На 24.07.2018 г., в 10. 48 часа, в [населено място], по ул. История Славянобългарска, с посока на движение от ул. Каменоделска към надлез "Надежда", като собственик на л. а. "Субару Легаци" с рег. [рег. номер на МПС], който не посочва водача, управлявал личния му л. а., в района на Т. -С., при ограничение 50 км/ч за населено място, водача се движи с наказуема скорост 103 км/ч (измерена 106 км/ч, приспаднат толеранс от 3% в полза на водача), като нарушението е установено с техническо средство система за видеоконтрол TFR1-M с № 619, записваща и заснемаща дата, час, скорост, място и рег. № на МПС, с което нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, поради което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.
Постановлението е обжалвано в срок от В. Л. М., който в подадената жалба моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата и в с. з. се изтъква, че жалбоподателят притежавал три автомобила, а фирмата му – още, поради което нямало как да знае преди шест месеца на кого бил разрешил да ползва процесния автомобил. След издаването на атакуваното НП жалбоподателят бил разбрал, че на посочената в НП дата автомобилът му бил управляван от лицето Д. К. С., който бе разпитан в рамките на съдебното следствие. От разпита му се установявало, че именно С. бил извършил посоченото в НП нарушение.
Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който същото е било издадено, съдът намира, че СА налице съществени нарушения на процедурата по издаването на АУАН по ЗАНН. Съображенията на съда за това са следните:
На първо място, АУАН бл. № 620673/05.02.2019 г. е съставен на 05.02.2019 г. за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, за което се твърди, че е осъществено на 24.07.2018 г. На тази дата 24.07.2018 г. рег. [рег. номер на МПС] на автомобила, за който се твърди, че е собственост на жалбоподателя, е бил установен от контролен орган от МВР по безопасността на движението, във връзка с движението му с превишена скорост, поради което още на тази дата органите при О"ПП" при СДВР са разполагали с основния идентификационен признак на МПС-то – неговия ДК№, за да установят в рамките на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 пр. 2 от ЗАНН не само неговия собственик, но и конкретен водач и му съставят АУАН. Последното не би следвало да представлява трудност на съответните органи по контрол на движението, които разполагат с информационна система, позволяваща моменталното установяване на собственика на всеки един автомобил, регистриран в КАТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 пр. 2 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Става дума за изрично императивно задължение на актосъставителя по чл. 34, ал. 1 пр. 2 от ЗАНН, а не за инструктивни законодателни предписания. Приложението на едногодишния срок има единствено субсидиарно приложение, в случай, че въпреки положените обективни усилия по откриване на нарушителя, същият не е бил намерен в рамките на три месеца от откриването му.
Такива изключителни обстоятелства по установяване на нарушителя обаче не са налице. След датата на нарушението и установяване на всички данни за процесния автомобил (включително неговия собственик в лицето на В. М.) не са предприемани никакви действия по намиране на нарушителя до момента на попълване на писмената декларация от собственика на автомобила В. М. от 05.02.2019 г., в която същият не може да посочи кой е управлявал автомобила му, поради което актосъставителят е приел, че нарушителят е бил открит в хипотезата на чл. 188, ал. 1 пр. 2 от ЗДвП ("Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство"). Видно от материалите по преписката, в този отрязък от време между датата 24.07.2018 г. и датата на съставяне на АУАН (05.02.2019 г.) не са предприемани никакви действия по призоваване на собственика на процесния автомобил. Не са налице и данни за обективни трудности по намирането и призоваването му. В този смисъл, АУАН е съставен повече от шест месеца след датата на откриване на нарушителя (24.07.2018 г.), без доказани реални обективни причини за това закъснение, или след изтичане на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, поради което е налице съществено нарушение на императивните процесуални предпоставки на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за водене на административно-наказателно производство.
На следващо място, разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН предвижда, че актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на нарушението. Видно от наличните по преписката писмени доказателства (протокол за проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 619, протокол за използване на автоматизирано техническо средство TFR1-M с № 619 за 24.07.2018 г. и ежедневна форма за отчет за 24.07.2018 г.), визираното в АУАН техническо средство с-ма за видеоконтрол TFR1-M с № 619 е било мобилно, монтирано в служебен автомобил с рег. [рег. номер на МПС], което към датата и часа на нарушението е било обслужвано от конкретни контролни органи – Г. М. и В. А.. Именно последните двама служители, в качеството им на контролни органи по обслужване на техническото средство по време и място на извършване на твърдяното нарушение, са свидетелите по непосредствено извършване и установяване на нарушението и същите е следвало да бъдат посочени (или поне един от тях) като свидетели по смисъла на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН в процесния АУАН. Вместо това, актосъставителят Д. Ч. е ползвал двама други свидетели само по съставяне на акта (М. П. и М. П.), без да бъде изтъкната обективна причина за невъзможност АУАН да бъде издаден в присъствието на поне на един от горепосочените двама свидетели, обслужвали техническото средство в деня и часа на твърдяното нарушение. Ползването на свидетели по реда на чл. 40, ал. 1 или ал. 3 от ЗАНН не е предоставено на усмотрението на актосъставителя, а е в неговите задължения, съобразно действителните конкретни обстоятелства, свързани с наличието и разположението на свидетелите, присъствали при извършването на нарушението. В този смисъл, актосъставителят е допуснал самостоятелно нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, което е ограничило възможността на жалбоподателя да разбере въз основа на какви доказателства се крепи вмененото му нарушение.
3. Относно приложението на материалния закон.
Горепосочените съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, са достатъчно основание за отмяна на НП, което обезсмисля обсъждането на правилното приложение на материалния закон.
С оглед изчерпателността на собствения си акт, въззивната инстанция следва да добави и допълнителни аргументи за отмяна на атакуваното НП, свързани с недоказаността на авторството на твърдяното нарушение.
Презумпцията на чл. 188, ал. 1 пр. 2 от ЗДвП за наказуемост на собственика на МПС-то е оборима по своята същност, в случай, че на последваща фаза (въззивна или касационна) от административно-наказателното производство бъдат представени доказателства за конкретния водач на процесното МПС по времето и мястото, посочени в НП. На съдебното следствие бе допуснат като свидетел и разпитан Д. С., който заяви, че на 24.07.2018 г. жалбоподателят В. М. му е предоставил личния си л. а. "Субару Легаци" с рег. [рег. номер на МПС] за управление в рамките на целия ден. Доколкото неговите показания не се оборват или разколебават от каквито и да е други гласни или писмени доказателства, същите дискредитират тезата, лансирана в атакуваното НП за авторство на деянието от страна на жалбоподателя М. и са самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Няма коментари:
Публикуване на коментар