На 28.06.2018 г., около 08: 50 часа, свидетелят Ю. С. Б., заемащ длъжност "инспектор" в областен отдел "Автомобилна администрация" – [населено място], спрял за проверка влекач марка "Мерцедес", модел "Актрос" с рег. [рег. номер на МПС] и прикачено полуремарке марка "Ш. ", с рег. [рег. номер на МПС], който се движел по Околовръстния път на [населено място] в посока [населено място], на около 100 метра след разклона за автомагистрала "Т. ". Водач на композицията бил жалбоподателят D. Ntabian. Свидетелят поискал от жалбоподателя да представи карта за квалификация на водача, удостоверение за психологическа годност и свидетелство за управление на МПС, които жалбоподателят не представил. На същата дата свидетелят Б. съставил срещу D. Ntabian акт за установяване на административно нарушение № 248135/28.06.2018 г. за нарушения на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ, чл. 89, т. 11 от Наредба № ЗЗ/03.11.1999 г. на МТ и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Актът бил подписан от актосъставителя и един свидетел, след което бил предявен на нарушителя, а той го подписал без възражения.
АНО приел посочените в акта фактически констатации за доказани и на същата дата – 28.06.2018 г. издал обжалваното наказателно постановление № 42-0001299, с което за посочените нарушения наложил на D. Ntabian три отделни административни наказания на обща стойност 4 300 лева.
Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от показанията на свидетеля Ю. С. Б. и приложените по делото писмени доказателства. Свидетелят Б. пресъздава пред съда личните си възприятия, свързани с извършената проверка. Показанията на свидетеля са логични и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира напълно. Съдът се довери и на събраните по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства, които допринасят за изясняване на релевантната фактическа обстановка.
Въз основа на изложеното, съдът прие за категорично установена описаната по-горе фактология.
При така установената фактология съдът направи следните правни изводи:
Основателни са възраженията на жалбоподателя за порок в процедурата по съставянето на акта, тъй като не е бил осигурен превод на разбираем за него език. Нарушителят е гръцки гражданин и не владее български език. Според разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от НПК лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг език, като в тези случаи се назначава преводач. Тази разпоредба е приложима по силата на чл. 84 от ЗАНН. Осигуряването на превод на акта е основна гаранция за реализиране правото на защита на нарушителя, когато не владее български език. Актът следва да е преведен в цялост, с оглед характера му на документ с правно значение във всяка от частите му. Това е така, тъй като с акта се повдига административнонаказателното обвинение, а разбирането на същия и правното му значение е основна предпоставка за реализиране на защитата по това обвинение. От друга страна изявлението на актосъставителя Б., че "владее няколко езика на ниво "път" не позволява да се направи извод, че е изпълнено изискването за осигуряване превод на АУАН, а на следващо място качеството на актосъставител е несъвместимо с качеството на преводач съгласно, вр..
На следващо място трябва да се отбележи, че наказателното постановление е било издадено в деня, в който е съставен и АУАН, което също представлява нарушение на правото на защита на жалбоподателя. Съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗАНН освен възраженията при съставяне на акта в 3-дневен срок от подписването му нарушителят може да направи и писмени възражения по него. Този тридневен срок е законоустановен в полза на нарушителя и гарантира възможността му спокойно да се запознае с повдигнатото му административнонаказателно обвинение, като направи писмени възражения, в които съгласно чл. 44, ал. 2 от ЗАНН може да посочи писмени или веществени доказателства, които следва да бъдат събрани служебно от наказващия орган, доколкото това е възможно. Издаването на НП в деня на съставяне на АУАН е лишило жалбоподателя от възможността да упражни правата си по алинея 1 и 2 на чл. 44 от ЗАНН, което е довело до съществено засягане на правото му на защита в административнонаказателното производство. До 01.07.2018 г. включително жалбоподателят е имал право да упражни дадените му законови възможности, но издавайки наказателното постановление още на 28.06.2018 г., АНО го е лишил от тези му права. Макар в чл. 44, ал. 4 от ЗАНН да е посочено, че когато нарушителят няма постоянен адрес в Република България, съставеният акт се предоставя незабавно на наказващия орган, което е изключение от разпоредбата на алинея 3, това не означава, че АНО следва да се произнесе веднага, без да изчака изтичането на тридневния срок по алинея 1, тоест разпоредбата на алинея 4 дерогира срока по алинея 3, но не дерогира срока по алинея 1. Това се извежда и от последното изречение на алинея 4, където е посочено, че към акта се прилагат писмени обяснения или възражения на водача, а същите могат да бъдат депозирани именно в 3-дневния срок от подписването на акта, установен в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Издавайки преждевременно наказателното постановление, АНО е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаване правото на защита на нарушителя.
Всичко изложено до тук води на извод за незаконосъобразност на издаденото НП, поради което същото следва да бъде отменено.
Няма коментари:
Публикуване на коментар