На 11.04.2018 г., около 12. 10 часа в [населено място], по [улица]в[жк]жалб. М Х. управлява служебен автомобил "Т" модел "К В" с ДК [рег. номер на МПС], собственост на фирма, с посока на движение към [улица]и на № 56 не пропуска движещия се по [улица]с посока от [улица]към [улица]лек автомобил "Ф" модел "П" с ДК [рег. номер на МПС], след което напуска ПТП без да уведоми органите на МВР.
В акта е отразено, че са били нарушени разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.
Въз основа на горепосочения акт е издадено процесното наказателно постановление /НП/ № 18- 4332- 018641 от 28.09.2018 г., издадено от Началник група към СДВР, отдел "Пътна полиция" при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2, във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200, 00 /двеста/ лева за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100, 00 /сто/ лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Е. З. П., както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.
При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, депозирана от надлежна страна в законоустановения срок.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: Съдът констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при образуване на административно - наказателното производство, представляващи самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Разпоредбата на чл. 42, т. 3 и т. 4 от ЗАНН изисква в акта за установяване на административно нарушение да се посочат конкретни факти и обстоятелства, които като се подведат под съответната правна норма, да осъществяват предвидения в нея състав на административно нарушение. Посочването единствено на общите признаци на състава на нарушението, не съответства на изискването на чл. 42, т. 3 и т. 4 от ЗАНН.
Съгласно посочената за нарушена в акта разпоредба на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
В акта за установяване на административно нарушение липсва каквото и да е описание на извършената от жалбоподателя маневра, за да може неговото поведение на пътя да се отнесе към посочената за нарушена разпоредба на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Това, което е посочено, че жалбоподателят не е пропуснал друг автомобил, не е достатъчно да се извърши преценка дали същият е извършил вмененото му нарушение.
Този пропуск е пренесен и в атакуваното наказателно постановление. Констатираните пороци досежно това нарушение са съществени, защото от една страна лишават обвинителната теза от необходимите доказателства, а от друга затрудняват правото на защита на сочения за нарушител, защото същият не би могъл да разбере, точно в какво се изразява нарушението му. Според, НП трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Отсъствие на описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено на практика го лишават от мотиви. При липса на мотиви, съдът не може да прецени, дали наистина нарушението е било извършено и извършено ли е виновно от санкционираното лице.
Отделно от това, мястото на извършване на нарушението, описано в акта за установяване на административно нарушение, се различава от това, отразено в наказателното постановление, което също представлява съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото ограничава правото на защита на привлеченото към отговорност лице да разбере вмененото му нарушение, респ. кога и къде е било извършено.
Съгласно приложената санкционна разпоредба на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1, причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
На първо място съдът констатира, че нито в акта за установяване на административно нарушение, нито в наказателното постановление е посочено, че жалбоподателят е причинил пътнотранспортно произшествие. На следващо място в разпоредбата на чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са предвидени различни състави на административни нарушения, включващи неспазване предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне. При липсата на каквото и да е описание на нарушението в акта и наказателното постановление по никакъв начин тази норма не може да бъде отнесена към разглеждания случай.
На следващо място в разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, посочена също за нарушена от жалбоподателя, е предвидено, че водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, е длъжен: а) да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието; б) ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие; в) ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.
В настоящия случай никъде в акта и наказателното постановление не е посочено, че жалбоподателят е участник в ПТП, както не е конкретизирано и кое точно задължение жалбоподателят като водач на МПС не е изпълнил.
Поради изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че административно-наказващият орган неправилно е ангажирал административно-наказателната отговорност на жалбоподателя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар