Отмяна на глоба за маневра при излизане от реда на паркирани автомобили реализирал ПТП с движещия се от лявата му страна лек автомобил

На 08.03.2016 г., около 05: 45 часа, като водач на лек автомобил марка "Форд Мондео" с рег. [рег. номер на МПС] жалбоподателят Я. М. Я. като се движел по [улица]с посока на движение от [улица]към [улица]преди кръстовището с [улица]поради маневра излизане от реда на паркирани автомобили реализирал ПТП с движещия се от лявата му страна лек автомобил марка "Опел К. " с рег. [рег. номер на МПС], след което не спрял, за да изпълни задълженията си като участник в ПТП и напуснал местопроизшествието.

За случая бил подаден сигнал в дежурната част на СДВР-ОПП като на мястото на инцидента пристигнали младши автоконтрольори в ОПП-СДВР К. А. и М. К.. Те извършили оглед, след което съставили протокол за ПТП № 1628227 и схема на произшествието.

С оглед на установените описани по-горе обстоятелства срещу Я. М. Я. бил съставен АУАН бланков № 660223 от 31.03.2016 г. от свид. Е. К. К. – мл. автоконтрольор 01 група в ОПП-СДВР, който бил връчен на нарушителя на същата дата и подписан от него без възражения. Актът бил подписан от актосъставителя и един свидетел – А. И. Т., като е посочено, че същият е свидетел при установяване на нарушението или при съставянето на акта. Нарушенията били квалифицирани по чл. и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения.

Административно-наказващият орган приел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа на него издал обжалваното понастоящем наказателно постановление № 16-4332-005603 от 06.06.2016 г., с което на жалбоподателя са наложени следните административни наказания:

1) "глоба" в размер на 100 лв. на основание за нарушение на.

2) "глоба" в размер на 100 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца на основания чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Гореизложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от показанията на свидетеля Е. К. К., както и от приложените по делото писмени доказателства. Свидетелят Е. К. е съставил акта за установяване на административно нарушение, като потвърждава, че именно той е написал и подписал акта, но не е бил очевидец на случилото се, а е изготвил акта по докладната записка и преписката към нея. Съдът кредитира посочените показания, тъй като съответстват на останалите доказателства по делото – докладна записка, 2 бр. декларации на участниците в ПТП, протокол за ПТП, справка картон на водача и Заповед № 8121з-748/24.06.2015 г. Съдът не кредитира показанията на свид. А. А. поради отношенията й с жалбоподателя и нейната евентуално заинтересованост.

Относно допустимостта на жалбата настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена в срок и е допустима.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на, вр., намира следното:

Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който същото е било издадено, съдът намира, че са налице съществени нарушения на процедурата по издаването на АУАН и НП по ЗАНН. Съображенията на съда за това са следните:

АУАН бл. № 0667948/12.11.2018 г. е съставен на основание чл. 40, ал. 1 от ЗАНН в присъствието на един свидетел, който не е свидетел нито на извършване, нито на установяване на нарушението, а свидетели само при съставянето на акта, като това изрично е отбелязано в самия акт и потвърдено в с. з. от актосъставителя Е. К.. Чл. 40, ал. 1 от ЗАНН предвижда, че актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Такива свидетели има, тъй като отзовалите се по сигнала служители на МВР са свидетели при установяване на нарушението, но актът не е съставен от тях или подписан от тях като свидетели.

Текстът на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН предвижда изчерпателно други две възможности за съставяне на АУАН в присъствието на двама "други" свидетели, които не са очевидци, а именно: 1. при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението и 2. при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие. Разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН е императивна и не допуска изключения за ползване на "други" свидетели, освен изрично нормативно предвидените, нито пък нейното заобикаляне.

При проверка на основателността за приложението на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, се установява следното: Повод за съставянето на АУАН е Докладна записка от 08.03.2016 г. (налична по преписката), съставена от полицейски служител К. А., в която се твърди за ПТП между л. а. "Форд Мондео" с рег. [рег. номер на МПС] и л. а. "Опел К. " с рег. [рег. номер на МПС] с напуснал местопроизшествието водач. Отделно от това, налице е Протокол за ПТП № 1628227 от 08.03.2016 г., съставен от друг полицейски служител – М. К.. При това положение, за актосъставителя Е. К., след като и той самият не е очевидец или свидетел по установяване на нарушението, не е съществувала пречка да състави АУАН в присъствието на поне един от тези общо двама свидетели при установяване на нарушението. Същевременно, по делото не се сочи за "невъзможност" АУАН да бъде съставен в присъствието на някой от тези свидетели по установяване на нарушението, поради което актосъставителят неправилно е ползвал "друг" свидетел по съставяне на акта по смисъла на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, като при това АУАН е подписан само от един, вместо от двама свидетели, както изисква правилото на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Нарушението на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, допуснато от актосъставителя, е съществено процесуално нарушение при съставянето на АУАН, тъй като последният неправилно е ползвал свидетел по смисъла на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, без да са налице основанията за това и дори да бяха, то е следвало да се използват двама свидетели. Горното нарушение на процесуалния закон по издаване на АУАН сериозно е накърнило правото на защита на жалбоподателя още при съставянето на АУАН, доколкото същият е бил лишен от възможността да разбере въз основа на какви доказателства и свидетели е съставен АУАН, за да реализира адекватно защитата си, още повече, че нито един от подписалите акта лица не е свидетел по установяване на нарушението и АУАН е съставен не на мястото и в деня на нарушението.

На следващо място, в нарушение на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, нито в АУАН, нито в НП е описан достатъчно детайлно механизма на ПТП. Нито в АУАН, нито в НП е посочено в коя част на автомобила е настъпил удара, в коя част на платното се е движил всеки от участващите автомобили. Това нарушава правото на защита на санкционираното лице да разбере в какво е обвинено и как да организира защитата си и като такова представлява съществено процесуално нарушение, което също е основание за отмяна на обжалваното НП.

Относно приложението на материалния закон настоящият съдебен състав намира следното:

Видно от протокола за ПТП, полицейският служител М. К., анализирал на място причините за ПТП по данни на другия участник в него, изрично е посочил в протокола за ПТП, че ПТП-то е "по неустановени причини". При тази констатация, не стават ясни аргументите на актосъставителя да твърди за виновно поведение от страна на водача на автомобила, управляван от жалбоподателя, което в съвкупност с липсата на осъществен оглед на автомобила му и снимков материал към него (който допълнително да потвърди данни за ПТП, съгласно дефиницията за "ПТП" в § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, изискваща констатации за "материални щети") са самостоятелно основание за отмяна на НП, поради недоказаност на твърдените нарушения.