На 10.03.2019 г., около 22, 10 часа, е извършена проверка на К. Д. С., която управлявала лек автомобил "БМВ 318 ИС КУПЕ" с ДК [рег. номер на МПС], в [населено място], по [улица], с посока на движение от [улица]към [улица]. При извършената проверка от свидетелите К. М. К. и В. П. К. било установено, че лекият автомобил е с техническа неизправност /спукано челно стъкло/, както и че автомобилът е с разкъсана задна лява гума. Свидетелят К. съставил акт за установяване на административно нарушение № АА 001051 /10.03.2019 г., в който описал констатираните нарушения и субсумирал същите под текста на чл. 101, ал. 3 ЗДвП. Актът за установяване на административно нарушение бил връчен на нарушителя на същата дата, като нарушителят не възразил писмено върху бланката на АУАН. Жалбоподателката не се възползвала и от правото да представи писмено възражение срещу констатациите по АУАН в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Въз основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено наказателно постановление № 17-4332-007682/07.05.2019 г. от Началник група към СДВР, отдел "Пътна полиция" при СДВР, с което: 1/ За нарушение на чл. 101, ал. 3, т. 9 ЗДвП на К. Д. С. било наложено административно наказание "глоба" в размер на 150 лв., на основание чл. 179, ал. 1, т. 4 ЗДвП и за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП – глоба в размер на 200 лв., на основание чл. 179, ал. 6, пр. 2 ЗДвП.
С оглед служебното задължение за извършване проверка на процесуалната законосъобразност на наказателното постановление съдът приема:
Видно от представените в хода на съдебното производство доказателства по отношение на материалната компетентност на административнонаказващия орган /Заповед 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на МВР/, акт за установяване на административно нарушение № АА 001051/10.03.2019 г. и наказателно постановление № 17-4332-007682 /07.05.2019 г. са издадени от оправомощените за това длъжностни лица, посочени в Заповедта.
Актът за установяване на административно нарушение съдържа реквизитите по чл. 42 ЗАНН. Издаден е в срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН и е предявен на нарушителя. Наказателно постановление № 17-4332-007682 /07.05.2019 г. на Началник група към СДВР, отдел "Пътна полиция" при СДВР, е издадено в 6 месечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН, същите са надлежно връчени на жалбоподателка с оглед гарантиране правото й на защита.
Съдът намира, че при издаване на обжалваното наказателно постановление съдът е допуснал съществено нарушение на материалния и процесуален закон, изразяващо се в следното:
По отношение на нарушението по чл. 101, ал. 3, т. 9 ЗДвП съдът намира:
Съгласно разпоредбата на чл. 101, ал. 3, т. 9 /ред., ДВ, бр. 54/2010 г. /, ал. 1: При възникване по време на движение на повреда или неизправност в пътното превозно средство, която застрашава безопасността на движението /гумата има разкъсвания/, водачът е длъжен да спре и да вземе мерки за нейното отстраняване.
Свидетелите К. и К. твърдят, че проверката е извършена именно по повод наличието на разкъсаната задна лява гума на автомобила, управляван от жалбоподателката.
В съдебно заседание К. Д. С. потвърждава обстоятелството, че е управлявала МПС, на което задната лява гума е била разкъсана.
Поради тази причина съдът приема, че твърдяното нарушение по чл. 101, ал. 3, т. 9 ЗДвП е доказано.
Съгласно измененията на санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 1, т. 4 ЗДвП /ред., ДВ, бр. 2/2018 г., в сила от 20.05.2018 г. /, към датата на нарушението същата е отменена. Като се е позовал на отменена санкционна разпоредба административнонаказващият орган е издал незаконосъобразен акт.
Поради тези мотиви в тази част наказателно постановление № 17-4332-007682/07.05.2019 г. на Началник група към СДВР, отдел "Пътна полиция" при СДВР, като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено.
По отношение на констатацията за извършено нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, съдът намира:
Видно от акт за установяване на административно нарушение № АА 001051/10.03.2019 г., в същия липсва индикация за извършено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП при извършената проверка от страна на К. Д. С.. Такова нарушение е вменено едва със съставянето на обжалваното наказателно постановление.
Съдебната практика е категорична в случая: недопустимо е вменяването на административно нарушение за пръв път при издаване на наказателното постановление. С това безспорно се нарушават правата на нарушителите, поради което обжалваното наказателно постановление в тази част следва да бъде отменено.
Няма коментари:
Публикуване на коментар