На 24.10.2018 г., около 10: 25 часа жалбоподателката С. А. Б. управлявала лек автомобил "Х. С. ", рег. [рег. номер на МПС], собственост на М. Г. Б., по Автомагистрала "Т. " с посока на движение от "Околовръстен път" към с. "Л. ". За посочения автомобил била сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" със застрахователна полица № BG/28/118000386328/04.05.2018 г. на [фирма], валидна до 24: 00 часа на 03.02.2019 г.
Жалбоподателката била спряна за проверка от свидетеля Й. Й. А. – мл. автоконтрольор в ОПП-СДВР, при КПП, който след като установил горепосочените обстоятелства, съставил срещу жалбоподателката АУАН № Д388868/24.10.2018 г., връчен й на същата дата, в който фактическите констатации били квалифицирани като нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ.
На 24.10.2018 г. в 13: 03 часа за управлявания от жалбоподателката С. А. Б. лек автомобил "Х. С. ", рег. [рег. номер на МПС], била сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" със застрахователна полица № BG/23/118003054670/24.10.2018 г. на Застрахователно акционерно дружество [фирма], валидна до 13: 03: 55 часа на 24.10.2018 г. до 23: 59: 59 часа на 23.10.2019 г.
Въз основа на АУАН, при идентично описание на обстоятелствата и посочване на правна квалификация, на 23.11.2018 г. Г. В. Б. – началник група към ОПП-СДВР издала атакуваното НП.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни – показанията на свидетеля Й. Й. А.; писмени – справка от Гаранционен фонд за сключена застраховка "Гражданска отговорност" за лек автомобил "Х. С. ", рег. [рег. номер на МПС]; справка-картон на водача; удостоверение рег. № 513р-78256/17.09.2018 г., издадено от началника на отдел "Човешки ресурси" – СДВР; заповед № 4332з-143/15.02.2016 г., издадена от директора на СДВР; застрахователна полица № BG/28/118000386328/04.05.2018 г. на [фирма]; застрахователна полица № BG/23/118003054670/24.10.2018 г. на Застрахователно акционерно дружество [фирма].
Въз основа на горепосочения доказателствен материал се установяват по несъмнен и еднопосочен начин всички факти, включени в предмета на доказване (чл. 102 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН), така както са приети от съда в изложената по-горе фактическа обстановка. Предвид безпротиворечивостта на доказателствата подробното им обсъждане е ненужно – това следва по арг. от чл. 305, ал. 3 от НПК, която норма следва да намери приложение и към съдържанието на мотивите към постановеното по реда на ЗАНН съдебно решение, съгласно чл. 84 от ЗАНН, предвид липсата на изрична норма в тази насока в ЗАНН.
От правна страна:
I. По приложението на процесуалния закон: При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът ex officio (служебно) констатира – чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи – чл. 189, ал. 1 и 4 от ЗДвП, вр. чл. 647, ал. 1 и 2 от КЗ, в предвидената от закона писмена форма, съдържание и срокове – чл. 34, чл. 42 и 57 от ЗАНН, вр. чл. 647, ал. 4 от КЗ. Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на наказаното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
II. По приложението на материалния закон: НП обаче е незаконосъобразно от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че по време на проверката на 24.10.2018 г. жалбоподателката Б. е управлявала процесния автомобил без наличие на сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за автомобилистите, тъй като сключената такава [фирма], клон България е била прекратена на 17.08.2018 г., тъй като лицензът на застрахователя със седалище в К. бил отнет от Надзорния орган върху застраховането в Република К. и бил назначен ликвидатор. Следователно от обективна страна е налице нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ.
Съдът намира обаче, че извършеното е несъставомерно от обективна страна. По делото няма доказателства, че жалбоподателката е знаела за отнемането на лиценза на [фирма], клон България, респ. че сключените с него задължителни застраховки "Гражданска отговорност" за автомобилистите са били прекратени, считано от 17.08.2018 г. Без доказателства за знанието на тези факти, не може да се приеме, че жалбоподателката умишлено или непредпазливо е управлявала процесното МПС в нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ. При това положение не е налице един от кумулативно изискуемите признаци на административното нарушение, посочени в чл. 6 от ЗАНН.
Няма коментари:
Публикуване на коментар