Глоба за ПТП при излизане от бус лента с кола от другата лента на движение и избягване от мястото

На 04.02.2018 г. около 08: 00 часа жалбоподателят А. управлявал л. а Форд Фокус с ДК [рег. номер на МПС], като се движел по [улица], с посока на движение към ул. Бяло море. В района на болница И. жалбоподателят А. се движел в средна лента, като в дясна лента се движел л. а Мерцедес с рег. [рег. номер на МПС]. Жалбоподателят А. направил опит да пропусне намиращият се от дясната му страна автомобил, тъй като платното представлявало бус – лента. По неустановени причини водачът на процесния автомобил извършвайки маневрата за смяна на лентата засякъл жалбоподателят и двамата реализирали ПТП. Тъй като бързал за работа жалбоподателят А. не останал на място и напуснал произшествието.

За случилото се св. В. К. / неразпитан по делото/ уведомил органите на ОПП-СДВР, като местопроизшествието било посетено от св. Г. Г. - на длъжност мл. автоконтрольори при ОПП-СДВР. След като св. К. попълнил декларация, в която посочил механизма на ПТП и регистрационния номер на автомобила, чийто водач реализирал ПТП и напуснал местопроизшествието и бил съставен протокол за ПТП № 711293/04.02.2018 г., св. Г. Г. изготвил докладна записка, че ПТП е реализирано по вина на водача на л. а автомобил Форд Фокус с рег. [рег. номер на МПС], който напуснал местопроизшествието.

Работата по издирване на водача била възложена на св. Ц. Ц. – мл. автоконтрольор при ОПП – СДВР, който след извършена справка в база данни А. – БДС установил, че процесния л. а е собственост на А. В. А..

На 16.07.2018 г. жалбоподателят А. се явил в ОПП-СДВР където собственоръчно попълнил декларация, че на въпросната дата той лично е управлявал процесния автомобил, като дал обяснения и по същество за механизма на реализиране на ПТП.

От материалите по преписката, която му била възложена за работа св. Ц. намерил, че А. е извършил нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.

За така констатираните нарушения на водача на автомобила – (жалбоподателя А.) бил съставен АУАН № Д 505292/16.07.2018 г., от свидетеля Ц. в присъствието на свидетел и нарушителя.

Жалбоподателят А. подписал така съставения АУАН без възражения, като му бил връчен препис от него на същата дата, видно от положения върху АУАН подпис.

В законоустановения 3-дневен срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили възражения по отношение съставения АУАН.

Въз основа на посочения АУАН, било съставено и обжалваното НП № 18-4332-015682/15.08.2018 г. на Началник група при отдел "Пътна полиция" при СДВР, с което на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 месеца.

Описаната фактическа обстановка се извежда и потвърждава от показанията на свидетелите Г. Г., Ц. Ц., които съдът кредитира като ясни, убедителни и съответстващи на останалите приложени и приети от съда на осн. чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН писмени доказателства.

По делото не е проведен разпит на св. В. И. К. и св. Б. Г., тъй като същите са напуснали пределите на Република България.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, подадена от лице с правен интерес и в законоустановения срок. Разгледана по същество, същата е частично ОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от приложената по делото заповед.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от извършване нанарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална страна.

Настоящия съдебен състав намира, че в случая се касае за допуснати от административно наказващия орган особено съществени нарушения на императивни разпоредби от ЗАНН, наличието на които сами по себе си обуславят отмяната му, без да се налага произнасяне по същество по предмета на спора.

При съставянето на атакуваното НП, АНО е допуснал съществени процесуални нарушения довели до нарушаване правото на защита на наказаното лице.

На първо място в съставения против жалбоподателя АУАН е прието, че същият при управление на собственият си автомобил поради недостатъчно разстояние е реализирал ПТП с движещия се пред него л. а Мерцедес С 200 с рег. № СВ 0655 ВВ, след което напуска местопроизшествието като не изпълнявала задълженията като водач участник. Описаното е подведено като нарушение на разпоредбите на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.

В издаденото въз основа на АУАН НП, обаче АНО е приел, че жалбоподателят е реализирал ПТП с л. а Мерцедес с рег. СА 8776 ВМ и не е изпълнил задълженията си като участник в ПТП – при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП го напуска и не уведомява службата по контрол, както и не изпълнява указанията ?, което поведение е подведено като нарушение на разпоредбите на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП.

Доколкото административнонаказателното производство строго формално и недопуска наличие на технически и фактически грешки при описание на възприетата фактическа обстановка, нарушените разпоредби и приложимата санкционна разпоредба, то АУАН и НП следва да представляват едно органично единство и е недопустимо да е налице разминаване помежду им. В конректния случай от една страна не става ясно с кое МПС жалбоподателят е реализирал ПТП. На следващо място едва в НП е дадена пълна и вярна квалификация на вменените му нарушения, което е недопустимо да става във фазата на реализиране на административнонаказателната отговорност и за пръв път при издаване на НП жалбоподателят да узнава срещу какви факти следва да се защитава.

С оглед правото на защита на лицата в административно-наказателното производство е недопустимо подобно разминаване между словесната и цифровата квалификация на нарушението. В конкретния случай липсва единство между описанието на нарушението и правната му квалификация. Допуснатото нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН от страна на административно-наказващия орган в правната квалификация е съществено и не може да се отстрани в съдебната фаза на производството. За наказаното лице остава неясно за кое точно нарушение е било санкционирано. Констатираното от настоящия съдебен състав несъответствие между описаната фактическа обстановка и законните разпоредби, които са нарушени, е довело до затруднения при организиране на защита и до засягане на основни процесуални права.

На следващо място АНО не е изпълнил задълженията си да изследва спорните обстоятелства и да докаже обвинението както от обективна, така и от субективна страна. Независимо от приетото и описано и в докладната записка от посетеното произшествие и протокол за ПТП, че същото е реализирано по неизяснени причини и обстоятелства АНО е приел, че се касае за осъществен състав на нарушение на разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, което твърдение се явява неподкрепено от приложените по делото доказателства.

Така констатираните процесуални пороци от НП, сами по себе си са основание за отмяната му настоящия съдебен състав без да бъдат излагани съображения по отношение приложението на материалния закон.