Глоба за превишена скорост с 87 км час при ограничение в скоростта от 50 км час

На 03.12.2014 година, около 11: 19 часа, жалбоподателката управлявала МПС-лек автомобил "МЕРЦЕДЕС МЛ 350", с [рег. номер на МПС] по път Е-79 с посока на движение от [населено място] към [населено място], в района на бензиностанция "Л. "-В., със скорост от 87 км/час при ограничение в скоростта от 50 км/час, въведено с пътен знак В-26. Скоростта на движение била фиксирана с техническо средство-видеосистема TFR1-M, № 613.

Жалбоподателката била призована в ОПП-СДВР и й бил съставен акт за установяване на административно нарушение бл. № 781514/30.10.2015 година за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.

Въз основа на така описания акт било издадено и обжалваното НП № 15-4332-023750 от 23.01.2016 година, с което зам. началник отдел при О"ПП" СДВР е наложил на М. С. И. административно наказание глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева на осн. чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – справка за административни нарушения и наказания на нарушителя, заповед за компетентност на актосъставителя и административнонаказващия орган, декларация по чл. 188 ЗДВП, справка за собственост на МПС.

Съдът възприема и приложените по делото писмени доказателства, приобщени по чл. 283 НПК като способстващи за изясняване на обективната истина.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е основателна.

Налице са основанията за отмяна на обжалваното наказателно постановление и прекратяване на административнонаказателното производство, без да се изследва въпроса по същество на нарушението, тъй като е изтекла абсолютната давност за административнонаказателно преследване.

На осн. чл. 11 ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго.

Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК абсолютната давност за преследване на дееца е четири години и шест месеца, която считано към датата на нарушението-03.12.2014 година е изтекла на 03.06.2019 година. В този смисъл към посочената дата е погасено правото на държавата да преследва дееца по административнонаказателен ред.