На 02.10.2018 г., около 11: 20 часа, в [населено място], [улица], настъпило ПТП между управявания от жалбоподателя А. Т. М. товарен автомобил "Пежо 206", рег. [рег. номер на МПС] и управлявания от свидетелката Дима А. А. Л. -Х. лек автомобил "Нисан К. ", рег. [рег. номер на МПС], в резултат на което на тази автомобили, както и на паркирания на улицата лек автомобил "Мерцедес", рег. [рег. номер на МПС], собственост на свидетелката Й. К. П., били причинени щети.
На местопроизшествието дошъл свидетелят Г. С. Г. – младши автоконтрольор в ОПП-СДВР, които възприел щетите по автомобилите. В негово присъствие участниците в ПТП попълнили декларации, в които направили изявления относно мястото, времето и начина на реализиране на ПТП. Полицейският служител Г. съставил срещу жалбоподателя АУАН № 824501/02.10.2018 г., в който горепосочените факти били квалифицирани като нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
Въз основа на АУАН, при идентично описание на обстоятелствата и посочване на правна квалификация, на 02.11.2018 г. К. Д. Д. – началник сектор в ОПП-СДВР, надлежно оправомощен да издава НП по ЗДвП със заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, издал атакуваното НП.
По доказателствата:
Изложената фактология съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни – показанията на свидетелите Г. С. Г., Г. С. Г., Дима А. А. Л. -Х. и Й. К. П.; писмени – 3 бр. декларации на участници в ПТП; скица на ПТП; протокол за ПТП; справка-картон за извършени от жалбоподателката нарушения по ЗДвП; удостоверение рег. № 513р-97531/22.11.2018 г.; заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
Съдът счита, че горепосочената доказателствена съвкупност не може да послужи за еднозначно установяване на фактите, свързани с конкретното поведение на жалбоподателя и на другия участник в ПТП, поради което и съдът е поставен пред невъзможност да изложи мотиви относно авторството на деянието. Свидетелските показания, които единствено съдържат относима към главния факт на доказване информация (чл. 102, т. 1 от НПК) – тези на Г. С. Г. и на Дима А. А. Л. -Х., са в такава степен противоречиви, че не позволяват установяването на главния факт от предмета на доказване. От една страна свидетелката Х. е категорична, че се е движела с около 20-30 км/ч, като субективните й действия не са причина за настъпване на ПТП, но друга свидетелят Г. дава показания, от които следва, че не жалбоподателят е станал причина за ПТП. Ето защо и тъй като необективност не може да бъде изведена при наличните доказателства в показанията на тези свидетели, съдът приема, че противоречието между тези две групи доказателствени средства е непреодолимо, тъй като с оглед на обективните данни по делото няма основание да приеме, че едните показния са обективни, а другите – не, респ. да кредитира или не някоя от двете групи. Това не може да стане и въз основа на показанията на свидетелите Г. С. Г. и Й. К. П., които не са очевидци на случилото се, а техните показания относно деянието са производни, тъй като се основават на изложеното от водачите, участници в ПТП. Същото се отнася и относно съставените декларации от последните. Най-сетне, липсват данни за наличие на доказателства чрез събирането на които противоречието ще може да бъде отстранено и по този начин ще може да се даде вяра на едните гласни доказателствени средства, като се отрекат другите такива.
От правна страна:
I. По приложението на процесуалния закон: При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът ex officio (служебно) констатира – чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи – чл. 189, ал. 1 и 12 от ЗДвП, в предвидената от закона писмена форма, съдържание и срокове – чл. 34, чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 14 от ЗДвП.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на наказаното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
II. По приложението на материалния закон: НП е незаконосъобразно от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното следствие се установи, че управляваното от жалбоподателя М. МПС е участвало в ПТП по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП. По делото обаче няма безспорни и категорични доказателства, че именно поведението на жалбоподателя е било в противоречие с предписанието на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и е станало причина за настъпилото ПТП. С оглед на това не може да се приеме, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на административното нарушение по чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
По изложените съображения съдът приема, че атакуваното НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Няма коментари:
Публикуване на коментар