от З.; не е посочено какъв е бил размерът на седмичната почивка, който се установява от цитираните пътни листове, и съответно с колко часа същата е била нарушена.
По изложените съображения съдът приема, че съставения акт и издаденото НП не отговарят на изискванията на и и, което е абсолютно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление, тъй като в него не е очертан предмета, който подлежи на доказване, респ. и на съдебен контрол. При положение, че самото словесно описание на нарушението е практически лишено от посочване ясно и в пълнота на конкретни факти, подлежащи на проверка в настоящото съдебно производство, се лишава на собствено и самостоятелно основание съдът от възможността пълноценно да реализира правомощията си по преценка законосъобразно ангажиране на административнонаказателната отговорност на санкционираното лице в случая, както и пълноценно да бъде реализирано правото му на защита.
Необходимо е да се уточни, че съдът не може да замести наказващия орган, като допълни липсващото му изявление по горните въпроси със свои фактически изводи. Ето защо, обжалваното НП следва да бъде отменено, като обсъждането на останалите въпросите, които иначе биха се явили релевантни за делото, се явява безпредметно.
Предвид изложените аргументи съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Няма коментари:
Публикуване на коментар