На 14.03.2017 г., около 00: 25 часа жалбоподателят К. В. А. управлявал автобус "М. Л. ", рег. [рег. номер на МПС], собственост на [фирма], в [населено място], по [улица]с посока на движение към [улица]. Валяло дъжд, имало буря и духал силен вятър. Жалбоподателят А. позиционирал автобуса при движението му близо до осевата линия, тъй като в дясната страна на платното в този пътен участък стърчали клони на дървета. В пътния участък пред № 7, същият чул шум от лек удар, но не могъл да спре веднага, тъй като след него се движели автомобили, а в салона на автобуса имало пътници. Когато малко по-късно спрял автобуса, установил, че дясното външно огледало на автобуса е повредено. С оглед на това той се обадил на диспечер от "Центъра за градска мобилност" и го уведомил за случилото се.
На местопроизшествието бил изпратен полицейски екип, в който бил свидетелят К. П. С. – мл. автоконтрольор в ОПП-СДВР, който възприел щетите по МПС. В негово присъствие жалбоподателят попълнил декларация, в която направил изявление относно мястото, времето и начина на реализиране на ПТП. Била съставена и скица на ПТП, която жалбоподателят подписал. Свидетелят С. съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 596119/14.03.2017 г., в който горепосочените факти били квалифицирани като нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
Въз основа на АУАН, при идентично описание на обстоятелствата и посочване на правна квалификация, при посочване на санкционната правна норма – чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП, на 10.04.2017 г. било издадено и атакуваното НП.
По доказателствата:
Изложената фактология съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни – показанията на свидетеля К. П. С. и обясненията на жалбоподателя А.; писмени – декларация на жалбоподателя като участник в ПТП; скица на ПТП; протокол за ПТП № 1673869/14.03.2017 г.; справка-картон за извършени от жалбоподателя нарушения по ЗДвП; заповед № 8121з-748/24.06.2015 г. на министъра на вътрешните работи; веществени – 2 бр. фотоснимки.
Въз основа на горепосочения доказателствен материал се установяват по несъмнен и еднопосочен начин фактите, така както са посочни по-горе от съда. По делото няма данни за съществуването на други доказателства, които не са приобщени по предвидения за това ред към доказателствения материал (показания на очевидци, записи от камери или др.), въз основа на които да се установи точното поведение на водача, местоположението на МПС при настъпване на ПТП, за да се приеме, че жалбоподателят от обективна страна е причинил ПТП. В тази насока не може да служи и представената по делото декларация на жалбоподателя като участник в ПТП, в която същият е отразил причините за настъпване на ПТП, нито съставената (по данни на водача) от полицейския служител скица, тъй като тези документи обективират изявлението на жалбоподателя пред полицейския служител, което обаче от една страна се различава от обясненията му пред съда (същите няма процесуална пречка да бъдат приобщени към доказателствени материал, на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 317, вр. чл. 277, вр. чл. 115, ал. 1 от НПК), а от друга не сочат на виновно нарушаване на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
Що се отнася до показанията на свидетеля С., същите имат доказателствена стойност относно възприетото от него при посещение на местопроизшествието и за съставянето на АУАН. Обстоятелствата при които е настъпило ПТП не са възприети от този свидетел, а отразеното в съставените от него документи възпроизвежда или изявленията на жалбоподателя, или представлява субективната оценка (изводи) на полицейския служител на случилото се.
От правна страна:
I. По приложенето на процесуалния закон: При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът ex officio (служебно) констатира – чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи – чл. 189, ал. 1 и 12 от ЗДвП, в предвидената от закона писмена форма, съдържание и срокове – чл. 34, чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 14 от ЗДвП.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на наказаното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
II. По приложението на материалния закон: НП е незаконосъобразно от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното следствие се установи, че управляваният от жалбоподателя автобус е участвал в ПТП по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП. По делото обаче няма безспорни и категорични доказателства, че поведението на жалбоподателя А. е било в разрез с предписанието на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, респ. че осъществява от обективна страна състава на административното нарушение по чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
По изложените съображения съдът приема, че атакуваното НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Няма коментари:
Публикуване на коментар