На 17.06.2017 г., около 15: 00 часа жалбоподателят И. Е. С. управлявал лек автомобил "Х. С. ", рег. [рег. номер на МПС], в [населено място], по [улица], с посока на движение към [улица]към [улица]. Преди кръстовището с [улица]същият бил спрян за проверка от свидетеля П. С. В. – мл. автоконтрольор в ОПП-СДВР, тъй като гражданин с имена Г. П. (с неустановена по делото самоличност) му казал, че жалбоподателят говори по телефона докато шофира. Свидетелят В. съставил докладна записка за случая, а въз основа на нея свидетелят И. Р. П. – полицейски инспектор в ОПП-СДВР, оправомощен със Заповед № 8121з-746/01.06.2017 г. на министъра на вътрешните работи да съставя АУАН за нарушения на ЗДвП, който бил повикан за съдействие, съставил АУАН № Г267194/17.06.2017 г. срещу жалбоподателя за нарушение на чл. 104а от ЗДвП.
Въз основа на АУАН, при идентично описание на обстоятелствата и посочване на правна квалификация, на 11.07.2017 г. Г. В. Б. – назначена със Заповед № 8121К-2567/08.02.2017 г. на длъжност началник на 01 група "Административно-наказателна дейност" в 03 сектор "Административно обслужване" към ОПП-СДВР, оправомощена да издава НП за нарушения на ЗДвП със Заповед № 8121з-746/01.06.2017 г. на министъра на вътрешните работи, издала атакуваното НП.
По доказателствата:
Изложената фактология съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни – показанията на свидетелите П. С. В. и И. Р. П.; писмени – докладна записка от 17.06.2017 г.; справка-картон на водача; заповед № 8121з-746/01.06.2017 г.; писмо рег. № 433200-26307/11.03.2019 г. и удостоверение рег. № 513р-78256/17.09.2018 г.;
Съдът намира, че показанията на свидетелите В. и П. са обективни, поради което ги кредитира изцяло. Въз основа на тях се установяват по безспорен начин фактите, свързани с извършената проверка на жалбоподателя, но не и факта на използване на мобилен телефон по време на управление на МПС, без наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Свидетелите не са възприели употребата на мобилен телефон от жалбоподателя по време на управление на МПС. Нещо повече, свидетелят В., който сочи, че гражданин му е съобщил, че жалбоподателят използва мобилен телефон по време на управление на МПС, не е снел самоличност на това лице (в докладната е посочено лице с две имена – Г. П., без да е посочен адрес и/или телефонен номер), поради което и съдът не може да го призове за разпит. Показанията на свидетеля В., които възпроизвеждат казаното от друго лице, както е в конкретния случай, представляват производни доказателства. Замяната на първичните доказателства с производни такива е допустима, обаче, само когато не могат да бъдат събрани първичните (за класификацията на доказателствата вж. и теорията в лицето на проф. П., Ст, Наказателен процес на НРБ, Университетско издателство "К. О. ", 1989 г., стр. 274-377). В конкретния случай първоизточникът на информацията относно изпълнителното деяние – лицето посочено като Г. П., не може да бъде установено, но причината за това не от обективен характер (например погиване на първичния източник на доказателства), а е в резултат на поведението на свидетеля В., който не е проявил съобразителност да установи надлежно или да отрази по такъв начин самоличността на лицето, за което твърди, че му е дало информация за нарушението по чл. 104а от ЗДвП.
От правна страна:
I. По приложенето на процесуалния закон: При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът ex officio (служебно) констатира – чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи – чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП, в предвидената от закона процедура, писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 14 от ЗДвП и срокове – чл. 34 от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 14 от ЗДвП.
Съдът не споделя оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения, касаещи съдържанието на АУАН и НП. И двата акта съдържат достатъчно конкретно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, за да може санкционираното лице да разбере кое негово поведение е квалифицирано като административно нарушение. Налице е и единство между изложените факти и дадената им правна квалификация.
II. По приложението на материалния закон: НП обаче е незаконосъобразно от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното следствие не се установи главният факт по чл. 102, т. 1 от НПК, а именно, че жалбоподателят е използвал мобилен телефон по време на управление на превозното средство, без устройство, което да позволява телефонът да бъде употребяван без участие на ръцете му. С оглед на това неправилно жалбоподателя е бил санкциониран за извършено от него нарушение на чл. 104а от ЗДвП.
По изложените съображения съдът приема, че атакуваното НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Няма коментари:
Публикуване на коментар