Отмяна на глоба за това че не е използвал обезопасителен колан

На 07.07.2017 г. свидетелят Г. И. Б. – младши автоконтрольор в ОПП-СДВР съставил срещу жалбоподателя С. В. Д. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 659782/07.07.2017 г. за нарушения по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и чл. 103 от ЗДвП.

Въз основа на АУАН, при идентично описание на обстоятелствата и посочване на правна квалификация, на 26.07.2017 г. З. К. К. – зам. -началник на ОПП-СДВР, издал атакуваното НП.

По доказателствата:

Изложената фактология съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни – показанията на свидетеля Г. И. Б.; писмени – заповед № 8121з-746/01.06.2017 г.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Б. единствено относно факта на съставения от него АУАН, за което освен информацията съдържаща се в свидетелстването пред съда, е налице обективният факт на съществуващия АУАН. По отношение на фактите, включени в предмета на доказване (чл. 102 от НПК), обаче, съдът не кредитира показанията на този свидетел. Това е така, тъй като свидетелят първоначално заявява, че не си спомня за конкретния случай, а впоследствие, след предявяване на АУАН, показанията му не са в достатъчна степен конкретни, че да се приеме категорично, че свидетелят има ясен спомен (следи от миналото в паметта на човек) за случилото се, а не просто възпроизвежда съдържанието на АУАН след предявяването му в съдебното заседание.

От правна страна:

I. По приложението на процесуалния закон: При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът ex officio (служебно) констатира – чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи – чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП, в предвидената от закона процедура, писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 14 от ЗДвП и срокове – чл. 34 от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 14 от ЗДвП.

II. По приложението на материалния закон: НП обаче е незаконосъобразно от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното следствие не се установи главният факт по чл. 102, т. 1 от НПК, а именно, че жалбоподателят при управление на МПС на посочените в НП дата и място не е използвал обезопасителен колан, с който МПС е било оборудвано, както и че не е спрял при подаден сигнал за спиране от контролните органи.

По изложените съображения съдът приема, че атакуваното НП следва да бъде отменено.