На 30.01.2018 г. около 21, 15 часа в [населено място] по [улица]М. Й. Х. управлявал лек автомобил "БМВ" с рег. [рег. номер на МПС] с посока на движение от "Софийски зоопарк" към [улица]и пред бензиностанция "Петрол" реализирал пътно транспортно произшествие при неизяснени обстоятелства, при което настъпило съприкосновение на джантите и гумите на автомобила му с бордюр в дясно от пътното платно. За изложеното е съставен акт за установяване на административно нарушение от 30.01.2018 г. за това, че при посочените условия поради несъобразена скорост с интензивността на движението жалбоподателят реализирал пътно транспортно произшествие в бордюр дясно на платното за движение.
Установената от съда фактическа обстановка се доказва от административно-наказателната преписка, съдържаща акта за установяване на административно нарушение от 30.01.2018 г., декларация от М. Й. Х., Протокол за пътно транспортно произшествие от 30.01.2018 г., Заповед № 8121з-953/21.07.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, удостоверение рег. № 513р-78256/17.09.2018 г. на СДВР и показанията на свидетеля К. А. Л., служител на ОПП СДВР.
Свидетелят Л. не си е спомнил за случая и след предявяването му на акта за установяване на административно нарушение и протокола за пътно транспортно произшествие. Същият е потвърдил качеството си на свидетел по акта. Съдът дава вяра на последното твърдение, с оглед посочването на свидетеля Л. в това качество в акта за установяване на административно нарушение, но намира, че показанията му не са информативни за настъпилото произшествие.
В декларацията си жалбоподателят твърди, че произшествието е настъпило поради това, че предприел маневра за избягване на насрещно движещ се автомобил, който навлязъл в неговото платно за движение. Продължил движението си, без да подозира, че имало щета по автомобила, а именно били ударени предна и задна гума и джанта, като имало видими кривини по джантите. В протокола за пътно транспортно произшествие е отразено направлението на движение на автомобила и съприкосновението с бордюра от вътрешната страна на завоя вдясно. В същия не е отразено насрещно движещо се моторно превозно средство.
При установеното от фактическа страна съдът намери от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице – наказания жалбоподател срещу обжалваемо наказателно постановление в срока на обжалването му, поради което разглеждането и? е допустимо.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна.
В т. 2. 11 от Заповед № 8121з-953/21.07.2017 г. на Министъра на вътрешните работи и съгласно удостоверение рег. № 513р-78256/17.09.2018 г. на СДВР се установява компетентността на административнонаказващия орган – т. 2. 10, като началник група "Административно-наказателна дейност" 03 сектор "Административно обслужване" ОПП СДВР. Компетентността на актосъставителя се установява от същата.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на нарушителя и един свидетел при установяването на нарушението. Срещу акта не е постъпило възражение.
Актът е съставен в деня, посочен като ден на извършване и установяване на нарушението, а обжалваното наказателно постановление е издадено около месец след това, поради което не е налице нарушение на сроковете на чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
Нарушението не е описано достатъчно подробно и конкретно, за да може да се организира правото на защита в необходимия обем. Това е така, тъй като видно от протокола за пътно транспортно произшествие, пътят прави десен завой, във вътрешния радиус на който е настъпило произшествието. Това обстоятелство не е описано в наказателното постановление, нито е обсъдено защо не се приема възражението за наличие на друг автомобил, който навлязъл в пътното платно за движение на автомобила на жалбоподателя, за да доведе до въпросното отклонение на автомобила му от пътя вдясно. Твърденията на жалбоподателя не са лишени от логика, тъй като водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства при завой наляво на траекторията на пътя, движейки се в дясната пътна лента е възможно да пресекат завоя, навлизайки неправомерно в пътната лента на насрещно движещите се автомобили. При тази хипотеза жалбоподателят би извършил спасителна маневра, отклонявайки се вдясно от траекторията на движението си, с която би могло да се достигне до съприкосновение с въпросния бордюр. В тази хипотеза виновен за настъпилата щета не би бил жалбоподателя, а неустановения по делото водач на другия автомобил. Поради изложеното наказателното постановление се явява и необосновано.
Освен изложеното съдът намира, че не се доказва характера на настъпилите щети на десните гуми и джанти на автомобила. Само жалбоподателят посочва че джантите били изкривени. При това положение съдът намира, че щетите се явяват незначителни, за да бъде квалифицирано нарушението като пътно транспортно произшествие по смисъла на § 6, т. 30 от ДР ЗДвП, за което наказателното постановление се явява и противоречащо на материалния закон.
Няма коментари:
Публикуване на коментар