вторник, 10 декември 2019 г.

Глоба за превишена скорост при разрепена 50 км ч в населено място заснето с камера TFR1-M с 653

06.06.2018 г. в 17: 54 часа в [населено място], по [улица]с посока на движение от [улица] Ат. М. лек автомобил "Шкода С. " с ДК [рег. номер на МПС], при ограничение за скоростта от 50 км/ч в населено място се е движил със скорост 112 км/ч. Скоростта била фиксирана с техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията тип TFR1-M с № 653, фиксиращо скорост, дата, час и регистрационна табела монтирано в служебен автомобил на МВР. След приспадане на толеранса на допустима грешка от 3% била приета скорост от 109 км/ч.

Водачът не бил спрян на място, тъй като посоченото техническо средство било поставено в служебен автомобил на МВР с [рег. номер на МПС] за времето от 17: 00 часа до 19: 00 часа на 06.06.2018 г. на бул. А. М. и функционирало на автоматичен режим.

След извършена проверка в информационните масиви на МВР било установено, че процесния автомобил е собственост на жалбоподателя, като на 12.07.2018 г. същият собственоръчно попълнил декларация, че не може да посочи кой е управлявал автомобила на датата на извършване на нарушението.

Св. Х. М., на длъжност мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР на който била възложена работата по преписката преценил, че тъй като не може да посочи кое е лицето управлявало автомобила на датата на извършване на нарушението на основание чл. 188, ал. 1 от ЗДвП следва да ангажира отговорността на жалбоподателя Т. за нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и съставил против него АУАН серия Т № 290721/12.07.2018 г., препис от който бил връчен на нарушителя на същата дата.

Жалбоподателят не възразил върху бланката на АУАН.

В срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу така съставения АУАН.

Такива постъпили на 17.07.2018 г. в ОПП – СДВР. И били заведени с вх. № 433200-65589/17.07.2018 г.

Въз основа на така съставеният АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление № 18-4332-015694/15.08.2018 г. на Началник група при отдел "Пътна полиция" при СДВР, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 750 лева и "Лишаване от право" да управлява МПС за срок от 3 месеца, както и на основание Наредба I з-2539 на МВР са отнети общо 12 точки.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетеля Х. М., както и останалите писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

Съгласно органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно заснетият образ, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от следното:

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

На първо място настоящият съдебен състав намира, че атакуваното НП е издадено от некомпетентен орган. Видно от приложената по преписката Заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. право да издава наказателни постановления имат / т. 2. 10/ лицата на длъжност началник група "Административнонаказателна дейност " в ОПП-СДВР. В атакуваното наказателно постановление е посочено, че Г. В. Б. е началник група към СДВР, но не и че е именно началник на група "АНД" при ОПП-СДВР. Други писмени доказателства в тази насока липсват.

На следващо място, АНО не е изпълнил задължението си както да изследва спорните обстоятелства, така и да докаже нарушението както от обективна, така и от субективна страна. Въпреки направените от жалбоподателя възражения относно авторството на деянието АНО се е задоволил бланкетно и без мотиви да посочи, че същите са неоснователни.

В действителност по предвидения от закона ред, в нарочна декларация собствениците на МПС са длъжни да посочат кое е лицето управлявало МПС по време на извършване на нарушението, като в противен случай самите те носят отговорност за извършеното нарушение. Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е приложима в случаите, когато собственикът не може да посочи кое лице е управлявало автомобила, докато в конкретиката на случая това е сторено, макар и не в надлежна декларация.

Задължения на АНО е да докаже нарушението и неговия автор, а не е задължение на санкционираното лице да доказва, че не то е извършило вмененото му нарушение. Издаването на НП е финалния акт, с който приключва фазата на административното наказване и то в случаите, когато са събрани достатъчно доказателства както за осъществено нарушение, така и за личността на нарушителя.

Доколкото настоящият съдебен състав намира, че атакуваното наказателно постановление страда от пороци, които са самостоятелно основание за отмяната му на формално основание обсъждането на правилното приложение на материалния закон се явява безпредметно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар