При съставянето на АУАН обаче е допуснато съществено нарушение на процесуалния закон – чл. 42 от ЗАНН. Това е така, тъй като АУАН, чието съдържание е попълнено ръкописно от свидетеля Е. З. П. – младши автоконтрольор в ОПП-СДВР, е нечетлив, което не позволява правото на защита да бъде осъществявано пълноценно и ефективно от наказаното лице в предсъдебната фаза на административно-наказателното производство. Наред с това нечетливият документ, с който се поставя началото на административно-наказателното производство (чл. 36, ал. 1 от ЗАНН) и се повдига административно-наказателно обвинение срещу определено лице, лишава съда от възможност да реализира контролните си правомощия като прецени законосъобразността на производството в етапа му по установяване на административното нарушение. Вярно е, че в ЗАНН и ЗДвП няма изискване АУАН и НП да бъдат съставени чрез изписване на машинен текст, поради което изготвянето на съдържанието им, изцяло или частично, чрез ръкописен текст е законосъобразно. Няма съмнение обаче, че при всички случаи съдържанието на АУАН и НП трябва да бъде четливо, което е conditio sine qua non (условие без което не може), за да може обвиненото лице да разбере какво административно нарушение се твърди, че е извършило. В конкретния случай държавният служител, който е съставил АУАН, не е вложил не само никакво старание при изписване на съдържанието на този документ, а дори напротив – проявил е немърливост и лошо отношение към работата си, като е съставил АУАН с нечетливо съдържание. При това положение наказващият орган не е следвало да издава НП, тъй като макар предметът на доказване (чл. 102 от НПК) да се определя от изложеното в НП, той е детерминиран от изложеното в АУАН и следва да има идентично съдържание или поне такова, което не се различава съществено с него (арг. от чл. 53, ал. 2 от ЗАНН). При наличие на нечетлив АУАН обаче съдържанието на НП не може да бъде съпоставено с това на АУАН.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 334, т. 2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, обжалваното НП следва да бъде отменено, без да се излага фактология, без да се обсъждат събраните по делото доказателства и без да се обсъждат останалите процесуални, както и материално-правните предпоставки за неговото издаване. Тук е мястото да се посочи, че районният съд, когато констатира, че е налице съществено процесуално нарушение, което е формално основание за отмяна на НП, е безсмислено да пристъпва към оценка на доказателства и да извежда въз основа на тях фактология, както и да субсумира фактите под съответните материални норми, тъй като всичко това може да има правно значение само, ако бъде реализирано в рамките и при спазване на съответните процесуални правила. Затова, в случай на жалба, горната (касационна) съдебна инстанция дължи по правилата на формалната логика да извърши първо проверка на правилността на изводите на районния съд относно наличието на съществено процесуално нарушение и едва ако приеме, че такова не е налице – да отмени съдебното решение на СРС и да върне делото на районния съд за ново разглеждане. В противен случай отмяната на първоинстанционното съдебно решение ще бъде в противоречие с целта на закона и ще бъде безсмислена в случай, че приетото от съда съществено процесуално нарушение действително съществува (така би било и ако е налице друго обстоятелство, изключващо отговорността – например смърт на дееца или заличаване на юридическото лице, при което също ще бъде безсмислено да се прави какъвто и да е анализ, извън установения факт, който е пречка за носене на административно-наказателна отговорност), тъй като дори да бъде установено посоченото в НП нарушение, то пак ще бъде отменено на формално основание.
Няма коментари:
Публикуване на коментар