Глоба за обществен превоз на пътници и товари на територията на България без карта за квалификация на водач

На 10.10.2017 г. около 09. 30ч. свид. Д. Ц. на длъжност инспектор към ОО "АА" – С. изпълнявал служебните си задължения в района на [населено място], Автомагистрала Т., 1-ви км. По това време същият спрял за проверка товарен автомобил "Мерцедес Актрос 1840" с рег. [рег. номер на МПС] с прикачено ремарке "Ролфо Ц 171" с рег. № СО 598 ЕМ, собственост на фирма [фирма]. Водачът извършвал обществено превоз на товари /5 броя автомобили/, което било установено въз основа на представените от негова страна 3 бр. CMR от 04.10.2017 г., 06.10.2017 г. и 07.10.2017 г.

По време на проверката водачът не представил на контролния орган карта за квалификация на водач. Същият имал издадена нова такава от дата 14.09.2017 г. с валидност до 07.07.2022 г., но жалбоподателят не я бил взел от ИА "АА".

При това положение на същата дата свид. Ц. съставил срещу водача на товарния автомобил в негово присъствие акт за установяване на административно нарушение с бл. № 242529. В акта било вменено нарушение на чл. 89, т. 4 от Наредба № ЗЗ/1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на РБ. В акта водачът посочил, че има издадена карта за квалификация на водач, но не я е получил.

Въз основа на акта на 28.11.2017 г. било издадено атакуваното НП.

В основата на фактическите си изводи съдът постави показанията на свидетеля Д. Ц., самият той извършил процесната проверка. Свидетелят си спомня случая, като дава логични, последователни и пълни сведения относно обстоятелствата, касаещи констатациите по време на проверката.

Твърденията на свидетеля намират подкрепа и в останалия, събран по делото доказателствен материал: протокол за крайпътна проверка; контролен талон и карта за квалификация на водач за жалб. Ш..

При установеното от фактическа страна съдът намери от правна страна следното:

АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни органи. АУАН е съставен в компетенциите на свид. Ц. - инспектор при ОО "АА" – С. в качеството му на упражняващ контрол по спазването на ЗАвтПр и нормативните актове по приложението му. В тази насока съдът съобрази разпоредбата на чл. 92, ал. 1, вр. чл. 91 ЗАвтПр. Съгласно посочената разпоредба – в изпълнение на задълженията си по длъжностните лица извършват проверки и съставят актове за констатираните нарушения. Посочените разпоредби пряко делегират правомощия на актосъставителя, поради което същият не се нуждае от допълнително оправомощаване от когото и да било. Във връзка с твърдяното нарушение на Наредба № ЗЗ/1999 г. съдът отчете нормата на чл. 91, вр. чл. 90 от същата, която вменява правомощие на контролните органи на Главна дирекция "Автомобилна администрация" (на която е възложен контрола за спазване на подзаконовия нормативен акт) да издават актове за установяване на административни нарушения.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 92, ал. 2 ЗАвтПр. Съгласно този текст на закона - наказателните постановления се издават от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от определени от него длъжностни лица, с изключение на наказателните постановления по и, които се издават от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от определени от него длъжностни лица. По делото се съдържа Заповед № РД-08-249/15.05.2015 г., с която началниците на Областни отдели "АА" в ГД "АА" са оправомощени от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщения да издава НП за установени нарушения на ЗАвтПр и ЗДвП и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях.

АУАН и НП са издадени в рамките на предвидените в чл. 34 ЗАНН срокове.

АУАН и НП съдържа всички реквизити, предвидени в ЗАНН, като фактическата обстановка, описана в тях съответства на дадената от наказващият орган правна квалификация.

Въпреки това съдът счита, че НП следва да бъде отменено със следните аргументи:

По делото безспорно се установява, че на процесната дата, място и час, жалб. Ш. е извършвал обществен превоз на товари, като по време на проверката не е представил карта за квалификация на водач, въпреки, че имал издадена такава, но не бил получил към момента.

С това същият виновно е нарушил разпоредбата на чл. 89, т. 4 от Наредба № ЗЗ/1999 г., съгласно която: "По време на работа водачът представя при поискване от контролните органи документите по чл. 100, ал. 1, т. 1 – 3 от Закона за движението по пътищата и следните документи:... т. 4 - карта за квалификация на водача, издадена по реда на наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози".

Нарушението на визираната норма е санкционирано в чл. 93, ал. 2 ЗАвтПр, в която е предвидено, че водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 500 лв.

Глобата е фиксирана такава, поради което не подлежи на допълнителна индивидуализация.

Въпреки това този състав счита, че НП следва да бъде отменено, поради неправилно приложение на материалния закон, тъй като деянието представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, което не е отчетено от наказващия орган.

В обхвата на съдебния контрол се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 от ЗАНН. Разбирането за обхвата на съдебния контрол е в съответствие и с практиката на Европейския съд по правата на човека по приложението на чл. 6, ал. 1 от ЕКПЧ, според която съдът не може да бъде ограничаван в своята юрисдикция, когато решава правния спор. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.

При липсата на легално определение в ЗАНН на "маловажен случай" и с оглед разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, според която - по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс (НК).

Доколкото в този закон не се предвижда друго, за "маловажен случай" следва да се приеме този, при който извършеното административно нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид (чл. 93, т. 9 от НК). Съгласно константната съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или не, значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на деянието и др., т. е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца.

В конкретния случай, по делото се установява, че водачът е имал издадена на 14.09.2017 г. карта за квалификация на водач, но не я е получил от ИА "АА", поради което и не е успял да я предостави на контролните органи по време на проверката. От това нарушение, обаче, не са настъпили каквито и да е вредни последици, като обществените отношения - обект на санкционната разпоредба на чл. 93, ал. 2 от ЗАвтПр в случая не са били засегнати съществено.

Визираните по-горе обстоятелства не са отчетени в достатъчна степен от наказващия орган, който е имал всички основания да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН - да не налага наказание, като предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение, ще му бъде наложено наказание.

При така изложените фактически обстоятелства, процедурата по чл. 28 от ЗАНН в пълна степен би изпълнила целите на закона и би въздействала дисциплиниращо спрямо лицето, представляващо дружеството.

Доколкото към момента на издаване на наказателното постановление са били налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.

Що се отнася до претенциите на повереника на жалбоподателя за присъждането на разноски, същите са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Разпоредбата на е изрична и изчерпателна в препращането си към относно определянето на разноските за свидетели и вещи лица и производството пред съда. Именно и в тази връзка законодателят се е произнесъл в Тълкувателно решение № 3/1985 г. на ОСНК, като се е позовал на препращането на закона към НПК.

От друга страна нито в ЗАНН (касателно жалбоподателя), нито в НПК (касателно подсъдимия) е предвидено заплащане на разноски на наказаното лице дори в случаите на отмяна на атакуваното НП (респективно на присъдата или решението). ЗАНН не предвижда задължителна адвокатска защита по тези дела, поради което дали ще ангажира или не адвокат, е изцяло преценка на лицето, срещу което е издадено НП. Иначе казано, законодателят не признава на жалбоподателя по административнонаказателно дело правото на разноски за воденето му, като нито от разпоредбите на ЗАНН, нито от тези на НПК произтича задължение на държавата за покриване на този вид разноски.