Глоба за е паркирал до правилно паркирано МПС от страната на движението като пречи на преминаващите МПС

На 30.06.2018 г., около 12: 10 часа, в [населено място], на [улица], с посока на движение към бул. С., като водач на лек автомобил Опел А. с рег. номер РВ 7714 МР е паркирал до правилно паркирано МПС с рег. номер СА 7314 ХМ от страната на движението, като пречи на преминаващите МПС – нарушение на чл. 45, ал. 2, вр. чл. 132 от НОДТСО.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление (НП) се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Отговорността на жалбоподателя е била ангажирана за нарушение на чл. 45, ал. 2, вр. чл. 132 от НОДТСО, за това, че на процесната дата е паркирал неправилно, като е пречел на движението на преминаващите МПС, за което му е била наложена глоба в размер на 200 лева, като съгласно разпоредбата на чл. 132 от НОДТСО, за нарушения на наредбата се налагат глоби до 500 лева.

НОДТСО, е издадена без законова делегация, в противоречие с и в частта ?, касаеща нарушенията на чл. 45, ал. 2 от НОДТСО. Съгласно общинският съвет, като орган на местно самоуправление, има правомощие да издава подзаконови нормативни актове за регулиране на определени обществени отношения с местно значение, посочени в, в т. ч. и отношенията, свързани с организацията на движението на дадена община, но без да преуреждат обществени отношения, уредени изчерпателно със закон. В случая възведеното нарушение на чл. 45, ал. 2 от НОДТСО е идентично с предвиденото нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като за нарушението на разпоредбите на ЗДвП, съгласно разпоредбата на чл. 180, ал. 1, т. 1 от същия закон, наказва се с глоба от 20 до 150 лева водач, който наруши правилата за престой или за паркиране, когато в резултат на нарушението е създадена опасност за движението. От сравнението на разпоредбите от двата нормативни акта е видно, че е инкриминирано едно и също поведение.

Както е добре известно, компетентността представлява съвкупност от права и задължения, които държавният орган притежава на основание на закона за изпълнение на предоставената му специализирана задача в държавното управление. В процесния случай, Столичният общински съвет не е компетентен, при липсата на законова делегация, да създава различни от посочените в закона (ЗДвП) норми, свързани с цитираните обществени отношения. Разпоредбата на няма бланкетен характер, поради което не подлежи на допълване с друг нормативен акт. Недопустимо е обществени отношения, изчерпателно уредени със закон да се преуреждат с подзаконов нормативен акт, както това е станало в случая с нормата на чл. 45, ал. 2 от НОДТСО, още повече за същото нарушение да бъде предвидено и по-високо по размер административно наказание (в ЗДвП – глоба в размер от 20 до 150 лева за процесното нарушение, а в НОДТСО – глоба до 500 лева).

Всички тези съображения налагат извод за незаконосъобразност на атакуваното НП, поради противоречието му с материалния закон, което обуславя неговата отмяна. В този смисъл е налице изобилна и константна съдебна практика, която се споделя и от настоящата инстанция. Подобни съображения са били изложени и в Решение № 4929/19.07.2018 г. по адм. дело № 8523/2017 г. на АССГ, 20-ти състав. В посочените по-долу решения са били разгледани случаи, които по преценка на съда са сходни с настоящия, макар и касаещи незаконосъобразно преуреждане на обществените отношения свързани с обществения превоз на пътници, на територията на Столична община, поради това изложените там съображения следва да намерят приложение и в процесния случай – напр. Решение № 4446/25.06.2015 г. по адм. дело № 12254/2014 г. на АССГ, 13-ти кас. състав, Решение № 6775/10.11.2014 г., по адм. дело № 8008/2014 г. на АССГ, 13-ти кас. състав; Решение № 2089/26.03.2019 г., по адм. дело № 11020/2018 г. на АССГ, 15-ти кас. състав; Решение № 2133/28.03.2019 г. по адм. дело № 36/2019 г. на АССГ, 21 кас. състав; Решение № 2212/29.03.2019 г. по адм. дело № 12632/2018 г. на АССГ, 9 кас. състав, както и много други.

При този изход на делото, се явява безпредметно обсъждането на останалите възражения на жалбоподателя – има ли извършено нарушение, и дали наложеното наказание е справедливо.

С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.