На 12.09.2017 г., в 14: 02 часа жалбоподателят В. М. К. управлявал лек автомобил "Пежо 3008", рег. [рег. номер на МПС], собственост на [фирма], в [населено място], по [улица]с посока на движение от [улица]към [улица]. Максимално допустимата в района скорост на движение на ППС била 80 км. ч., което ограничение било въведено с пътен знак В-26. Скоростта на движение на управляваното от жалбоподателя МПС била измерена с автоматизирано техническо средство – мобилна видеосистема TFR1-M, инв. № 505, заснемаща и записваща скоростта на движение, дата и час, както и рег. номер на движещия се автомобил, което показало 137 км. ч. Техническото средство било поставено стационарно в спрял служебен полицейски автомобил с рег. [рег. номер на МПС], който бил обслужван от наряд в състава на който бил включен и свидетелят И. П. Б. мл. автоконтрольори в ОПП-СДВР.
След като била извършена справка относно собствеността на гореопосочения лек автомобил, жалбоподателят бил поканен да се яви в ОПП-СДВР. На 05.01.2018 г. жалбоподателят се явил в ОПП-СДВР, където, след като му бил показан изготвения по преписката снимков материал, подписал документ по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, в който посочил, че на 12.09.2017 г., около 14: 02 часа във връзка с преписка ПК-4-5530, автомобил с рег. [рег. номер на МПС] е бил управляван от него. С оглед на това на същата дата свидетелят М. П. П. съставил срещу жалбоподателя АУАН № 242753/05.01.2018 г., връчен му на същата дата, в който гореописаните фактически констатации били квалифицирани като нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
Въз основа на АУАН, при идентично описание на обстоятелствата и посочване на правна квалификация, на 29.03.2018 г. Г. В. Б. – началник 01 група "Административно-наказателна дейност" на 03 сектор "Административно обслужване" на ОПП-СДВР, надлежно оправомощена да издава НП, издала атакуваното НП.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни – показанията на свидетелите М. П. П. и И. П. Б. и обясненията на жалбоподателя; писмени – изявление по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП от жалбоподателя; часови график за работа на нарядите; протокол за използване на техническо средство на 12.09.2017 г.; справка-картон на жалбоподателя по ЗДвП; заповед № 8121з-952/20.07.2017 г. на министъра на вътрешните работи; заповед № 8121к-2567/08.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи; веществени – снимков материал.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите П. и Б., тъй като същите са обективни, логични и безпротиворечиви и се подкрепят от писмените доказателства по делото.
Приетата от съда фактология не се опровергава от обясненията на жалбоподателя пред съда. Напротив, същите съдържат признание, че жалбоподателят е бил запознат със снимковия материал преди съставяне на АУАН. Жалбоподателят признава, че често управлява процесния автомобил по заснетия на снимковия материал пътен участък. Заявява, че той е написал ръкописния текст в документа по чл. 188 от ЗДвП, в който изрично е заявил, че на процената дата и място е управлявал процесния автомобил. Тези изявления, преценени в светлината на изявлението по чл. 188 от ЗДвП, следва да бъдат приобщени към доказателствени материал, на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 317, вр. чл. 277, вр. чл. 115, ал. 1 от НПК.
По делото наказващият орган, чиято е доказателствената тежест, съгласно чл. 103, ал. 1 от НПК, не е представил доказателства, че техническото средство – мобилна видеосистема TFR1-M, инв. № 505, с която е измерена скоростта на движение на управляваното от жалбоподателя МПС, отговаря на изискванията на чл. 745 и сл. от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (НСИПМК), както и на Закона за измерванията (ЗИ), относно реда за извършване на изискуемите първоначални и последващи изследвания на техническите средства. Не са представени удостоверение за одобрен тип средство за измерване, както и доказателства, че системата е преминала първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология, съгласно чл. 4 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. С оглед на това съдът не може да направи извод, че измерената скорост отговаря на действителната скорост, с която се е движел автомобилът, на който водач е бил жалбоподателя. Такива доказателства наказващият орган е бил длъжен да представи още с изпращане на преписката в съда, съгласно чл. 60, ал. 2 от ЗАНН, което не е сторил. Не е направил това и в проведените две съдебни заседания. Затова наказващият орган следва да понесе неблагоприятните последици от неизпълнението на доказателствената тежест.
От правна страна:
I. По приложенето на процесуалния закон: При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът ex officio (служебно) констатира – чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи – чл. 189, ал. 1 и 12 от ЗДвП, в предвидените от закона срокове (чл. 34 от ЗАНН), писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 14 от ЗДвП.
Съдът приема, че АУАН отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а НП на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, т. е. и двата акта съдържат описание на нарушението, а обстоятелствата при извършването му са достатъчно конкретизирани, за да може санкционираното лице да разбере кое негово поведение е квалифицирано като нарушение на ЗДвП. Налице е и единство между изложените факти и дадената им правна квалификация.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателката. НП също е връчено надлежно на наказаното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
II. По приложението на материалния закон: НП обаче е незаконосъобразно от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното следствие не се установи по несъмнен начин, че жалбоподателят К. е управлявал лек автомобил в населено място със скорост 133 км. ч. при максимално разрешена такава от 80 км. ч. (вж. изложеното по-горе относно доказателствата). Затова неправилно е била ангажирана административно-наказателната му отговорност, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.
По изложените съображения съдът приема, че атакуваното НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Няма коментари:
Публикуване на коментар