На 02.12.2013 г. в [населено място] неизвестен водач управлявал собствен на жалбоподателя и спрян от движение автомобил и в района на улица Кърниградска поради упражнен недостатъчен контрол върху автомобила причинил ПТП с паркиран друг автомобил, след което напуснал местопроизшествието без да уведоми органите на МВР
- нарушение на чл. 5, ал. 3 ЗДвП, чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП.
С жалбата се претендира отмяна на НП поради допуснато при издаването му нарушение на материалния закон.
Административнонаказващият орган в съдебно заседание не изразява становище по основателността на жалбата.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото прие, че обжалваното НП следва да бъде отменено, без да е необходимо обсъждане за това осъществени ли са административните нарушения, за които жалбоподателят е санкциониран, тъй като към настоящия момент е изтекла предвидената в закона абсолютна давност за реализиране на административнонаказателно преследване за посочените в НП нарушения.
Съгласно чл. 84 ЗАНН разпоредбите на НПК намират субсидиарно приложение при съдебното разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, а според разпоредбите на НПК наказателното производство подлежи на прекратяване при изтичане на предвидената в закона давност за реализиране на наказателно преследване, освен при изрично искане на подсъдимия за продължаване на производството. Доколкото в ЗАНН не е предвиден специален срок на давността за реализиране на отговорност за извършени административни нарушения – следва да се приеме аналогията на закона, че абсолютната давност за това е предвидената към датата на нарушението най – кратка давност за реализиране на наказателно преследване, а именно давността по чл. 81 /3/ НК и 80 /1/ т. 5 НК – 4 г. 6м.., изтекла м 06. 2018 г.
В този смисъл е тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и О. на Втора колегия на Върховния административен съд.
Няма коментари:
Публикуване на коментар