На 28.05.2018 г., около 07: 40 часа, в [населено място], [жк], настъпило пътнотранспорно произшествие (ПТП) между управявания от жалбоподателката Д. П. З. лек автомобил "М. ", рег. [рег. номер на МПС], в който пътувал свидетеля В. Д. Ф. ван В., и управлявания от свидетеля А. Т. Г. автобус "Мерцедес", рег. [рег. номер на МПС], в резултат на което на превозните средства били причинени леки щети. Водачите слезли от превозните срредства и след кратък разговор жалбоподателката З. се качила в автомобила си и потеглила като се отдалечила от местопроизшествието. Свидетелят Г. се обадил на диспечер на превозвача към който работил и съобщил за случилото се, който от своя страна съобщил на тел. 112 за настъпилото ПТП.
Около 11: 15 часа местопроизшествието било посетено от екип на ОПП-СДВР, пред когото свидетелят Г. попълнил декларация, в която направил изявление относно мястото, времето и начина на реализиране на ПТП. Полицейският служител В. К. Д. изготвил докладна записка за случая.
На 25.06.2018 г. жалбоподателката, след като била призована, се явила в ОПП-СДВР. Там същата съставила декларация, след което свидетелят А. С. С. – младши автоконтрольор в ОПП-СДВР, съставил срещу нея АУАН № 487058/25.06.2018 г. за извършени от нея нарушения съответно на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП.
Въз основа на АУАН, при идентично описание на обстоятелствата и посочване на правна квалификация, на 18.07.2018 г. З. К. К. – зам. -началник ОПП-СДВР, издал атакуваното НП.
По доказателствата:
Изложената фактология съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни – показанията на свидетелите А. Т. Г., А. С. С. и В. Д. Ф. В. В.; писмени – 2 бр. декларации на участници в ПТП; скица на ПТП; докладна; протокол за ПТП; справка-картон за извършени от жалбоподателката нарушения по ЗДвП; заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
Съдът счита, че горепосочената доказателствена съвкупност не може да послужи за еднозначно установяване на фактите, свързани с участието на жалбоподателката във вменените й административни нарушения, поради което и съдът е поставен пред невъзможност да изложи мотиви относно авторството на деянието. Свидетелските показания, които единствено съдържат относима към главния факт на доказване информация (чл. 102, т. 1 от НПК) – тези на А. Т. Г. и В. Д. Ф. В. В., са в такава степен противоречиви, че не позволяват установяването на този факт. От една страна свидетелят Г. е категоричен, че именно жалбоподателката е предизвикала процесното ПТП, след което е напуснала местопроизшествието, а от друга свидетелят В. В. излага твърдения, от които следва, че ПТП е предизвикано от свидетеля Г., с когото жалбоподателката се е разбрала, че не е необходимо да бъдат сигнализирани органите на МВР.
Действително, свидетелят В. В. е познат и колега на жалбоподателката, но от това не следва непременно, че същият е недобросъвестен при свидетелстването си пред съда и че дава показания в нейна полза. В конкретният случай показанията на този свидетел не са опровергани по категоричен начин, за да се приеме, че са недостоверни.
Ето защо и тъй като необективност не може да бъде изведена при наличните доказателства и в показанията на свидетеля Г., съдът приема, че противоречието между тези две групи доказателствени средства е непреодолимо, тъй като с оглед на обективните данни по делото няма основание да приеме, че едните показния са обективни, а другите – не, респ. да кредитира или не някоя от двете групи. Това не може да стане и въз основа на показанията на свидетелите А. С. С., който не е очевидец на случилото се, а неговите показания относно деянието са производни, тъй като се основават на изложеното от водачите, участници в ПТП. Същото се отнася и относно съставените декларации от последните. Най-сетне, липсват данни за наличие на доказателства чрез събирането на които противоречието ще може да бъде отстранено и по този начин ще може да се даде вяра на едните гласни доказателствени средства, като се отрекат другите такива.
От правна страна:
I. По приложението на процесуалния закон: При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът ex officio (служебно) констатира – чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи – чл. 189, ал. 1 и 12 от ЗДвП, в предвидената от закона писмена форма, съдържание и срокове – чл. 34, чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 14 от ЗДвП.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателката. НП също е връчено надлежно на наказаното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
II. По приложението на материалния закон: НП е незаконосъобразно от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното следствие се установи, че управляваното от жалбоподателката З. МПС е участвало в ПТП по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП. По делото обаче няма безспорни и категорични доказателства, че именно поведението на жалбоподателката е било в противоречие с предписанието на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и е станало причина за настъпилото ПТП. Не са налице и безспорни доказателства, че между участниците в произшествието е имало разногласие относно настъпилото леко ПТП, от което са настъпили незначителни щети, и необходимостта да сезират органите на МВР. Затова не може да се приеме, че напускането на местопроизшествието от страна на жалбоподателката е в противоречие с чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "" от ЗДвП.
По изложените съображения съдът приема, че атакуваното НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Няма коментари:
Публикуване на коментар