На 21.06.2018 г., около 11: 45 часа, в [населено място], управлява лек автомобил "Фолксваген Поло" с рег. [рег. номер на МПС], собственост на Сверина К. С., с посока на движение [улица]- от Телевизионна кула към [улица], и в района на № 26-28 се движи с превишена скорост за населено място, при ограничение на скоростта с 50 км/ч, измерена скорост 115 км/ч, приспаднат толеранс 3 % в полза на водача, наказума скорост 112 км/ч, като нарушението е установено с техническо средство за видеоконтрол TFR1-M с фабричен № 560, в клип № 3831, по преписка № 330/2018 г. -ПК-З, с което виновно е нарушил чл. 21, ал. 1, във вр. с чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП.
В АУАН е посочено, че като доказателства за извършеното нарушение са иззети контролния талон на водача, два броя декларация, един брой призовка и един брой снимков материал. АУАН е връчен лично на жалбоподателя на 19.07.2018 г. /датата на неговото съставяне/. А. собственоръчно вписал в него възраженията си по направените констатации, че засечената скорост не е от управлявания от него автомобил.
АУАН е съставен, след като водачът на лекия автомобил е бил призован и се е явил в СДВР-"ОПП", където е бил запознат със снимковия материал на констатираното нарушение. Попълнил е декларация по чл. 188 от ЗДвП, че на процесната дата и час именно той е управлявал лекия автомобил, в качеството си на ползвател.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е било депозирано възражение срещу така съставения АУАН.
Въз основа на направените констатации в АУАН, компетентно длъжностно лице – Началник Група към СДВР-О"ПП", съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, издал НП № 18-4332-016783/04.09.2018 г., с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП наложил на А. кумулативно две административни наказания: глоба в размер на 800 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, и постановил на основание Наредба №Із-2539 на МВР отнемане на общо 12 контролни точки на водача.
В НП е направено следното описание на нарушението: На 21.06.2018 г., около 11: 45 часа, в [населено място], на [улица], като водач на лек автомобил "Фолксваген Поло" с рег. [рег. номер на МПС], при обстоятелства: [улица]- от Телевизионна кула към [улица], управлява лек автомобил "Фолксваген Поло" с рег. [рег. номер на МПС], регистриран на С. К. С., и в района на № 26-28, при ограничение 50 км/ч за населено място, водачът се движи с 112 км/ч. Нарушението е установено с техническо средство система за видеоконтрол TFR1-M № 560, в клип № 3831, по преписка № 330/2018 г. -ПК-З.
Съдът намира за неоснователно направеното възражение в жалбата за приложимост в случая на процедурата по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП – с издаване на електронен фиш, а не със съставяне на АУАН и издаване на НП. Разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП урежда правото на контролните органи, при установяване на нарушения на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи. В конкретния случай е използвано техническо средство за видеоконтрол. Независимо, че както посочва жалбоподателя, съобразно редакцията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, действаща към момента на извършване на нарушението, е следвало да бъде издаден единствено електронен фиш, контролния орган правилно е пристъпил към издаване на АУАН и съответно НП. Това е така, тъй като за нарушения, за които е предвидено и лишаване от право да се управлява МПС, хипотезата с електронните фишове е неприложима.
Съдът намира, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление е допуснато съществено процесуално нарушение, което е довело до накърняване правото на защита на жалбоподателя, изразяващо се в липса на пълно и точно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено – нарушение на чл. 42, т. 4, т. 5, съответно чл. 57, ал. 1, т. 6, т. 6 и т. 7 от ЗАНН. В АУАН са отразени: ограничението на скоростта /50 км/ч/, измерената скорост от 115 км/ч и наказуемата скорост от 112 км/ч, след приспадане на толеранс от 3 км/ч в полза на водача, но конкретните стойности на превишената стойност не са описани, съобразно приложения снимков материал – клип № 3831 от 21.06.2018 г. В НП описанието на нарушението е още по-лаконично. Посочени са само ограничението на скоростта в процесния пътен участък от 50 км/ч в населено място, и като скорост на движение на заснетия лек автомобил – стойност от 112 км/ч. Видно от АУАН и приложения снимков материал, описаната като скорост на движение от 112 км/ч на процесното МПС в НП, всъщност е наказуемата стойност, изчислена след приспадане в полза на водача на 3 км/ч, като действително измерената стойност на движение е 115 км/ч., но същата не фигурира в издадения санкционен акт. Не са посочени и конкретните стойности на превишението, което е от съществено значение за наказуемостта на вмененото нарушение, именно на основание посочената санкционна разпоредба.
С разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е въведена забрана за водачите на пътни превозни средства да превишават изрично посочените стойности, съобразно категорията на съответното МПС. В разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП /в действаща редакция към датата на извършване на нарушението/, е предвидено, че за превишаване на скорост над 50 км/ч, нарушителя се наказва с глоба 700 лева и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лева. С НП на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, при приложението на която именно точното фиксиране на превишението на скоростта е съществено от гледна точка на определяне вида и размера на санкцията, която съгласно чл. 182 от ЗДвП е строго фиксирана и изцяло зависи от точния размер на това превишение. Ето защо липсата на данни за тази стойност в АУАН и НП, води до невъзможност да се установи съответствие, между описания фактически състав и приложената санкционна норма, което е недопустимо, тъй ограничава привлечения към административнонаказателна отговорност да разбере точната правна рамка на обвинението, което му се вменява. Констатираните процесуални нарушения не могат да бъдат отстранени в настоящото съдебно производство, което налага цялостна отмяна на обжалваното НП като незаконосъобразно, на посоченото формално основание.
Няма коментари:
Публикуване на коментар