На 30.12.2015 г. около 16: 40 часа в [населено място], на [улица], неустановен по делото водач управлявал лек автомобил "Ауди", рег. [рег. номер на МПС], собственост на жалбоподателя В. К. Р.. В района на кръстовището с [улица]неустановеният водач не спазил поставения там пътен знак Б1 "Пропусни движещите се по пътя с предимство" и не пропуснал движещия се по [улица]срещу знак БЗ "Път с предимство" лек автомобил "Форд", рег. [рег. номер на МПС], управляван от свидетеля А. Г. Д.. В резултат на това настъпил удар между двата автомобила, като на последния били причинени щети. След пътнотранспортното произшествие (ПТП) неустановеният водач на лек автомобил "Ауди", рег. [рег. номер на МПС] напуснал местопроизшествието и не уведомил органите на МВР за случилото се.
На 30.12.2016 г. свидетелят Д. Т. Ч. – младши автоконтрольор в ОПП-СДВР съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 657265/30.12.2016 г., връчен на жалбоподателя на същата дата, в който горепосочените факти били квалифицирани като нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б "в" от ЗДвП, вр. чл. 188 от ЗДвП.
Въз основа на АУАН, при идентично описание на изложените факти и правна кавалификация, на 27.04.2017 г. З. К. К. – зам. -началник на ОПП-СДВР, издал атакуваното НП.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни – показанията на свидетелите А. Г. Д. и Д. Т. Ч.; писмени – протокол за ПТП № 1618533/30.12.2015 г.; справка-картон на жалбоподателя за извършени нарушения по ЗДвП; заповеди № 8121з-748/24.06.2015 г.
Показанията на свидетелите Е. И. З. и Ж. И. Д. са неотносими към предмета на делото, тъй като същите заявяват, че са участвали в ПТП, което различно от описаното в АУАН и НП. По същите съображения съдът не основава фактическите си изводи и на приложения към преписката от наказващия орган протокол за ПТП № 1689533/05.11.2017 г., както и на материлите по досъдебно производство № 615/2018 г. на 08 РУ-СДВР, пр. пр. № 690/2018 г. на СРП.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Д. и Ч., които намира за обективни, вътрешно и взаимно безпротиворечиви и допълващи се. Въз основа на същите и на кредитираните от съда документи като писмени доказателства се установява изложената по-горе фактология.
I. По приложението на процесуалния закон: При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът ex officio (служебно) констатира – чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи – чл. 189, ал. 1 и 12 от ЗДвП, в предвидената от закона писмена форма, съдържание и срокове – чл. 34, чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 14 от ЗДвП.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на наказаното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
II. По приложението на материалния закон: НП е незаконосъобразно от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното следствие се установи, че с автомобил, собственост на жалбоподателя, на 30.12.2015 г. е било извършено нарушение на правилата за движение по пътищата, в резултат на което е настъпило ПТП по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП. Водачът на автомобила собственост на жалбоподателя, обаче напуснал местопроизшествието и не уведомил органите на МВР за случилото се.
По делото няма доказателства жалбоподателят да е управлявал МПС, а и отговорността му е ангажирана не като водач на МПС, а на основание чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, т. е. като собственик на МПС, който не е посочил на кого е предоставил МПС, с което са извършени административни нарушения по ЗДвП. Наказващият орган, чиято е доказателствената тежест да установи наличието на предпоставките за издване на НП, съгласно чл. 103, ал. 1 от НПК, не е представил доказателства, че в предсъдебната фаза на административно-наказателното производство органите на ОПП-СДВР са изискали – устно или писмено, жалбоподателят да посочи на кого е предоставил МПС, с което са извършени процесните нарушения. Затова съдът приема, че не е налице един от съставомерните от обективна страна факти, за да бъде реализирана отговорността на жалбоподателя по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, поради което същият незаконосъобразно е санкциониран на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
Няма коментари:
Публикуване на коментар