Срещу жалбоподателя е издадено наказателно постановление с което обвинен, в това че на 03.02.2019 година, около 09. 20 часа, в [населено място], по [улица], като водач на лек автомобил "Мерцедес", с регистрационен номер СА 2653 РН, движейки се от ул. Индустриална към ул. История Славянобългарска срещу № 6 отказва да бъде изпробван за употреба за алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7410+ с № 0003, като е бил издаден талон за медицинско изследване № 0026692 за МБАЛ Света А. - нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като МПС е дерегистрирано и е уведомен за започване на ПАМ. В НП е посочено още, че има изготвена П. № 76/04.02.2019 г. с резултат кръвна проба 0. 56 промила – закъснял. Наказателното постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение серия АА № 852385 от 03.02.2019 г. съставен от св. Г. Г., в който се съдържат същите фактически твърдения, без отразяването на резултата от дадената кръвна проба и заключението на П..
С доказателствата по делото се установи, че на посочената в акта и наказателното постановление дата и място жалбоподателя действително е управлявал процесния автомобил и при извършената му проверка е отказал да бъде изпробван с техническо средство за алкохол, което било вписано в съставения му акт за установяване на административно нарушение като нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Било отразено, че на жалбоподателят е издаден талон за медицинско изследване № 0026692. Жалбоподателят не направил възражения в акта, като отказал да го подпише и дал кръв за изследване за алкохол в 11. 20ч., установено от протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, като от заключението на П. се установява наличието на 0. 56 промила алкохол в кръвта.
Описаните факти съдът прие за установена от събраните по делото писмени и гласни доказателства, изведени от следните доказателствени средства: акт за установяване на административно нарушение, наказателно постановление, справка картон на водача, заповед 8121з-515 от 14.05.2018 година на Министъра на вътрешните работи, талон за медицинско изследване, протокол за медицинско изследване, заключение на П., докладни записки, както и показанията на Г.. Фактите не се отричат и от жалбоподателя, поради и което съдът не намира за необходимо да анализира в детайли доказателствената съвкупност.
От приложената Заповед на министъра на вътрешните работи съдът прави изводи за компетентността на актосъставителя и наказващия орган да издават актове и наказателни постановления.
При така установените факти, съдът намери следното от правна страна:
Жалбата е подадена в законовия срок от легитимирано лице срещу подлежащо на обжалване по реда на ЗАНН наказателно постановление. Актът и наказателното постановление са издадени в законовите срокове по чл. 34 от ЗАНН от компетентни органи.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения.
Наказателното постановление за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е незаконосъобразно и следва да се отмени.
По делото безспорно се установи, че на описаната в наказателното постановление дата и място жалбоподателят е отказал да даде проба за алкохол с техническо средство, но настоящият състав приема, че това деяние е нарушение единствено ако се установи, че освен отказ да бъде тестван с техническо средство, жалбоподателят е отказал да даде и кръв за изследване или не се е явил в указания срок в лечебното заведение, т. е. следва да е осуетил изцяло възможността да бъде изследван за алкохол. Това следва при анализ цялостната уредба на реда за установяване на употребата на алкохол от водачите на МПС, която освен в цитираната в акта норма се съдържа подробно разписана в Наредба № 1/2017 година за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Смисълът на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е да се санкционира водач на МПС, който осуетява с действията си проверката на контролните органи за употреба на алкохол. Тази употреба се установява чрез технически средства или чрез лабораторно изследване на концентрацията на алкохол в кръвта на водача. Лабораторно изследване се прави при оспорване на показанията на техническо средство, когато водачът се е съгласил да бъде тестван с такова, при некачествена проба с техническото средство, както и при отказ на водача да бъде тестван с техническо средство, какъвто е налице в настоящия случай. При такъв отказ е предвидено, че концентрацията на алкохол в кръвта на водача се установява с лабораторно изследване на кръвта му /чл. 3а, ал. 1, т. 1 от наредбата/. От това следва, че ако водач откаже да даде проба с техническо средство, но се яви и даде кръвна проба, той не би осуетил проверката за употреба на алкохол, т. е. целите на закона биха били постигнати.
Въпреки, че в разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е използван съюзът или, който може да се възприеме като индикация на алтернативност на двете хипотези на нарушението – отказ на водача да бъде изпробван с техническо средство или да даде кръв за изследване, настоящият състав намира, че ако водачът е дал проба за алкохол по един от двата начина, деянието не осъществява състав на нарушение, поради липса на обществена опасност. Това следва от обстоятелството, че всеки един от двата начина на изследване позволява установяване на употребата на алкохол и съответно ангажирането на отговорността на водача при установена такава, т. е. деянието не би било обществено опасно, съответно не е нарушение.
В конкретния случай, жалбоподателят е дал проба за алкохол с техническо средство, като в конкретни яслучай е установена и конкретна концентрация на алкохол в кръвна 0. 56 промила, което обуславя ангажиране на негова административнонаказателна отговорност за друго нарушение по ЗДвП, но не и такова по смисъла на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Съдът намира, че в случая не е налице закъснение от негова страна за даване на кръвна проба, доколкото в издадения талон за медицинско изследване изобщо не е посочено в колко часа същият е бил поканен за бъде тестван за алкохол с техническо средство, не е отразен и от контролния орган час в който същият да се яви в медицинското заведение за даване на кръвна проба, поради и което предвид обстоятелството, че наказващия орган е приел, че нарушението е извършено в 09. 20ч., то даването на кръвна проба в 11. 10ч. е в рамките на законоустановения срок, съгласно чл. 6, ал. 6, т. 2 пр. 2 от Наредбата до 120 минути.
Действително по делото е приобщена докладна записка от св. Г., в която е отразено, че поради техническа грешка не е посочен час на издаване на талона за медицинско изследване и час на явяване в медицинското заведение, като следва да се счита 09. 40ч. час на издаване и до 45 минути след това явяване в медицинското заведение, но тази докладна съдът не приема като доказателство по делото, още повече, че същата е предназначена за сведение на Началника на ОПП-СДВР, като няма данни и доказателства, че жалбоподателят по някакъв начин е бил уведомен за съдържанието й, респективно е имал знание, че следва да се яви именно в конкретно посочените параметри.
Ето защо съдът намери, че жалбоподателят не е извършил нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което наказателното постановление относно наказанието за това деяние се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
По повод направеното искане за присъждане на направените от жалбоподателя разноски за адвокатска защита, съдът намира за необходимо да посочи следното:
Въпросът за разноските в административнонаказателното производство е предмет на Тълкувателно решение № 3 от 08.04.1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК, съгласно което производството по обжалване на НП е особен вид наказателно производство, като за разноските по това производство, важат правилата относно делата за престъпления от общ характер, защото с престъпленията и с административните нарушения се засягат определени обществени, а не лични отношения. Освен това, както при наказателните дела от общ характер, така и при съдебните производства по обжалване на НП, преследването и доказването на престъпленията/нарушенията се осъществява от държавните органи. Следователно, ако НП бъде потвърдено или изменено, разноските се възлагат на нарушителя, защото с виновното си поведение е станал причина те да бъдат направени, а при отмяна на НП разноските остават за сметка на държавата, защото жалбоподателят не е извършил нарушението и не е станал причина да се направят разноски.
Производството по обжалване на наказателни постановления пред районния съд се развива по реда на ЗАНН. В не е предвидена процедура за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя при отмяна на НП. В тази връзка съгласно разпоредбата на за неуредените случай субсидиарно приложим е НПК, който обаче урежда съвсем различни хипотези. Съгласно разпоредбата на, в случаите, когато подсъдимият бъде признат за невинен, разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата, като липсва разпоредба, съгласно която на подсъдимия да бъдат присъдени разноски за правна помощ. С оглед изложеното редът, по който жалбоподателя може да претендира средствата, които е направил за правна помощ в хода на производството, е този посочен в. Предвид субсидиарното приложение на НПК, съгласно и съобразно дадените разрешения с Тълкувателно решение № 3 от 08.04.1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК, разпоредбите на -, регламентиращи въпроса за разноските, следва да намерят приложение и в административно наказателното производство.
Производството по ЗАНН е коренно различно от чисто административното производство, където са приложими разпоредбите на и, тъй като в първото производство се прилага субсидиарно НПК, а за второто ГПК. Следователно в наказателното производство по ЗАНН пред т. нар. въззивна инстанция (РС) не е допустимо присъждане на разноски за правна помощ в полза на жалбоподателя при отмяна на НП.
Няма коментари:
Публикуване на коментар