При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът ex officio (служебно) констатира – чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, че АУАН и НП са издадени от компетентентни органи – чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП, в предвидения от закона ред, писмена форма и срокове – чл. 42, чл. 57 и чл. 34 от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 14 от ЗДвП.
При съставянето на АУАН и НП обаче е допуснато съществено нарушение на процесуалния закон – чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Администратвино-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на първо място на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 150 от ЗДвП (т. 1 от НП). В АУАН и НП изпълнителното деяние обаче е описано по следния начин: "водачът не представя свидетелство за управление на МПС", което словестно изложение реферира към чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, нарушението на който се санкционира по чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Впоследствие в обстоятелствената част на НП е посочено, че жалбоподателят "управлява ППС без да е правоспособен водач".
Налице е съществено процесуално нарушение и при описание на нарушението, за което на жалбоподателя е наложена санкция на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП (т. 2 от НП). В АУАН е посочено, че жалбоподателят "не представя СРМПС". Използването на съкращения по принцип е допустимо, но служителите на администрацията (а и съдът) следва да изпишат поне веднъж в АУАН и НП пълното съдържане на текста, за който е използвано съкращение и едва след това е допустимо да бъде използвано съкращение с цел сбиване на текста и информацията на по-малко място, при което положение само няма да се създаде никакво затруднение за адресатите на АУАН и НП. В конкретния случай това не е сторено в АУАН, което ограничава правото на защита на наказаното лице. Жалбоподателят не е длъжен да знае какво означава "СРМПС", за да може да се ориентира пълноценно относно фактическите пределии на обвинението. Вярно е, че съдържанието на АУАН и НП е единство от текстова и цифрова част и съвкупното възприемане на текста в определени случаи позвоява на наказаните лица да разберат в какво нарушение са обвинени и на кои нормативни актове. Такъв извод обаче не следва във всички случаи и може да се направи само когато се касае до съкращения на наименования, които са добили широка популярност (като Закона за движението по пътищата – ЗДвП/ЗДП, Закона за дънък върху добавената стойност – ЗДДС и др.). Наред с това в НП по отношение на това деяние също е допусната неяснота при описание на изпълнителното деяние. Посочено е, че жалбоподателят "не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява или за тегленото от МПС ремарке". Следвователно създадена е алтернативност, която не позволява да се определи еднозначно дали жалбоподателят е санкциониран за това, че не е носил свидетелство за регистрация на МПС, или е санкциониран за това, че не е носел свидетелство за регистрация на тегленото от МПС ремарке.
По изложените съображения съдът приема, че НП е издадено при наличие на съществено процесуално нарушение, тъй като неясно формулираното административно-наказателно обвинение нарушава правото на защита на санкционираното лице да разбере неговите фактически и юридически рамки, респ. води до невъзможност да се определи по недвусмислен начин предметът на доказване (чл. 102 от НПК), което е в правомощията единствено на наказващия орган, и който не може да бъде "допълван" или извеждан по тълкувателен път от съда и наказаното лице. Още по-малко, предметът на доказване може да бъде изведен въз основа на събраните по делото доказателства, тъй като последните имат значение единствено за обосноваността (доказаността) на административно-наказателното обвинение, но не и за очертаване на неговите фактически и юридически рамки. Неопределеният предмет на доказване не позволява съдът да установи факти, респ. да допусне, събере, провери и обсъди доказателствата, относими към наличието на материално-правните предпоставки за налагане на процесното наказание – онези факти от обективната действителност, които, субсумирани под съответната правна норма, сочат на извършване на определено административно нарушение, тъй като е логически невъзможно да се установява нещо, което не изразява ясно волята на наказващия орган.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 334, т. 2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, обжалваното НП следва да бъде отменено, без да се излага фактология, без да се обсъждат събраните по делото доказателства и без да се обсъждат останалите процесуални, както и материално-правните предпоставки за неговото издаване. Тук е мястото да се посочи, че районният съд, когато констатира, че е налице съществено процесуално нарушение, което е формално основание за отмяна на НП, е безсмислено да пристъпва към оценка на доказателства и да извежда въз основа на тях фактология, както и да субсумира фактите под съответните материални норми, тъй като всичко това може да има правно значение само, ако бъде реализирано в рамките и при спазване на съответните процесуални правила. Затова, в случай на жалба, горната (касационна) съдебна инстанция дължи по правилата на формалната логика да извърши първо проверка на правилността на изводите на районния съд относно наличието на съществено процесуално нарушение и едва ако приеме, че такова не е налице – да отмени съдебното решение на СРС поради липса на приета фактология въз основа на съответен доказателствен анализ и на съответен анализ на останалите процесуални и материално-правните предпоставки за издаване на НП. В противен случай отмяната на първоинстанционното съдебно решение ще бъде в противоречие с целта на закона и ще бъде безсмислена в случай, че приетото от съда съществено процесуално нарушение действително съществува (така би било и ако е налице друго обстоятелство, изключващо отговорността – например смърт на дееца или заличаване на юридическото лице, при което също ще бъде безсмислено да се прави какъвто и да е анализ, извън установения факт, който е пречка за носене на административно-наказателна отговорност), тъй като дори да бъде установено посоченото в НП нарушение, то пак ще бъде отменено на формално основание.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Няма коментари:
Публикуване на коментар