На 04.12.2018 г., около 07: 30 часа, жалбоподателят Р. К. П. управлявал лек автомобил марка "Хюндай", модел "И 10" с рег. [рег. номер на МПС], като се движел в [населено място] по [улица]в посока от [улица]към [улица]. Температурата на въздуха била около 3 градуса, имало лека мъгла и слаб ръмеж от дъжд. Предвид ниската температура и дъжда по пътното платно имало хлъзгави участъци със заледявания. На кръстовището с [улица]водачът предприел маневра завой наляво, като в този момент кръстовището от дясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила пресичала пешеходката Мира Д. Н., която бързала към училище за първия учебен час. Жалбоподателят видял пресичащото момиче в последния момент, задействал спирачната уредба на автомобила, но поради лошите метеорологични условия и заледяванията на пътя не успял да спре навреме, вследствие на което настъпил удар между автомобила и пресичащия пешеходец. От удара момичето паднало на земята и се ударило в областта на устата. Водачът спрял автомобила и слязъл за да помогне на момичето, попитал я дали иска да я закара до болницата, но тя отказала и продължила към училището. Тогава свидетелката Н. звъннала по телефона на майка си, а случаен минувач я видял, че се държи странно и поискал да разговаря с родителите й, за да им съобщи, че всичко е наред. Впоследствие свидетелката Н. посетила болнично заведение за преглед, а майка й подала сигнал на телефон 112 за случилото се.
Бил издирен водачът на превозното средство, след което срещу него бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 941159 от 04.12.2018 г. за нарушения по чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "А" от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и бил подписан от него, актосъставителя и един свидетел при съставянето на акта. Жалбоподателят не вписал възражения в съставения АУАН.
АНО счел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа на него издал обжалваното понастоящем наказателно постановление № 18-4332-026242 от 07.01.2019 г., с което за нарушение на чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 20 лева на основание чл. 185 от ЗДвП и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "А" от ЗДвП, му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от показанията на свидетелите А. И. и Мира Н., както и от приложените по делото писмени доказателства. Свидетелят И. е съставил акта за установяване на административно нарушение, като си спомня, че на процесната дата дежурният в ОПП-СДВР гo уведомил за ПТП между лек автомобил и пешеходец. Т. издирил пострадалата в болницата, снел й обяснения по случая, след което водачът на автомобила бил уведомен по телефона да се яви в сградата на ОПП-СДВР, където също дал сведения и подробно описал инцидента. Свидетелката Мира Н. също в подробности разказва за случилото се, как отивала към училище и за последвалото произшествие докато пресичала кръстовището на [улица]. Споделя, че водачът слязъл да й помогне, но тя отказала да я откара в болницата и продължила към училище. Впоследствие говорила с майка си по телефона и била заведена до болница за преглед. Показанията на двамата свидетели са напълно последователни, еднопосочни и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира изцяло. Двамата излагат идентична версия за случилото се и няма никакви други доказателства, които да оборват казаното от тях. Думите им изцяло съответстват на описаното в протокола за ПТП, в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП. Писмото от Националния институт по метеорология и хидрология доказва какви са били атмосферните условия и пътната обстановка към момента на произшествието.
Въз основа на изложеното съдът прие за категорично установена описаната по-горе фактология.
При така установените факти съдът намира следното от правна страна:
В хода на административнонаказателното производство е било допуснато съществено процесуално нарушение още при съставянето на акта, което е опорочило и довело до незаконосъобразност на цялото производство впоследствие.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а според алинея 3 на същия член, при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Следователно няма пречка актът да бъде подписан само от един свидетел, но само, ако същият е бил свидетел присъствал при извършване или установяване на нарушението. Във всички останали случаи, когато свидетелят е само свидетел на съставянето на акта, но не и свидетел присъствал при извършване или установяване на нарушението, то съгласно чл. 40, ал. 3 от ЗАНН актът се съставя задължително в присъствието на двама свидетели, като това изрично се отбелязва в него. В настоящия казус като свидетел в акта е отбелязано само лицето Г. Т. и е подчертано, че същият е бил единствено свидетел при съставяне на акта, но не и свидетел при извършване или установяване на нарушението. От тук следва, че е било нарушено императивното изкисване на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, тъй като поради липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, актът е бил съставен в присъствието само на един свидетел на неговото съставяне. В случая не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, понеже нарушението не е установено въз основа на официални документи. Във връзка с всичко изложено до тук и след като не е било спазено императивното изкисване на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, то съставеният АУАН поставил началото на административнонаказателното производство се явява незаконосъобразен, което е довело до порочност и на издаденото въз основа на него НП.
Предвид констатираното съществено процесуално нарушение при съставянето на акта, то обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Само за пълнота на изложението, доколкото в жалбата е формулирано ясно и недвусмислено искане от страна на адв. Р. за присъждане на направените от жалбоподателя деловодни разноски, съдът намира за необходимо изрично да се произнесе и по този въпрос, като преценява искането за неоснователно. Във връзка с горното следва да се отбележи, че преди всичко материалите по делото не обективират направени от жалбоподателя деловодни разноски, тъй като по делото има само представено пълномощно, но не и конкретен документ за изплатено възнаграждение на адвоката.
На следващо място с оглед характера на делото и константната съдебна практика, обобщена в ТРОСНК на ВС № 3/1985 г., по въпроса за разноските по дела от административнонаказателен характер и от гледна точка приложимите правила към производството пред районния съд, чл. 84 ЗАНН препраща към разпоредбите на НПК с уточнението, че става дума за разноските за свидетели и вещи лица. Според съдебната практика, "производството по обжалване на административно-наказателно постановление е особен вид наказателно производство, за призоваването и разноските по което важат правилата относно производствата за престъпления от общ характер". При това положение и с оглед разпоредбите на чл. 189, ал. 3 и ал. 4 и чл. 190, ал. 1 от НПК, по принцип разноските по дело от административнонаказателен характер, развиващо се пред районния съд, но с направеното по-горе уточнение /за свидетели и вещи лица/, следва да бъдат възложени на нарушителя при потвърждаване или изменяне на наказателното постановление и да останат за сметка на държавата при положение, че наказателното постановление бъде отменено, а за другите разноски в производството пред районния съд по разглеждане на жалба срещу наказателно постановление, като например заплатени от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, държавни такси и др., с оглед субсидиарното приложение на НПК, дори и да са налице, то същите, независимо от изхода на делото, остават за сметка на жалбоподателя. Доколкото законодателят не е предвидил ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, то редът, по който жалбоподателят, в хипотеза на отменено наказателно постановление може да претендира средствата, които е направил за правна помощ в хода на производството, е този посочен в чл. 1 от ЗОДОВ (в този смисъл, макар и постановено по друг въпрос е и т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/2014 г. от 19.05.2015 г. на О. на ГК на ВКС и първа и втора колегия на ВАС).
Няма коментари:
Публикуване на коментар