С наказателно постановление (НП) № 18-4332-002693/31.03.2018 г., издадено от Г. В. Б. – началник група в Отдел "Пътна полиция" на Столичната дирекция на вътрешните работи (ОПП-СДВР), е наложила на В. К. И., ЕГН: [ЕГН]: 1) На основание чл. 185 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) административно наказание "глоба" в размер на 20, 00 лева за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и 2) На основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП административни наказания "глоба" в размер на 100, 00 лева и "лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС)" за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
НП е обжалвано от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (НП е връчено на жалбоподателя на 30.07.2018 г., на която дата е подадена и жалбата). С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спиращ изпълнението на НП – арг. от чл. 64, б. "б" от ЗАНН) и деволутивен (сезиращ съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
Съдът, като взе предвид направените доводи и събраните доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно с вътрешното си убеждение, намира за установено следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът ex officio (служебно) констатира – чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, че АУАН и НП са издадени от компетентентни органи – чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП, в предвидените от закона ред, писмена форма и срокове – чл. 42, чл. 57 и чл. 34 от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 14 от ЗДвП.
При съставянето на АУАН обаче е допуснато съществено нарушение на процесуалния закон – чл. 42 от ЗАНН. Това е така, тъй като АУАН е нечетлив, което не позволява правото на защита да бъде осъществявано пълноценно и ефективно от наказаното лице в предсъдебната фаза на административно-наказателното производство. Нечетливият документ, с който се поставя началото на административно-наказателното производство (чл. 36, ал. 1 от ЗАНН) и се повдига административно-наказателно обвинение срещу определено лице, лишава съда от възможност да реализира контролните си правомощия като прецени законосъобразността на производството в етапа му по установяване на административното нарушение. Вярно е, че в ЗАНН и ЗДвП няма изискване АУАН и НП да бъдат съставени чрез изписване на машинен текст, поради което изготвянето на съдържанието им, изцяло или частично, чрез ръкописен текст е законосъобразно. Няма съмнение обаче, че при всички случаи съдържанието на АУАН и НП трябва да бъде четливо, което е conditio sine qua non (условие без което не може), за да може обвиненото лице да разбере какво административно нарушение се твърди, че е извършило. В конкретния случай държавният служител, който е съставил АУАН. При това положение наказващият орган не е следвало да издава НП, тъй като макар предметът на доказване (чл. 102 от НПК) да се определя от изложеното в НП, той е детерминиран от изложеното в АУАН и следва да има идентично съдържание или поне такова, което не се различава съществено с него (арг. от чл. 53, ал. 2 от ЗАНН). При наличие на нечетлив АУАН обаче съдържанието на НП не може да бъде съпоставено с това на АУАН.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 334, т. 2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, обжалваното НП следва да бъде отменено, без да се излага фактология, без да се обсъждат събраните по делото доказателства и без да се обсъждат останалите процесуални, както и материално-правните предпоставки за неговото издаване. Тук е мястото да се посочи, че районният съд, когато констатира, че е налице съществено процесуално нарушение, което е формално основание за отмяна на НП, е безсмислено да пристъпва към оценка на доказателства и да извежда въз основа на тях фактология, както и да субсумира фактите под съответните материални норми, тъй като всичко това може да има правно значение само, ако бъде реализирано в рамките и при спазване на съответните процесуални правила. Затова, в случай на жалба, горната (касационна) съдебна инстанция дължи по правилата на формалната логика да извърши първо проверка на правилността на изводите на районния съд относно наличието на съществено процесуално нарушение и едва ако приеме, че такова не е налице – да отмени съдебното решение на СРС и да върне делото на районния съд за ново разглеждане. В противен случай отмяната на първоинстанционното съдебно решение ще бъде в противоречие с целта на закона и ще бъде безсмислена в случай, че приетото от съда съществено процесуално нарушение действително съществува (така би било и ако е налице друго обстоятелство, изключващо отговорността – например смърт на дееца или заличаване на юридическото лице, при което също ще бъде безсмислено да се прави какъвто и да е анализ, извън установения факт, който е пречка за носене на административно-наказателна отговорност), тъй като дори да бъде установено посоченото в НП нарушение, то пак ще бъде отменено на формално основание.
Няма коментари:
Публикуване на коментар