четвъртък, 12 декември 2019 г.

Глобиха ме за ПТП че не пропусах при знах без предимство и блъснах товарен автомобил с предимство

 На 29.08.2016 г. св. И. – полицай при ОПП – СДВР съставил срещу жалб. Г. АУАН № 723266 от същата дата, за това, че на 29.08.2016 г. около 08. 55ч. в [населено място], по ул. С. Д. с посока от [улица] управлява лек автомобил Фолксваген Пасат с ДК [рег. номер на МПС] и на кръстовището с бул. В. В. при наличие на пътен знак Б-2 непропуска и реализира леко ПТП с движещия се по път с предимство знак Б-3 товарен автомобил Волво с ДК [рег. номер на МПС]. Квалифицирани са фактите от контролния орган като такива по чл. 6, т. 1, чл. 13, ал. 1 чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като отстрани на съдържанието на акта е дописано, че водачката не представя контролен талон към СУМПС. Актът е подписан от жалбоподателката с възражение, че е изложена изцяло невярна фактическа обстановка, другото ППС било спряло за да ги пропусне, и като видяло, че не тръгват, тръгнало, отразила също че не и се дава възможност да изрази становище, както и че не е вярно написаното.

Свидетелят И. изискал декларации от водачите на ППС – жалб. Г. и св. Т., била съставена скица на местопроизшествието, издаден протокол за ПТП.

Въз основа на този АУАН и на осн. чл. 53 от ЗАНН на 03.10.2016 г. било издадено Наказателно постановление № 16-4332-018128 от 03.10.2016 г. на ЗАМ. Началник група при ОПП - СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания както следва:

3. административно наказание глоба в размер на 150 лева на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 пр. 1 от ЗДВП за административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДВП и

4. административно наказание глоба в размер на 10 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 пр. 2 от ЗДвП за административно нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 то ЗДвП.

От така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови Решението си съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда, по който то е наложено.

Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на наказателно постановление, административно-наказващия орган е този, който поддържа административно-наказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат за установени, до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.

На първо място съдът намира, че в хода на производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на процесното НП по отношение на първото вменено нарушение.

Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана, съгласно съставения АУАН за извършено нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДВП, съгласно който участниците в движението: съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

В същото време жалбоподателят е санкциониран по чл. 179, ал. 2 от ЗДВП, чиято разпоредба гласи: "Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба от 100 до 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

Така приложена санкционната норма е неясна и в противоречие с приетото за установено от фактическа страна, респективно вменената правна квалификация на нарушението на правилата за движение, доколкото в случая не се касае за движение с несъобразена скорост или неспазване на дистанция, две от хипотезите на санкционната норма на чл. 179, ал. 2 от ЗДВП. А ако АНО е приел, че се касае да причинено ПТП при нарушение на ал. 1 от същата разпоредба, то тогава е налице непълнота и неяснота, доколкото такава препратка не е посочена в квалификацията, а и ал. 1 съдържа 6 отделни хипотези на нарушения, някои от които в условията на алтернативност, поради и което липсата на коректно посочване на правната квалификация на нарушението и съответната коректна санкционна норма съществено ограничава правото на санкционираното лице да разбере какво нарушение е извършил, респективно да организира защитата си по него.

Независимо, че този порок е абсолютна предпоставка за отмяна на издаденото НП в тази му част, съдът намира, че следва да обсъди и въпроса по същество, налице ли е извършено административно нарушение от страна на жалбоподателя.

От събраният доказателствен материал съдът намира, че се доказва по несъмнен и безспорен начин извършено нарушение на правилата за движение от страна на жалбоподателя, а именно, че при движение с управлявания от нея лек автомобил при наличие на пътен знак Б-2 "С.. Пропусни движещите се по пътя с предимство" не пропуска движещия се по пътя с предимство, обозначен със знак Б-3 товарен автомобил и реализира леко ПТП с материални щети.

Така съдът кредитира показанията на полицейските служители – актосъставителя И. и Х., които макар и да не са очевидци на настъпилото ПТП, което хипотетично и рядко се случва в такива ситуации, много ясно и последователно разясняват фактите, които непосредствено са възприели отивайки на местопроизшествието, а именно жалбоподателката, св. Т., водачът на товарния автомобил, св. Н. /майка на жалбоподателката/, вписана в АУАН като свидетел при съставяне на акта, конфликтната ситуация при установяване на механизма на настъпилото ПТП и съставянето на акта и протокола за ПТП. Показанията им са непротиворечиви, последователни и необорващи се от останалия доказателствен материал, поради и което съдът ги възприе и им се довери изцяло, във връзка с преценката, че именно жалбоподателката е виновния водач за настъпилото ПТП.

Съдът не кредитира показанията на свидетелката Н. в частта досежно механизма на настъпилото ПТП, доколкото самата тя заяви, че не е пряк свидетел на същото, а подробности по отношение на него е разбрала от дъщеря си - жалбоподателката Г., и доколкото същите не са нейни лични възприятия, то и съдът не ги анализира в детайли. В останалата си част по отношение на обстоятелството, че е присъствала при съставянето на акта и останалите документи съдът не намери основание да приеме, че са недостоверни, с оглед показанията на полицейските служители, които потвърждават, че действително е присъствала при тяхното отиване на място.

Съдът кредитира показанията на св. Т. по отношение факта, че същият е се е движел по път с предимство, имало е интензивен трафик и поток от автомобили, които са се движели бавно поради ремонт на пътя и кръстовището се е регулирало с пътни знаци, като при потеглянето му е пред него е излязъл автомобила на жалбоподателката, като се е стигнало до сблъсък с леки материални щети, които по товарния автомобил са били одраскана предна броня в дясно, а на автомобила на жалбоподателката врата и калник в лявата част. Показанията му са последователни, непротиворечиви и се подкрепят от приложената скица, както и от установените увреждания и щети по ППС, участници в ПТП, поради и което възраженията на жалбоподателката, че не е виновна за осъщественото ПТП, като не е нарушила правилата за предимство са неоснователни. Според съда начина на осъществяване на настъпилото процесно ПТП е именно механизма който са приели контролните органи и наказващия такъв, като жалбоподателката отчитайки, че другия автомобил е товарен и се придвижва по-бавно, с оглед трафика и бавната скорост на движение на цялата колона е имала субективната увереност, че навлизайки в кърстовището би могла да премине през него в нарушение на знак Б-2 без последствия.

Съдът кредитира заключението на допусната съдебно-графическа експертиза по искане на жалбоподателката, за установяване на автора на подписа в протокол за ПТП участник 1, което е в насока, че не може да бъде определена идентификация на лицето, което е положило подписа, доколкото обекта на изследване се характеризира с ниска степен на обработеност, средна степен на свързаност, с щрихова траскрипция, състояща се от начален точковиден елемент, под който е изпълнен слабо видим вертикален щприх, поради лесната възпроизводимост и недостатъното количество и качество на отразените в него общи и частни почеркови признаци. Вещото лице е изготвило компетентно и професионално експертното заключение, но то не води категорично до несъмнен извод, че жалбоподателката не е положила подпис под протокола за ПТП, респективно същият не може да бъде ползван като годно доказателство. Действително жалб. Г. отрича да е подписвала процесния протокол за ПТП, но заключението на вещото лице е че не може да бъде извършена категорична идентификация на лицето, което е положило подписа, а не че не е подписано от жалбоподателката. И в тази връзка с оглед заключението, че подписа е с ниска сепен на обработеност и лесно възпроизводим, то с оглед конфликтната ситуация която е възникнала във връзка с установяване на механизма на настъпилото ПТП, респективно участието на всеки един от водачите в него, то съдът не може да изключи и вероятността жалбоподателката да е положила подписа по начин, който да постави под съмнение неговия автор.

По отношение на второто вменено нарушение, че същата не е носила контролен талон към СУМПС и не го е представила при поискване от контролните органи по смисъла на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП наказващия орган неправилно е приложил материалния закон и е приел, че е налице извършено административно нарушени от страна на жалбоподателката Г., доколкото от доказателствата по делото се установява, че нарушението е несъставомерно от обективна страна.

От приложената документация изпратена от АНО, включително и разяснения на л. 99-100 от делото се установява, че издадените контролни талони на жалбоподателката № [ЕГН] от 21.06.2012 г. и № 5274891 от 19.01.2015 г. не са й били връчвани при връчване на СУМПС, поради съставени АУАН, по които има издадени НП, респективно същите се обжалват и няма данни за краен съдебен акт, като контролните талони се съхраняват в 02 група "Отчет на водачи на моторни превозни средства, 03 сектор "Административно обслужване при отдел "ПП"-СДВР. В този смисъл след като контролния талон се намира в службите за контрол на пътя, то и няма как жалбоподателката да представи същия при поискване на пътя при проверка от страна на контролните органи, тъй като обективно е в невъзможност да го носи в себе си, респективно да го представи при поискване.

Предвид изложените аргументи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по отношение на първото нарушение и несъставомерност от обективна страна на второто вменено нарушение съдът намира, че НП следва да бъде отменено.

Няма коментари:

Публикуване на коментар