Глоба че водачът не е бил в състояние да представи СУМПС книжка

Образувано е по жалба на И. К. Т. против Наказателно постановление № 19-4332-003374/06.03.2019 г., издадено от началник на сектор при Пътна полиция – СДВР, с което, на основание чл. 177, ал. 5, пр. 1 вр. чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДП на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 1 000 лева, за нарушение на чл. 150 ЗДП.

Наказателното постановление е обжалвано от санкционираното физическо лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си навежда доводи за незаконосъобразно ангажирана отговорност.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител и не изразява становище.

Съхът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект. Разгледана по същество, същата е и основателна, макар и не по изложените в нея съображения.

При дължимата служебна проверка, извършена от настоящия съдебен състав, на основание чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, настоящият съдебен състав констатира допуснато процесуално нарушение, което е от категорията на съществените и което не може да бъде отстранено в съдебната фаза на административнонакателното производство.

За законосъобразното ангажиране на отговорност, АУАН и НП следва да отговарят на минимални условия, за да може срещу тях да се организира защита (защитата невинаги е насочена към домогване до отменително основание, но може да цели и смекчаване на санкцията или друг, благоприятен за санкционираното лице фект). В конкретния случай, обаче, минималният стандарт не е покрит. Дори повърхностен прочит на атакуваното НП, обаче, налага извод за противоречие между словесно описание и цифров квалификация: словесно се твърди водачът да не е бил в състояние да представи СУМПС (на което съответства съставът на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДП), но към тази твърдяна фактология се привързва разпоредбата на чл. 150 ЗДП – липса на правоспособност. Двата състава са диаметрални, доколкото единият предполага наличие на СУМПС, а другият – не. В това, именно, се състои същественият характер на нарушението, като тези изводи на съда още повече се подсилват от факта, че докато в АУАН се твърди изобщо липса на СУМПС, в издаденото въз основа на него НП се сочи само невъзможност за представяне, т. е. от една страна е налице вътрешно противоречие в атакуваното постановление, а от друга – противоречие между АУАН и НП, което е недопустимо (в този смисъл Р 2014/2013 АССГ, I кас. с-в; Р 5112/2013 АССГ, XI кас. с-в; Р 5223/2013 АССГ, X. кас. с-в; Р 4442/2015 АССГ, I кас. с-в; Р 4110/2013 АССГ, I кас. с-в; Р от 16.02.2010 по кнахд 8659/2009 АССГ, II кас. с-в; Р по кнахд 4716/2009 АССГ, X. кас. с-в. Р 1349/2013 АССГ, I кас. с-в и др).