На 16.12.2018 г. около 16. 10ч. жалб. Г. Г. управлявал лек автомобил марка "Л. " с рег. [рег. номер на МПС] в [населено място] по [улица]с посока от [улица]към [улица]. Пътната настилка била хлъзгава, покрита със сняг. В един момент срещу № 51 колата поднесла към десния бордюр, при което жалб. Г. спрял на улицата. Опитал се да се измъкне от мястото, но колата забуксувала поради снега. При това жалбоподателят започнал да прави маневри напред и назад. Междувременно по улицата минавал свид. Т. Б., който управлявал лек автомобил "Тойота" с рег. [рег. номер на МПС]. Автомобилът на свид. Б. се движел в същата посока. Свидетелят видял, че водачът на автомобила "Л. " се опитва да излезе от мястото, където бил спрял, и първоначално го изчакал, но след това подал звуков сигнал и преминал зад автомобила на жалбоподателя. В същото време, тъй като жалбоподателят дал отново газ на заден ход, двата автомобила се ударили.
Би подаден сигнал на ПТП и на място пристигнали Н. Н. и П. В. – младши автоконтрольори в ОПП-СДВР.
Били снети писмени обяснения от двамата водачи, била съставена скица на ПТП и протокол.
По време на проверката жалб. Г. предоставил СУМПС, което към този момент било с изтекъл срок на валидност.
При така установеното Н. Н. съставил срещу жалб. Г. акт за установяване на административно нарушение. С него на жалбоподателя били вменени нарушения по чл. 40, ал. 2 и чл. 150а, ал. 1 ЗДвП.
Актът бил предявен на жалбоподателя и бил подписан с възражението, че не е правел маневри, а автомобилът му бил затънал и боксувал.
Въз основа на акта на 17.01.2019 г. било издадено НП.
Относно обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, съдът кредитира показанията на свид. Б., тъй като същият е очевидец на инцидента. Свидетелят потвърждава факта, посочен от жалбоподателя като възражение в акта, а именно, че автомобилът му бил затънал, поради което буксувал. С оглед на това съдът му се довери.
Обстоятелството, че жалбоподателят се е опитвал да излезе, правейки маневра назад напред не се опровергава от събраните доказателства, като и в тази част показанията на Б. отговарят на посоченото в акта от жалбоподателя, че автомобилът е буксувал, което няма как да стане, ако автомобилът е бил в покой. Това е така, тъй като буксуването по принцип предполага извършването на маневри, които напълно логично е да са били напред и назад.
С оглед на горното съдът постави в основата на фактическите си изводи показанията на свид. Б., отхвърляйки показанията на свид. С. Начева в частта, в която същата отрича автомобилът, управляван от жалбоподателя, да се е движел към момента на настъпване на ПТП. В същото време твърдението й, че автомобилът бил поднесъл, отговаря на твърдяната от свид. Б. ситуация, сочеща, че жалбоподателят се е опитвал да излезе от мястото, където автомобилът бил затънал. Подобно твърдение отговаря и на отразеното от самия жалбоподателя в акта като възражение, че автомобилът буксувал.
Съдът кредитира приобщените по делото писмени доказателства: 2 броя декларации от водачите на МПС; скица на ПТП и протокол за ПТП единствено относно факта на съставянето им, но не и относно обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, тъй като в тази част същите представляват недопустими доказателствени средства.
Съдът кредитира справка – картон за водач за жалбоподателя, която допринася за изясняване на обективната истина.
Представените към жалбата снимки съдът не кредитира, тъй като същите на са изготвени по реда, предвиден в НПК. От тях не може да се установи начина, по който са изготвени, лицето, което ги е изготвило и датата, времето, когато това е станало, както и мястото на изготвянето им.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:
АУАН и Наказателното постановление са издадени от компетентни органи съгласно заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. /т. 1. 3 и т. 2. 10/ и удостоверение от Отдел "Човешки ресурси" относно длъжността, заемана от лицето, издало НП, към дата 17.01.2019 г.
Спазени са сроковете за тяхното издаване.
Въпреки това съдът счита, че НП следва да бъде отменено както в частта по пункт 1, така и в частта по пункт 2 по следните съображения:
По пункт 1 от НП на жалбоподателя е вменено нарушение на чл. 40, ал. 2 ЗДвП, съгласно който: "По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. "
Подобни обстоятелства, обаче, не са описани в АУАН и НП. Не е посочено, че водачът не е наблюдавал непрекъснато пътя зад ППС при движение назад, а единствено е посочено, че е налице неподсигурено движение маневра заден ход. Не е посочено, по какъв начин е следвало да бъде подсигурена тази маневра, което води до неяснота на описание на нарушението. Допълнително посоченото в НП, че водачът не наблюдава непрекъснато пътя зад ППС при движение на заден ход не е част от описанието на обстоятелствата, при които се твърди, че е било извършено нарушението, поради което не би могло да бъде прието, че е налице надлежно описание на нарушението. Нещо повече, никъде в АУАН и НП не е посочено дали непрекъснатото наблюдение на пътя зад ППС е било възможно или не, в какъвто смисъл е последващото изискване в чл. 40, ал. 2 ЗДвП. Това е необходимо, за да бъде преценено, дали е била налице втората хипотеза на нарушението – необходимост водачът да осигури лице, което да наблюдава пътя и да сигнализира за опасности.
С оглед на това, НП по пункт 1 следва да бъде отменено поради допуснато процесуално нарушение, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице.
НП следва да бъде отменено и в частта по пункт 2.
В тази част в НП е вменено нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП и тази правна квалификация е свързана със следното описание: водачът управлява МПС с изтекъл срок на валидност на СУМПС.
Така описаното в АУАН и НП в частта по пункт 2 е несъставомерно. Съгласно разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП: "За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на или или по реда на и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено".
Във връзка с тази разпоредба в чл. 177, ал. 1 ДвП са предвидени следните санкции - глоба от 100 до 300 лв. лице, което управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред; което управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
Никъде в тази разпоредба или в друга такава на ЗДвП не е предвидено административна наказание, ако водачът управлява МПС с изтекъл срок на валидност на СУМПС. В този случай лицето не губи правоспособността си, нито е лишен от право да управлява МПС по административен ред.
Свидетелството за управление на МПС според чл. 50, ал. 1 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност, т. е. то има официална удостоверителна функция. Следователно изтичането на срока му за валидност не би могло да доведе до ограничаване или загуба на правоспособност за управление на МПС, а има като единствена последица превръщането на свидетелството в нередовен документ по смисъла на § 1, т. 2, б. "ж" от ДР на ЗБЛД, използването на който се включва във фактическия състав на нарушение по чл. 81, ал. 2, т. 6 от ЗБЛД. С други думи казано, неиздаването на ново СУМПС, след като старото е изтекло може да обуслови административна отговорност, но по друг нормативен акт - ЗБЛД, не и по ЗДвП.
С оглед на това НП в частта по пункт 2 също следва да бъде отменено поради неправилно приложение на материалния закон.
Няма коментари:
Публикуване на коментар