На 05.10.2017 г., около 10: 20 часа, в [населено място], на [улица], настъпило пътнотранспорно произшествие (ПТП) между управявания от жалбоподателката Н. П. С. лек автомобил с рег. [рег. номер на МПС] и управлявания от свидетелката М. В. Т. лек автомобил с рег. [рег. номер на МПС], в резултат на което на автомобилите били причинени щети.
На местопроизшествието дошъл свидетелят Л. Н. Н. – младши автоконтрольор в ОПП-СДВР, които възприел щетите по автомобилите. В негово присъствие участниците в ПТП попълнили декларации, в които направили изявления относно мястото, времето и начина на реализиране на ПТП. Полицейският служител Н. съставил срещу жалбоподателката акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 541517/05.10.2018 г. за нарушение на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП.
Въз основа на АУАН, при идентично описание на обстоятелствата и посочване на правна квалификация, на 02.02.2018 г. К. Д. Д. – началник сектор в ОПП-СДВР, надлежно оправомощен да издава НП по ЗДвП, издал атакуваното НП.
По доказателствата:
Изложената фактология съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни – показанията на свидетелите Л. Н. Н., М. В. Т. и В. Д. П.; писмени – документите, представени от наказващия орган.
Съдът счита, че въз основа на горепосочената доказателствена съвкупност се установяват фактите, така както са описани по-горе от съда. Същата обаче не може да послужи за еднозначно установяване на фактите, касаещи поведението на участниците в ПТП, поради което и съдът е поставен пред невъзможност да направи фактически констатации относно авторството на деянието. Свидетелските показания, които единствено съдържат относима към главния факт на доказване информация (чл. 102, т. 1 от НПК) – тези на М. В. Т., са в недостатъчна степен надежден източник на информация, тъй като тази свидетелка е участник в ПТП и като такъв е заинтересована да даде показания, които са в нейна полза. В тази насока не могат да служат и представените по делото 2 бр. декларации на участниците в ПТП, тъй като в същите е налице противоречие относно обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП. Наличието на виновно поведение от страна на жалбоподателката не може да се изведе и въз основа на показанията на свидетелите В. Д. П. и Л. Н. Н., тъй като същите не са очевидци на настъпването на ПТП. Действително, П. е бил на местопроизшествието и дори е чул шум от удара на автомобилите, но не е възприел тяхното движение преди това, както и настъпването на удара между тях. Що се отнася до показанията на свидетеля Н., същите имат доказателствена стойност относно възприетото от него при посещение на местопроизшествието (МПС са били преместени) и за съставянето на АУАН. Обстоятелствата при които е настъпило ПТП не са възприети от този свидетел, а отразеното в съставените от него документи възпроизвежда или изявленията на участниците в ПТП, или представлява субективната оценка (изводи) на полицейския служител на случилото се.
Съдът държи да отбележи, че невъзможността делото да бъде изяснено от фактическа страна се дължи главно на поведението на служителите на наказващия орган. По делото се установи, че на процесното кръстовище е било налично видеонаблюдение, записите от което без съмнение могат да бъдат обективен източник на информация за случилото се. Във възражението си срещу съставения АУАН жалбоподателката е поискала тези видеозаписи да бъдат приобщени към преписката, но наказващият орган не е сторил необходимото това да се случи. В съдебната фаза съдът изиска видеозаписите, но с оглед изминалия значителен период от датата на деянието, същите вече не се съхраняват. Следователно органите на ОПП-СДВР, вместо да попълнят преписката с надежден и обективен източник на информация относно случилото се, още повече при наличие на изрично искане за това, са се задоволили да направят изводите си въз основа на казаното от само единия участник в ПТП, въпреки противоречивата информация, която е предоставил другия. С оглед на това наказващият орган следва да понесе неблагоприятните последици от неизпълнението на доказателствената тежест, като съдът приеме, че нарушението, за което е издадено обжалваното НП, не е извършено.
От правна страна:
I. По приложението на процесуалния закон: При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът ex officio (служебно) констатира – чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи – чл. 189, ал. 1 и 12 от ЗДвП, в предвидената от закона писмена форма, съдържание и срокове – чл. 34, чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 14 от ЗДвП.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на наказаното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
II. По приложението на материалния закон: НП е незаконосъобразно от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното следствие се установи, че управляваното от жалбоподателката С. МПС е участвало в ПТП по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП. По делото обаче няма безспорни и категорични доказателства, че именно поведението на жалбоподателката е било в противоречие с предписанието на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП и е станало причина за настъпилото ПТП. С оглед на това не може да се приеме, че жалбоподателката е осъществила от обективна страна състава на административното нарушение по чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
Няма коментари:
Публикуване на коментар