Във връзка с подаден сигнал до ОО"АА" –гр. С. от клиент, ползвал таксиметров превоз от ресторант "Х. " до хотел "Х. " в [населено място], осъществен с лек таксиметров автомобил "Хюндай Соната" с рег. [рег. номер на МПС], управляван от водача Г. И. Л., на последния била извършена проверка в сградата на ОО"АА" в [населено място], [улица]. В хода на проверката водачът Г. Л. не представил контролен талон към СУМПС. Установено било още, че в представения от клиента касов бон № 4515 за извършен таксиметров превоз на 18.12.2018 г. в 23: 03 часа и обща дължима сума 11, 30 лева в полето "водач" било изписано името "Г. П. ", а не Г. Л..
В резултат на направените констатации св. А. Г. К. –на длъжност инспектор в ОО"АА" преценил, че са налице административни нарушения, извършени от водача на лекия таксиметров автомобил и съставил срещу Г. И. Л. Акт за установяване на административно нарушение, серия А-2018, с бл. № 259380/10.01.2019 г.
Актосъставителят квалифицирал нарушенията по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и по чл. 8, ал. 2 от Наредба № 35/03.11.1999 г. на МТ, МФ и Д..
След запознаване със съдържанието на акта, препис от същия бил връчен на жалбоподателя Л., който го подписал без да обективира възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН също не е било депозирано възражение срещу АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН и без да се събират допълнителни доказателства било издадено атакуваното Наказателно постановление № 42-0000201/ 06.03.2019 г., с което при идентичност на описанието на нарушенията и правната им квалификация, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 105, ал. 1 от З. жалбоподателят е санкциониран с "глоба" в размер съответно на 10 /десет/ и 200/ двеста/ лева.
Наказателното постановление било връчено срещу подпис на жалбоподателя на 25.03.2019 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК –АУАН, серия А-2018 с бл. № 259380/10.01.2019 г., сигнал от М. Г., разпечатка от касов бон, Заповед № РД -08-249/15.05.2015 г.; както и от гласните доказателствени средства.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля -актосъставител, от които се установяват времето и начина на извършване на проверката на жалбоподателя, като водач на таксиметров автомобил; както и направените констатации в хода на проверката, довели до съставяне на АУАН.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана срещу акт от категорията на обжалваемите. Подадена е в преклузивния процесуален срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което същата е процесуално допустима.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна, като съображенията за този извод на съда са следните:
Съставеният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в рамките на тяхната материална и териториална компетентност, с оглед разпоредбите на чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от ЗАвП, както и приложената към материалите на делото Заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Спазени са сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.
На следващо място, според настоящия съдебен състав в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които ограничават правото на защита на санкционираното лице. В тази връзка следва да се отбележи, че в съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП е посочено, че нарушенията са извършени на 18.12.2018 г. около 22: 45 часа в [населено място] от водача на лек таксиметров автомобил Г. И. Л.. От показанията на свидетеля –актосъставител обаче, безспорно се установи, че той не е извършил проверка на водача на лекия таксиметров автомобил на тази дата, а на по –късна такава, след получаване на сигнал в ОО"АА". Същият не е спрял за проверка водача на таксиметровия автомобил и не е направил на място констатациите, че водача не представя КТ към СУМПС, както и какво е било името, което е изписано в полето "водач" в издадения касов бон за извършения таксиметров превоз, а тези фактически изводи са били направени при извършена проверка на жалбоподателя на 10.01.2019 г. в сградата на ОО"АА".
В случая, и в двата акта – АУАН и НП са посочени две дати -18.12.2018 г. (дата на фактическото управление на МПС) и 10.01.2019 г. (дата на извършената проверка на водача в сградата на ОО"АА"), като в тази връзка следва да се има предвид, че датата на извършване на нарушението освен, че е елемент от обективната му страна, очертава и предмета на доказване, респ. фактическите обстоятелства, срещу които санкционираното лице следва да се защитава. Актът за установяване на административното нарушение има обвинителна функция и именно отразените в него констатации очертават рамките, в които се развива административнонаказателното производство, респ. се осъществява преценката на наказващия орган относно това налице ли е нарушение, извършено ли е от посоченото като нарушител лице и осъществено ли е виновно. Посочвайки в акта и в наказателното постановление дата на проверката на водача, различна от датата на фактическото управление на МПС, т. е. от извършване на нарушението, наказващият орган на практика е предявил на жалбоподателя ново обвинение, за което го е санкционирал. По този начин е ограничена възможността на сочения за нарушител да разбере за какво точно нарушение е наказан, за да организира адекватно защитата си. Административно-наказателната процедура по ЗАНН е строго формална и повечето от правилата въведени от законодателя в нормите на ЗАНН са императивни, особено тези на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Тяхното нарушение винаги следва да се характеризира като съществено и водещо до незаконосъобразност на издадените актове.
По същество на нарушенията съдът намира следното:
По отношение на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Според посочената правна норма: "Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него". Ясно е, че нормата е относима към момент на управление на МПС. Доколкото проверката на жалбоподателя не е извършена при управление на МПС, а впоследствие в сградата на ОО"АА" - С., то той не е имал задължение да носи контролния талон към свидетелството за управление на МПС. Непредставянето на такъв в момент, когато не се касае за управление на МПС, не осъществява състав на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, поради което наказателното постановление в тази му част следва да бъде отменено.
По отношение на нарушението по чл. 8, ал. 2 от Наредба № 35/03.11.1999 г. на МТ, МФ и Д..
Наредба № 35/1999 г. на министъра на транспорта, министъра на финансите и председателя на Държавната агенция по стандартизация и метрология, урежда функционалните и техническите изисквания, на които трябва да отговаря фискалната памет на електронните таксиметрови апарати, предназначени за регистрация и контрол на оборота от услугите с леки автомобили за таксиметров превоз на пътници, въвеждането й в експлоатация, регистрацията и контролът върху техническото й състояние.
Съгласно разпоредбата на на МТ, МФ и Д., "Задължителната форма и минималната информация, съдържаща се във фискалните бонове, издавани от ЕТАФП, са по образец", регламентиран в Приложение № 3 към Наредбата. Елементарният прочит на фактическото описание на административното нарушение в съставения АУАН и издаденото впоследствие НП води до извод, че то изобщо не съответства на правната квалификация, която актосъставителят, респ. АНО е посочил. Налице е засягане на правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият не е имал възможността да разбере за какво нарушение се обвинява, доколкото се посочва, че е бил издаден фискален бон, в който не е фигурирало името на водача - жалбоподател, а името на друг водач, но това няма връзка и не кореспондира със съдържанието на разпоредбата, която се твърди да е нарушена, което пряко засяга правото на защита на санкционираното лице и се явява основание за отмяна на НП и в тази му част.
Видно е, че разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредбата определя задължителната форма и минималната информация, която следва да се съдържа във фискалните бонове, издавани от ЕТАФП, съгласно образеца, но същата не въвежда конкретно правило за поведение, още по-малко пък такова, което да се вмени във вина на жалбоподателя - водач на таксиметров автомобил. Никъде в разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 35 от 03.11.1999 г. водачите на таксиметрови автомобили не се споменават, като лица на които да са вменени някакви задължения. Съгласно чл. 1 от Наредба № 35 от 03.11.1999 г. с нея се определят функционалните и техническите изисквания, на които трябва да отговарят ЕТАФП, предназначени за регистрация и контрол на оборота от услугите с леки автомобили за таксиметров превоз на пътници; редът за одобряването на типа им; въвеждането им в експлоатация; тяхното регистриране и контрол върху техническото им състояние. Задълженията на данъчно задължените лица и водачите на таксиметрови автомобили са уредени в Раздел 4 - "Въвеждане в експлоатация и работа с ЕТАФП" - чл. 16, ал. 1 и ал. 2, чл. 17, изр. 2 и чл. 18, ал. 2 и ал. 3; Раздел 5 - "Издаване на документ за извършена таксиметрова услуга" (чл. 20 - чл. 22) и Раздел 6 от Наредбата - "Отчитане на ЕТАФП", сред които обаче чл. 8, ал. 2, който е в Раздел 3 - "Ред за одобряване и регистриране на типа", не попада. Но такава е нормативната база de lege lata, а от нейния статус следват изводите, направени по-горе, според които неправилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя за нарушение на разпоредба, която не му вменява никакво задължение като водач на таксиметров автомобил.
Предвид изложените аргументи съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Няма коментари:
Публикуване на коментар