Глоба за превишена скорост установена с ТС система за видеоконтрол TFR1-M с радарTR4D 575 и без книжка СУМПС

 На 4.09.2014 г. св. В. А. и св. Г. М. (двамата, служители на СДВР) били на работа по разстановка на бул. ''В. В. '' срещу магазин ''Х. ''.

Около 13: 30ч. св. М. спрял за проверка л. а. ''А. Р. '' с рег. [рег. номер на МПС]. Ограничението на скоростта било 50 км. ч. за населено място, а автомобилът се движел със скорост 86км. ч., установена с ТС система за видеоконтрол TFR1-M с радарTR4D № 575.

При проверката се установило още, че водач на процесното МПС е Р. Д., като последният не носел СУМПС.

С оглед направените констатации св. А. в присъствието на свидетеля на нарушението – св. М., съставил Акт за установяване на административно нарушение № 512361/14.09.2014 г. срещу Р. Д. за нарушения по чл. 21, ал. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Актът бил предявен на Р. Д., който го подписал без да изложи възражения.

Възражения не постъпили и в законоустановения 3 дневен срок.

Въз основа на посочения АУАН и на осн. чл. 53 от ЗАНН било издадено Наказателно постановление N 14-4332-020539 от 27.01.2015 г., издадено от началник Отдел "ПП" към СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания: 1. на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП - "глоба" в размер на 200 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и 2. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

От така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови решението си съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда, по който то е наложено.

Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на наказателно постановление, административнонаказващия орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат за установени, до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес. Разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП касае единствено и само административнонаказателното производство пред административнонаказващия орган. Във въззивното производство пред съда обаче се прилагат разпоредбите на НПК, съгласно които годни доказателства и доказателствени средства са само тези, събрани по реда и условията на Кодекса като същите подлежат на проверка в хода на съдебното следствие.

В настоящия случай съдът счита, че в хода на производството е настъпило обстоятелство, което обезсмисля анализа на релевантните факти.

Видно от АУАН и НП, нарушенията, за които е санкциониран жалбоподателя са извършени на 4.09.2014 г.

С оглед липсата на правна уредба в ЗАНН на института на абсолютната погасителна давност към случая е относима разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК.

Съобразно същата, независимо от спирането и прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с 1/2 срока, предвиден в чл. 80 от НК.

Към вида на предвидените за процесните нарушения, наказания е относима разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т 5 от НК, според която наказателното преследване се изключва по давност с изтичането на три години.

От изложеното следва, че при извършено нарушение на 4.09.2014 г. абсолютната давност по чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК е настъпила на 4.03.2019 г., съответно възможността за административнонаказателното преследване е погасена.

Изложеното обуславя единственото възможно действие от страна на съда, а именно: отмяна на процесното НП.