С наказателно постановление (НП) № 42-0002020/08.11.2017 г. Б. В. Д. – и. д. началник на областен отдел "Автомобилна администрация" в Главна дирекция "Автомобилна администрация" – С. (ОО "АА" в ГД "АИ" – С.), е наложил на Д. Карагианидис (Dimitrios Karagiannidis), [дата на раждане], гражданин на Република Гърция, на основание чл. 93в, ал. 15, т. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) административно наказание "глоба" в размер на 500, 00 лева за нарушение на чл. 34, § 6, б. "б" от Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 04.02.2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (Е.) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт (съкр. Регламент (ЕС) № 165/2014 на ЕП и на Съвета).
НП е обжалвано от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (НП е връчено на жалбоподателя на 09.11.2017 г., а жалбата е подадена на 16.11.2017 г.). С оглед на това жалбата е процесуално допустима и е породила присъщия й суспензивен – спиращ изпълнението на НП (арг. от чл. 64, б. "б" от ЗАНН) и деволутивен – сезиращ съда (чл. 59, ал. 1 от ЗАНН), ефект.
Становищата на страните:
Жалбоподателят твърди, че е нарушено правото му на защита, тъй като при съставяне на акта за установяване на административното нарушение (АУАН) не му е бил осигурен преводач, съгласно изискването на чл. 21 от НПК, приложим в административно-наказателното производство по силата на чл. 84 от ЗАНН, а той самият не е български гражданин и не владее български език. Поддържа още, че издаването на АУАН и НП в един ден, независимо от чл. 44, ал. 4 от ЗАНН, го лишава от правото да направи възражения срещу АУАН. Сочи че в НП неправилно е посочена собствеността на управлявания от него влекач и лицето на което е издаден лиценза за осъществяване на международни превози. Най-сетне се счита, че са нарушени чл. 42, т. 6 и чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, тъй като в АУАН и НП не е посочено бащиното име, възраст, ЕГН, точен адрес и месторабота на лицето, което се твърди, че е нарушител. Иска НП да бъде отменено.
Наказващият орган не е изразил становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид направените доводи и събраните доказателства по делото, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съобразно с вътрешното си убеждение, намира за установено следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът ex officio (служебно) – чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи – чл. 92, ал. 1 и 2 от ЗАвтП, в предвидената писмена форма – чл. 92, ал. 3 от ЗАвтП, вр. чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Съдът намира обаче, че съдържанието на АУАН и НП не отговаря на изискването на закона – чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, тъй като и двата акта не съдържат ясно посочване на законните разпоредби, които са били нарушени. Неизписването в АУАН и НП на пълното наименование на нормативните актове, въз основа на които са издадени АУАН и НП, представлява самостоятелно съществено процесуално нарушение. Служителите на администрацията (а и съдът) следва да изпишат поне веднъж в АУАН и НП пълното наименование на нормативните актове, които се твърди, че са нарушени или имат отношение към случая (но също така и на длъжностите на контролните органи и на наказващия орган и на структурите – звена, отдели, дирекци и др., в които работят). Едва след това е допустимо да бъде извършено съкращаване чрез изписване на абревиатура, която се образува от началните букви или срички на конкретното наименование, с цел сбиване на текста и информацията на по-малко място, или по друг подходящ начин, при което положение няма да се създаде никакво затруднение за адресатите на АУАН и НП. В конкретния случай това не е сторено, което съществено ограничава правото на защита на наказаното лице. Дори за съдебния състав, които по занаятие работи с нормативни актове, представлява усилие да издири Регламент (ЕС) № 165/2014 на ЕП и на Съвета, а какво остава за хората, които не се занимават професионално с правоприложение. Жалбоподателят не е длъжен да знае какво означава ЗАвПр и ЗАНН (също и "ОО "АА"), за да може да се ориентира пълноценно относно приложимото право. Вярно е, че съдържанието на АУАН и НП е единство от текстова и цифрова част и съвкупното възприемане на текста в определени случаи позвоява на наказаните лица да разберат в какво нарушение са обвинени и на кои нормативни актове. Такъв извод обаче не следва във всички случаи и може да се направи само когато се касае до нормативни актове, чието приложение е обичайно за ежедневието на гражданите и наименованието им е добило широка популярност (като Закона за движението по пътищата – ЗДвП/ЗДП, Закона за дънък върху добавената стойност – ЗДДС и др.), какъвто не е конкретния случай.
Относно оплакванията за нарушено право на защита на жалбоподателя, който е гражданин на друга държава и няма данни да владее български език, поради неосигуряването на превод в предсъдебната административно-наказателна фаза, съдът намира следното:
Правото на защита, когато са нарушени или застрашени права или законни интереси, е основно право на всеки човек. С оглед на това същото е регламентирано както на конституционно ниво – чл. 56 от Конституцията на Република България (КРБ), така и в редица международни актове и в частност в чл. 6, т. 3, "а" и "е" от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) и чл. 47 от Х. за основните права на Европейския съюз (ХОПЕС). За да може да бъде упражнявано пълноценно всяко право и в частност правото на защита, неговият носител следва да има възможност да разбере фактическите и правни параметри на акта или актовете (разбирани и като юридически актове), които имат значение за неговите права и законни интереси. Отнесено към правото на защита в административно-наказателното производство, което е предмет на обсъждане в настоящото дело, това означава, че жалбоподателят несъмнено има право да разбере ясно и конкретно в какво е обвинен и това следва да стане още от момента на образуване на производството със съставяне на АУАН (чл. 36, ал. 1 от ЗАНН). За осигуряване на това право в общия административно-наказателен и процесуален закон – ЗАНН, са създадени съответните гаранции – стриктни изисквания към съдържанието на АУАН и НП (чл 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН); предявяването му на нарушителя, за да се запознае с неговото съдържание (чл. 43 от ЗАНН); предоставяне на възможност да направи възражения (чл. 44, ал. 1 от ЗАНН) и да посочи доказателства (чл. 44, ал. 2 от ЗАНН). Без да е необходима нарочна аргументация, е ясно, че жалбоподателят може да упражнява тези (и други) процесуални права в най-пълна степен, ако разбира езика, на който се провежда административно-наказателното производство и на който се съставят документите, имащи съществено процесуално значение. В ЗАНН липсват изрични разпоредби относно правото на превод на нарушителите в предсъдебната фаза на административно-наказателното производство, а чл. 84 от ЗАНН определя изчерпателно (numerus clausus) въпросите, по които НПК намира субсидиарно приложение, като осигуряването на превод на разбираем за обвиненото лице език не попада сред тях. За това приложението на чл. 21 и чл. 55, ал. 3 от НПК, респ. на Глава 30а от НПК по силата на препращащата норма е невъзможно. Това от своя страна налага да бъде извършена проверка дали в административно-наказателното производство правилата на НПК за преводите са приложими по силата на чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) – по аналогия на закона (analogia legis). Този отговор обаче изисква съобразяване с чл. 6, т. 3, "е" от КЗПЧОС, която норма има непосредствено приложение, съгласно чл. 5, ал. 4 от КРБ, съобразяване и с практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по приложението на чл. 6 от КЗПЧОС и на КЗПЧОС, както и на чл. 47 от ХОПЕС, Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство (Директива 2010/64/ЕС) и на относно правото на информация в наказателното производство (), които директиви са транспонирани в Глава 30а от НПК. Анализът на относимите към въпроса норми от посочените актове и на съдебна практика на ЕСПЧ води до извод, че липсата на превод в предсъдебната фаза на административно-наказателното производство не във всички случаи води до съществено процесуално нарушение. Това разбиране е ясно изразено в Директива 2010/64/ЕС, съгласно която същата не се прилага, в случаите когато орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, е компетентен да налага санкции за относително леки нарушения. Като такива са посочени пътнотранспортни нарушения, извършвани в широк мащаб, които могат да бъдат установени след пътнотранспортна проверка. Прието е, че в подобни случаи не може да се изисква компетентният орган да гарантира всички права по директивата, както и че когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от такъв орган и е предвидено право на обжалване пред съд с компетентност по наказателноправни въпроси, директивата следва да се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд. В този смисъл е и.
Съдът приема, че анализът на горепосочените актове води до извод, че за да е процесуално задължително в предсъдебната фаза на административно-наказателното производство да бъде осигурен превод, извършеното нарушение не трябва да бъде леко. Определянето му дали е такова, или не, е сложна познавателна и оценъчна дейност, която следва да бъде извършвана в рамките на всеки конкретен случай. При всички случаи това означава, че длъжностните лица, оправомощени да съставят АУАН, наказващите органи и съдът следва да изследват и оценят фактическите и правните характеристики на нарушението/обвинението, като съобразят и тежестта на нарушението, както и степента на строгост на санкцията, предвидена в законодателството. Когато се касае до нарушение, което не се характеризира с голяма фактическа и правна сложност и предвидената санкция не е тежка – например деянията по чл. 183, ал. 1 и 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за които се предвижда глоба 10, 00 лева, тогава неосигуряването на превод няма да води до опорочаване на процедурата. И това е така, защото всеки нормално развит психически индивид може да разбере, че когато е спрян от служители на пътна полиция за това, че е паркирал неправилно, при наличие на съответния забранителен пътен знак, който е характерен за по-голямата част от цивилизования свят, става въпрос за нарушение на правилата за движение по пътищата.
В процесния случай обаче правото на защита на жалбоподателя е било нарушено съществено. Жалбоподателят е чужд гражданин, който заявява, че не владее български език (по делото няма доказателства за обратното). Срещу него е проведено производство за нарушение, за което в чл. 93в, ал. 15, т. 2 от ЗАвтП е предвидена санкция в размер на 500, 00 лева (абсолютно определена), т. е. същата е в значителен размер. Наред с това е предвидена и възможност за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. "г" от ЗАвтП – временно спиране от движение на МПС, с което се извършва превоз на пътници или товари, когато нарушителят няма постоянен адрес на територията на Република България – до заплащане на наложената с НП глоба за извършеното нарушение, което също представялва съществено ограничаване на правата на водача. Всичко това идва да покаже, че нарушението, за което е обвинен с АУАН, а впоследствие санкциониран с НП жалбоподателят по своя характер не е леко и дори следва да бъде определено като наказателно по смисъла на КЗПЧОС. Ето защо спрямо това административно-наказателно обвинение е следвало да се прилагат съответно установените в международното право стандарти за наказателните обвинения, респ. актосъставителят и наказващият орган са били длъжни да прилагат по аналогия (чл. 46, ал. 2 от ЗНА) разпоредбите на Глава 30а от НПК "Особени правила за разглеждане на дела за престъпления, извършени от лица, които не владеят български език" и да осигурят превод в производството.
Горният извод е верен, независимо, че жалбоподателят е подписал АУАН. Подписването на АУАН удостоверява единствено неговото предявяване на наказаното лице, но няма последиците на волеизявление, с което жалбоподателят признава фактическите констатации, изложени в акта.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 2 от НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, НП следва да бъде отменено. При наличие на посочените съществени процесуални нарушения съдът няма задължение да извърши доказателствен анализ, да изложи фактология, както и да обсъди останалите процесуални и материално-правните предпоставки за издаване на НП. Това е така, тъй като посочената съдебна дейност може да има правно значение само, ако е наказващият орган е издал НП в рамките на разписаната от закона процедура, спазването на която е условие и гаранция за законосъобразното ангажиране на отговорността на нарушителя. Когато процесуалният закон е бил нарушен съществено и това е довело до ограничаване на правото на защита на наказаното лице, той не може да бъде наказан, дори в действителност да е извършил административно нарушение. Държавата може да осъществява наказателните си функции само, ако самата тя не е нарушител. Ето защо, в случай на жалба, горната (касационна) съдебна инстанция дължи по правилата на формалната логика да извърши първо проверка на правилността на изводите на районния съд относно наличието на посочените съществени процесуални нарушения, и едва ако приеме, че такива не са налице – да отмени съдебното решение на СРС и да върне делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. В противен случай отмяната на първоинстанционното съдебно решение ще бъде в противоречие с целта на закона и ще бъде безсмислена, тъй като дори да бъде установено посоченото в НП нарушение, то НП пак ще бъде отменено на формално основание – поради допуснатото съществено процесуално нарушение.
По изложените съображения съдът приема, че оспореното НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Обсъждането на останалите доводи на жалбоподателя е процесуално ненужно, тъй като крайният резултат е в негова полза и са изложени основания, всяко едно от които е самостоятелна причина за отмяна на НП (обратно би било, ако решаващият извод би бил във вреда на жалбоподателя, в който случай съдът изчерпателно щеше да обсъди всички оплаквания на жалбоподателя).
Няма коментари:
Публикуване на коментар