На 05.10.2018 г. около 13: 15 ч., по [улица], на около 200 м. след [населено място], с посока на движение от [населено място] към [населено място], жалбоподателят М. И. Ц. управлявал лек автомобил марка/модел "Ауди/А8" с рег. [рег. номер на МПС]. Бил спрян за проверка от служители на ОПП-СДВР – свидетелите В. З. /мл. автоконтрольор към ОПП-СДВР/ и С. А.. Служителите на ОПП-СДВР констатирали, че управляваният от жалб. Ц. лек автомобил е без валиден винетен стикер за движение по Р. пътна мрежа, както и че не е преминал годишен технически преглед. За второто нарушение св. С. А. съставил на жалб. Ц. фиш за налагане на глоба № 0242474/05.10.2018 г., който жалбоподателят подписал и получил. За първото нарушение, св. З. му съставил АУАН № 942323/05.10.2018 г., като го квалифицирал като нарушение на чл. 139, ал. 5 ЗДвП. Като свидетел на установяване на нарушението в акта се подписал св. С. А., като същият се подписал в акта и като свидетел, който с подписа си удостоверява отказа на нарушителя да подпише акта или разписката.
В хода на проверката и връчването на книжа на жалбоподателя, на същия е бил връчен и АУАН № 942322/05.10.2018 г., съставен от св. В. З. на друго лице, а именно Р. М. Т., на който в графи нарушител и разписка за получаване на АУАН се подписал жалбоподателят Ц.. Срещу така връчения му АУАН № 942322, на 08.10.2018 г. жалб. Ц. подал възражение, в което е посочил, че същият е издаден на друго лице.
При проверка на обстоятелствата по случая, от актосъставителя З. е било поискано становище по обстоятелствата, изложени във възражението, с оглед на което той е депозирал до началника на ОПП-СДВР докладна записка от 16.11.2018 г., в която посочил, че на 05.10.2018 г., около 13, 15 часа, в състав като автопатрул с колегата С. А., след [населено място], са спрели за проверка л. а. Ауди А8 с рег. [рег. номер на МПС], който бил без винетен стикер и бил управляван от водача М. Ц., като автомобилът нямал и ГТП. Посочил е, че му съставил АУАН № 942323, като при връчването му нарушителят отказал да го разпише. Освен това е посочил, че на лицето е съставен и фиш, който разписал и при връчването му, в него е попаднал съставеният на предишен нарушител АУАН № 942322.
Въз основа на съставения на Ц. АУАН № 942323/05.10.2018 г. и докладната записка на мл. автоконтрольор В. З. е издадено обжалваното НП, в което като фактическо описание на нарушението е посочено, че Ц. е управлявал процесното МПС на посоченото място без валиден залепен винетен стикер към датата и часа на проверката, с което е извършил следното нарушение – управлява по Републиканските пътища ППС за превоз на товари, или ППС за превоз на пътници и товари, с технически допустима макс. маса не повече от 3, 5 тона, на което е залепен винетен стикер с графично оформление, различно от одобреното, квалифицирано като нарушение на чл. 139, ал. 5 ЗДвП, за което на осн. чл. 179, ал. 3, т. 4 ЗДвП е наложено адм. наказание глоба в размер на 300 лева. Така издаденото НП е връчено на Ц. на 23.11.2018 г., а жалбата против него е подадена на 29.11.2018 г.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: обясненията на жалб. Ц., показанията на разпитаните свидетели З. и А., както и писмените доказателства по делото: АУАН № 942323/05.10.2018 г., съставен на М. Ц., копие от АУАН № 942322/05.10.2018 г., съставен на Р. Т., оригинал на същия, представен от ОПП-СДВР /повреден в резултата на наводнение в архива на ОПП-СДВР, видно от писмото с което е представен/, възражение срещу АУАН № 942322/05.10.2018 г. от жалб. Ц., докладна записка от В. З. от 16.11.2018 г., фиш № 0242474 от 05.10.2018 г., издаден на М. Ц., удостоверение за заеманата длъжност от Г. Б., действаща като АНО, Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
От последната заповед се установява, че актосъсвителят Валадислав З. в качеството си на мл. автоконтрольор към ОПП-СДВР притежава материална и териториална компетентност да съставя АУАН за нарушения на разпоредбите на ЗДвП – т. 1. 2. от заповедта.
Съдът кредитира като обективни обясненията на жалбоподателя Ц., доколкото същите не се опровергават и се потвърждават от всички останали доказателства, събрани в хода на производството. Като такива кредитира и показанията на разпитаните двама свидетели, които макар и с ниска информативна стойност, предвид заявената липса на спомен за конкретните факти и обстоятелства по извършване на процесната проверка, потвърждават, че подписите положени на съответните места в съставените процесуални документи са положени от тях.
В хода на съдебното следствие не бяха събрани безпротиворечиви и категорични доказателства относно факта дали на жалб. Ц. е бил предявен съставения на негово име АУАН № 942323/05.10.2018 г. и дали той е заявил отказ да го подпише, доколкото обясненията на жалбоподателя в тази част следва да се ценят както като доказателствено средство, така и като средство за защита срещу повдигнатото му административно-наказателно обвинение. Поради липсата на спомен у свидетелите З. и А. относно тези обстоятелства, съдът бе поставен в невъзможност по категоричен начин да приеме за установен факта на заявен отказ на нарушителя да подпише акта, доколкото и самият отказ не е удостоверен по начина изискуем от закона. Това е така, защото отказът на нарушителя да подпише акта е удостоверен с подписа на същия свидетел, който се е подписал в акта и като свидетел на установяване на нарушението, което е недопустимо.
Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 1 ЗАНН "Актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. " Съгласно ал. 2 на същата разпоредба "Когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта. "
При систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 43, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН, се налага несъмненият извод за това, че законодателят е предвидил, че отказа на нарушителя да подпише акта, следва да се удостовери с подписа на един свидетел, различен от свидетеля, посочен в него, като свидетеля на извършване или установяване на нарушението. Такава е и константната съдебна практика.
Поради така допуснатото нарушение на чл. 43, ал. 2 ЗАНН, не може да се приеме, че АУАН № 942323, въз основа на който е издадено обжалваното НП е редовно съставен за да се приложи последицата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, по отношение на удостоверените в него факти и обстоятелства, до доказване на противното, а същите следва да се докажат от АНО. В случая, поради заявена липса на спомен от свидетелите З. и А. относно обстоятелствата по извършване на проверката, предявяване и връчване на съставения АУАН, не се доказа по категоричен и несъмнен начин, посредством разпита на посочените свидетели, че на жалбоподателя е предявен съставения му АУАН № 942323 и той е отказал да го разпише.
С оглед на така изложената въз основа на съвкупността от гласни и писмени доказателства фактическа обстановка, съдът прие, че НП, с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Ц. за нарушаване на разпоредбата на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП, подлежи на отмяна, поради следните съображения.
В хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи незаконосъобразността на атакуваното наказателно постановление.
Не се доказа по категоричен и несъмнен начин, че съставеният на жалб. Ц. АУАН № 942323/05.10.2018 г. му е бил предявен и той е отказал да го разпише, доколкото отказът не е удостоверен по начина изискуем съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН – с подписа на един свидетел, различен от свидетеля, посочен в АУАН като свидетел на извършване или установяване на нарушението.
Освен това са допуснат и други нарушение на процесуалните правила при съставяне както на АУАН, така и на обжалваното НП.
Разпоредбата на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП /в редакцията към ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., действаща към датата на нарушението/ гласи: "Движението на определена категория пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на съответната такса за тях, определена в Закона за пътищата. ". Такава съответна такса за движението на определена категория пътни превозни средства по републиканските пътища в ЗП е таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 – такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса. Законодателната забрана в случая, чието нарушаване ще съставлява състав на нарушението по чл. 139, ал. 5 от ЗДВП, налага на водача на пътно превозно средство да не го привежда в движение по републиканските пътища, ако не е заплатил винетната такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП. При излагане на обстоятелствата на нарушението в описателните части на АУАН и в НП актосъставителят и съответно административнонаказващият орган са посочили, че нарушението се е изразило в управление на процесното МПС без валиден винетен стикер, като никъде не е посочено, че това е станало без да е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, което именно представлява състав на административно нарушение.
Освен това, в обжалваното НП, нарушението е описано още по неясно, като първоначално е посочено, че жалбоподателят управлява процесното МПС без валиден залепен винетен стикер, а по нататък е посочено, че на МПС, управлявано от жалбоподателя е бил залепен винетен стикер с графично оформление, различно от одобреното. При това положение не става ясно дали на управляваното от жалбоподателя МПС изобщо не е имало залепен винетен стикер или е имало залепен такъв, но същият е бил с графично оформление, различно от одобреното, съответно не става ясно за какво деяние и за какво нарушение е ангажирана отговорността му.
С оглед на така изложеното, обжалваното НП се явява издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице, поради което подлежи на отмяна на формално основание, без да се налага подробно обсъждане на това дали е налице извършено административно нарушение, който факт жалбоподателят принципно не отрича, нито в жалбата, нито в дадените в хода на съдебното следствие обяснения.
Няма коментари:
Публикуване на коментар