На 25.01.2019 г. около 18. 30ч. жалб. С. управлявал лек автомобил марка "Опел" с рег. [рег. номер на МПС] в [населено място] по [улица]с посока от [улица]към [улица]. Платното за движение било с паваж, пътят бил мокър, тъй като валяло дъжд и сняг. Движението било интензивно. Имало задръстване. Същият се движел в най-лявата лента за движение, като преди него имало и други автомобили, както следва: с рег. [рег. номер на МПС], с рег. [рег. номер на МПС] и с рег. [рег. номер на МПС]. Преди кръстовището с [улица]светофарната уредба светела зелен сигнал, но трите автомобила, които се движели преди автомобила на С., спрели и не навлезли в кръстовището, тъй като щели да причинят задръстване. Тъй като С. не успял да спре своевременно, автомобилът му се ударил в колата пред него с рег. [рег. номер на МПС]. Последният от своя страна в резултат на удара се изместил и се ударил в автомобила пред него с рег. [рег. номер на МПС], който от своя страна се изместил и се ударил в автомобила пред него с рег. [рег. номер на МПС].
Бил подаден сигнал за ПТП и на място пристигнали служители на ОПП-СДВР – младши автоконтрольори С. Г. и К. Л.. Били снети писмени обяснения от водачите на автомобилите, които били засегнати от ПТП, както и на жалб. С..
К. Л. съставил скица на ПТП и протокол за ПТП.
Въз основа на дадените от водачите на МПС обяснения Л. съставил срещу жалб. С. акт за установяване на административно нарушение за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
Копие от акта бил връчен на С.. Същият го подписал без възражения. Такива не постъпили и на по-късен етап.
Въз основа на АУАН на 21.02.2019 г. било издадено атакуваното НП.
Съдът счита, че АУАН и НП са издадени при допуснато нарушение на процесуалните правила, което рефлектира върху правота на защита на санкционираното лице.
В конкретния случай отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
Съгласно последната: "Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението".
Съгласно константната практика на съдилищата, визираната като нарушена норма касае на практика две задължения на водача, които законодателят е отделил в две отделни изречения. В изр. 1 на чл. 20, ал. 2 ЗДвП законодателят е вменил задължение на водачите да се движат с такава скорост, която да е съобразена с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост. Това задължение законът свързва с необходимостта при възникване на всяко предвидимо препятствие, водачът да е в състояние да спре.
От друга страна, в изр. 2 на същия текст на закона е предвидено задължение за водачите да намалят скороста, когато възникне опасност за движението и в случай на необходимост, да спрат. Т. е., в този случай поведението на водача на ППС законодателят е свързал с настъпването на непредвидимо препятствие.
Т. е., изводът е при така формулираната разпоредба на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, че в двете отделни изречения става въпрос за две отделни задължения за водачите на ППС, чието нарушение предполага разично поведение на водача с оглед необходимостта да реагира при възникване на предвидимо препятствие – в първия случай /изр. 1/ и при възникване на непредвидимо препятствие /изр. 2/.
В конкретния случай, неяснотата на описание на нарушението е в НП и касае тази негова част, в която е посочена правната норма, която наказващият орган счита за нарушена – чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Това е така, тъй като в тази част е отразено, че нарушението се е изразило в неизбиране на скорост от водача съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и други обстоятелства, за да може да спре пред предвидимо препятствие. При условията на алтернативност чрез съюза "или" е продължено описание на нарушението, като е посочено "или създадена опасност за движението. ПТП. ". Този начин на изложение сочи за смесване на двете хипотези, предвидени в чл. 20, ал. 1 ЗДвП, касаещи предвидимо и непредвидимо препятствие.
Последното води до неяснота на описание нанарушението, тъй като съгласно трайната практика на съдилищата в разпоредбата на са визирани две хипотези на "несъобразена скорост", при които водачът има различни задължения, в зависимост от това дали се касае за предвидима или непредвидима опасност. Докато в хипотезата на той е длъжен да съобрази предварително наличието на определени фактори и да сведе скоростта си до величина, позволяваща му да елиминира тяхното негативно влияние, то в хипотезата на - водачът е задължен да предприеме действия по намаляване на скоростта или спиране при възникнала внезапна опасност, която е била възприета. В този случай задължението за вземане на описаните мерки възниква от момента на възприемане на опасността, която е внезапна и неочаквана /в този смисъл виж Решение № 249 от 11.01.2017 г. на ВКС по н. д. № 988/2016 г., I н. о., НК/.
Смесване на двете хипотези при описание на нарушението води до неяснота, тъй като санкционирното лице е поставено в невъзможност да прецени срещу какви точно факти и право следва да се защитава по начин, че да организира адекватна защита.
Няма коментари:
Публикуване на коментар