Отмяна на глоба за неносене на контролен талон към издаденото й свидетелство за управление отишла в КАТ с градски транспорт

С наказателно постановление (НП) № 17-4332-023915/17.11.2017 г. З. К. К. – зам. -началник Отдел Пътна полиция на Столичната дирекция на вътрешните работи (ОПП-СДВР), е наложил на Д. М. К., ЕГН: [ЕГН]: 1) На основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) административно наказание "глоба" в размер на 200, 00 лева за нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП; 2) На основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП административни наказания "глоба" в размер на 200, 00 лева и "лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС)" за срок от два месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП и 3) На основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП административно наказание "глоба" в размер на 10, 00 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

НП е обжалвано от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (НП е връчено на жалбоподателката на 06.12.2017 г., а жалбата е подадена на 12.12.2017 г.). С оглед на това жалбата е процесуално допустима и е породила присъщия й суспензивен (спиращ изпълнението на НП – арг. от чл. 64, б. "б" от ЗАНН) и деволутивен (сезиращ съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.

Становищата на страните:

Жалбоподателката твърди, че НП е незаконосъобразно, тъй като изложената в него фактология не отговаря на действителността. По отношение на санкцията за неносене на контролен талон към издаденото й свидетелство за управление на МПС (СУМПС) сочи, че е отишла в КАТ с градски транспорт, поради което не е имала задължение да носи контролния талон. В съдебното заседание чрез пълномощника си адвокат М. С. поддържа още, че е нарушено правото й на защита, тъй като актът за установяване на административното нарушение (АУАН) е напълно нечетлив и не може да бъде разбрано неговото съдържание. Твърди, че в АУАН и НП не е посочена конкретната хипотеза (точка) на чл. 123, ал. 1 от ЗДвП. Намира санкцията по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за прекомерно висока. Иска НП да бъде отменено.

Наказващият орган не изразява становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид направените доводи и събраните доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно с вътрешното си убеждение, намира за установено следното:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът ex officio (служебно) констатира – чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, че АУАН и НП са издадени от компетентентни органи – чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП, в предвидения от закона ред, писмена форма и срокове – чл. 42, чл. 57 и чл. 34 от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 14 от ЗДвП.

При съставянето на АУАН обаче е допуснато съществено нарушение на процесуалния закон – чл. 42, т. 1-10 от ЗАНН. Това е така, тъй като АУАН, чието съдържание относно конкретния случай е попълнено ръкописно от служител на ОПП-СДВР, е нечетлив в по-голямата си част, което не позволява на жалбоподателката да осъществява пълноценно и ефективно защитата си спрямо фактите и правото в предсъдебната фаза на административно-наказателното производство и лишава съда от възможността да реализира правомощията си за преценка на законосъобразността на производството в етапа му по установяване на административните нарушения. Вярно е, че в ЗАНН и ЗДвП няма изискване АУАН и НП да бъдат съставени чрез изписване на машинен текст, поради което изготвянето на съдържанието им, изцяло или частично чрез ръкописен текст е законосъобразно. Няма съмнение обаче, че при всички случаи съдържанието на АУАН и НП трябва да бъде четливо, което е conditio sine qua non (условие без което не може) наказаното лице да може да разбере в извършването на какво административно нарушение е обвинено. В конкретния случай държавният служител, който е съставил АУАН, не е вложил не само никакво старание при изписване на съдържанието на този документ, а дори напротив – проявил е немърливост и лошо отношение към работата си, като си е позволил да състави АУАН с нечетливо съдържание. При това положение наказващият орган не е следвало да издава НП, тъй като макар предметът на доказване (чл. 102 от НПК) да се определя от изложеното в НП, той е детерминиран от изложеното в АУАН и следва да има идентично или поне не съществено различно съдържание с него (арг. от чл. 53, ал. 2 от ЗАНН).

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 334, т. 2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, обжалваното НП следва да бъде отменено, без да се излага фактология, без да се обсъждат събраните по делото доказателства и без да се обсъждат останалите процесуални, както и материално-правните предпоставки за неговото издаване. Тук е мястото да се посочи, че районният съд, когато констатира, че е налице съществено процесуално нарушение, което е формално основание за отмяна на НП, е безсмислено да пристъпва към оценка на доказателства и да извежда въз основа на тях фактология, както и да субсумира фактите под съответните материални норми, тъй като всичко това може да има правно значение само, ако бъде реализирано в рамките и при спазване на съответните процесуални правила. Затова, в случай на жалба, горната (касационна) съдебна инстанция дължи по правилата на формалната логика да извърши първо проверка на правилността на изводите на районния съд относно наличието на съществено процесуално нарушение и едва ако приеме, че такова не е налице – да отмени съдебното решение на СРС поради липса на приета фактология въз основа на съответен доказателствен анализ и на съответен анализ на останалите процесуални и материално-правните предпоставки за издаване на НП. В противен случай отмяната на първоинстанционното съдебно решение ще бъде в противоречие с целта на закона и ще бъде безсмислена в случай, че приетото от съда съществено процесуално нарушение действително съществува (така би било и ако е налице друго обстоятелство, изключващо отговорността – например смърт на дееца или заличаване на юридическото лице, при което също ще бъде безсмислено да се прави какъвто и да е анализ, извън установения факт, който е пречка за носене на административно-наказателна отговорност), тъй като дори да бъде установено посоченото в НП нарушение, то пак ще бъде отменено на формално основание.