На 07.06.2018 г., около 19: 00 часа в [населено място], по ул. Ц., с посока на движение от ул. М. Б. към ул. Т. при управление на л. а О. К. с ДК [рег. номер на МПС] жалбоподателят на кръстовището с ул. Русалка, поради движение с несъобразена скорост е станал причина за ПТП с движещия се от лявата му страна велосипед, управляван от Г. Г., който вследствие на удара е с причинена средна телесна повреда. Водачът на лекия автомобил не е останал на мястото на ПТП до пристигане на органите на МВР.
Наказателното постановление е издадено на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, въз основа на постановление за прекратяване на наказателното производство по ДП № 11215/2018 г. по описа на РТП-ОП-СДВР, пр. пр. 28560/2018 г. по описа на СРП водено за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "б", вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
С атакуваното наказателно постановление № 19-4332-000045/18.01.2019 г. на Началника сектор при отдел "Пътна полиция" при СДВР, с което на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лева и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗДвП му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 150 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
По-гореизложеното се потвърждава от показанията на разпитания по делото свидетел Л. Б., които съдът кредитира като ясни, убедителни и съответстващи на останалите приложени и приети от съда на осн. чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима, подадена от лице с правен интерес и в законоустановения срок. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от приложените по делото заповеди.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална страна.
Съдът намира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.
По тези съображения настоящия съдебен състав намира, че двата акта са издадени при спазване на процесуалните правила и не са налице основания за тяхната отмяна на формално основание.
По приложението на материалния закон:
За нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП
Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В случая актосъставителят и АНО са приели, че е допуснато по-конкретно несъобразяване от страна на Г., а именно движение със скорост несъобразена с интензивността на движението - предл. 5 на ал. 2 на чл. 20 от ЗДвП, въпреки че в НП е дадена по-пълна правна квалификация.
В последствие в НП съставът на нарушението е правилно квалифициран - чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП и се прилага за всеки, който поради движение с несъобразена скорост причини ПТП. Нормата е бланкетна, обща и многообхватна, поради което нарушенията, подведени под хипотезата й, следва да са максимално индивидуализирани като конкретното й съдържание следва да се запълни с материалните норми, установяващи правилата при избиране на скоростта на автомобила.
На следващо място, дори и да игнорираме горното твърдение следва да се има предвид, че централно място в настоящата хипотеза заема на първо място скоростта на движение на управлявания автомобил. В тази насока липсват каквито и да е доказателства, свидетелстващи за конкретната стойност на скоростта на движение на автомобила на жалбоподателя, от което следва, че не би могъл да се направи изводът дали същата е съобразена или не с визираните от разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП обстоятелства. Начина на квалифициране на деянието от страна на актосъставителя и наказващия орган (по-конкретно неизследването на основно с оглед съставомерността обстоятелство) наподобява презюмиране на виновно поведение за водачите на ППС, независимо от конкретните особености на отделния случай - абсолютно недопустимо предвид основните принципи на А., свързано с реализиране на санкционна отговорност. Действително "съобразената скорост", която следва да поддържа водачът, не е идентична на "разрешената скорост", респективно "несъобразената скорост" е различна от "превишената скорост". Съобразената скорост е винаги по-ниска от разрешената, но последната е винаги указана в закона. Несъобразената може да бъде както по-ниска от разрешената, така и по-висока от нея, т. е превишена. Тези разлики обаче не променят изводите, че при словесното описание на административното нарушение, квалифицирано по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, то следва да бъде индивидуализирано, като се посочи поне приблизително стойността на скоростта, определена като "несъобразена". Само чрез нейното числово изражение е възможно да се извърши преценка на съответствието й със съществуващите на пътя допълнителни фактори, които в процесния случай са посочени като състоянието на пътя. Не става ясно и защо АНО е приел, че се касае за "движение" с несъобразена скорост, доколкото видно от приложената по воденото досъдебно производство А. към момента на удара автомобилът на жалбоподателят е бил спрял. Не е съобразено и обстоятелството, че причина за настъпване на ПТП не е поведението на жалбоподателя, още по-малко скоростта, с която се е движел, доколкото същият забелязвайки движещите се велосипедисти е спрял, макар да не е имал задължение, доколкото е бил дясно стоящ на равнозначно кръстовище. На следващо място изобщо не е съобразено обстоятелството, че независимо от наличието на достатъчно свободно място за преминаване на велосипеда пред автомобила, поради субективните действия на велосипедиста последният се е ударил в спрелия автомобил, след което е паднал на земята. АНО се е задоволил да приеме, че е длъжен да издаде НП само въз основа на постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство, без да извърши необходимите действия по преценка на доказателствата. Така неизпълнението от страна на наказващия орган на задълженията си по чл. 53, ал. 1 от ЗАНН за разследване на спорните обстоятелства е довело до неправилност на издаденото НП.
По отношение на нарушението на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗДвП
Посочената разпоредба вменява на водач на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, задължението:
2. когато при произшествието са пострадали хора: б) (изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г.) да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи;
От доказателствата по делото по никакъв начин не може да се изведе, че към момента на възникване на ПТП жалбоподателят е знаел, че от същото има пострадали хора. Напротив, от събраните в хода на проведеното разследване доказателства е установено, че пострадалият Г. си е тръгнал от мястото сам и без да поиска помощ, като едва впоследствие в дома си е съобщил, че има причинени травматични увреждания. На следващо място е установено, че жалбоподателят е останал известно време на мястото на произшествието, след което го е напуснал. Задължение на АНО е да установи осъществяването на административното нарушение както от обективна, така и от субективна страна, вината на нарушителя, както и да обоснове тези обстоятелства със съответните доказателства. В противен случай, извършването на нарушението не е доказано, тъй като, за да се наложи наказание, то следва да е безспорно установено.
Няма коментари:
Публикуване на коментар